Може и да не знаете какво е сглобил през 1948 г. радиотехникът Лео Фендер, но със сигурност сте чували рифовете на Джими Хендрикс, Джордж Харисън, Кийт Ричардс, Брус Спрингстийн, Марк Кнопфлър, Кърт Кобейн и Ерик Клептън. Общото между всички тези велики музиканти е марката на предпочитаните от тях китари.
За мнозина „Фендер" е синоним на рока. Компанията е най-големият производител на китари в света, а представеният през 1954 г. „Стратокастър" все още е хит заради режещия си звук и характерните извивки. Въпреки това, сърцето на "Фендер" не бие както преди. Сложните икономически условия не са я подминали и тя споделя трудностите, които задушават американския бизнес.
Слабите продажби не са единственият проблем - Уолстрийт също удари шамар на „Фендер". Главният акционер в компанията се опита да излезе от нея чрез търгуване на борсата, но така и не се намериха инвеститори. Причината: акциите изглеждаха скъпи на фона на мрачните прогнози за растежа на „Фендер".
Тук е и основата на проблема - електрическите китари вдъхваха живот на поп и рок музиката преди десетилетия, но днес синтезаторите, дръм машините и виртуалните инструменти са по-важни за изпълнители като Jay-Z, Kayne West и всички останали, които се изливат от ефира на телевизии като „The Voice". Игри като Guitar Hero може и да са запалили част от тийнейджърите по китарата, но повечето зарибени по музиката хлапета започват да правят музика на компютрите си.
Добре е да си спомним, че някога акордеонът е бил най-популярният музикален инструмент в САЩ.
Естествено, „Фендер" е голямо име и се очаква, че може да издържи на лошите времена, но компанията се бори за оцеляването си на пазар, който се е свил осезаемо заради рецесията - хората не си купуват музикални инструменти, когато не знаят дали утре ще имат постоянен доход и покрив над главите си. Рокаджийската философия за приоритетите в живота не е актуална в епохата на ипотечните кредити.
Повечето китари, продавани днес, са евтини модели с произход Китай. „Фендер" също имат предложения в този сегмент, но там конкуренцията е много сериозна. Допълнителен проблем за компанията е залезът на вериги специализирани магазини като Guitar Center, където се осъществяват огромен процент от продажбите на маркови китари.
Криза не от вчера
Създателят Лео Фендер продава компанията на CBS за 13 млн. долара през 1965 г. Животът вътре в корпоративния гигант не е лесен за производителите на китари. Притискани от ръководството да се вместват във финансовите планове на CBS, те са принудени да направят икономии, които влошили и качеството на производството.
Междувременно, на пазара се появяват евтини и качествени музикални инструменти от Япония. „През 1970 г. никой не искаше да си купи музикален инструмент от „Ямаха". През 1980 г. те започнаха да доминират пазара заедно с други японски компании", разказва бившият шеф на „Фендер" Бил Мандело, който признава, че „те (китарите на „Ямаха" - бел.ред) бяха по-добре направени и много по-евтини".
Въпреки че CBS са склонени да инвестират повече пари във „Фендер", компанията-майка иска да излезе от бизнеса с музикални инструменти и даже обмисля ликвидация на подразделението си. Това е избегнато и през 80-те и 90-те „Фендер" се развива като независима компания, която постепенно си възвръща реномето.
През 2001 г. инвестиционната компания „Уестън Пресидио" закупува 43% от акциите на „Фендер" за 58 млн. долара. Успоредно със световната икономическа криза, „Фендер" прави и някои твърде спорни ходове, сред които е покупката на не особено успешния дистрибутор на музикални инструменти „Каман Мюзик Корпорейшън" (KMC) за 117 млн. долара през 2008 г.
През март тази година „Уестън" решават да пуснат на борсата акции на „Фендер", като оценяват компанията на 396 млн. долара. След фиаското с първото публично предлагане на Facebook, инвеститорите са мнителни и усещат, че исканата цена е нереално висока за компания с намаляващи продажби.
Бил Мандело, който днес е акционер във „Фендер", посочва, че нито той, нито повечето от останалите в борда планират да продават дяловете си. Въпреки това, не е изключено компанията да направи нов опит за излизане на борсата, защото през 2014 г. тя ще трябва да покрие 237 млн. долара от дългосрочен кредит.
