iPhone стои на бюро. Мрежов кабел, прозорец с изглед към отсрещната сграда и капсула от еспресо машина лежат пръснати наоколо - тъжна и обичайна среда. Но за швейцарците Лоран Шлитлер и Патрик Клоде това в родно място на все още неизвестни, но пък твърде талантливи групи. Всичките са толкова ъндърграунд, че само Лоран и Патрик са чували музиката им.
Добре дошли в света на LP Company
„Споделяме един и същ офис от 5 години. Слушаме много музика и разговаряме за музика в свободното си време", обясняват те. "Преди около година Патрик направи снимка на радиатора с телефона си. Казахме си, че от нея би излязла добра обложка за албум - така решихме да превърнем цялата си среда в обложки на албуми."
По цялото бюро има снимки: те често са многоцветни близки планове; може на тях да има детайл от яке, кадър на мрежовия кабел или кафе-капсулата. Понякога това е пейзаж, или хора, извадени от страниците на хотелско списание, за което работят двамата журналисти.
Шлитлер и Клоде имат кутия, пълна с потенциални имена на банди - и друга, пълна със заглавия на албуми. Те изтеглят името на групата и заглавието на албума на случаен принцип, след което избират и снимка. После отделят минута, за да изберат заглавията на 10-те парчета върху винила. И накрая... пишат рецензия за албума, който току-що са създали.
"От този момент нататък, съществуването на албума няма как да бъде отречено. Ние сме написали песните и сме си представили как би звучала музиката," обяснява Шлитлер.
Тези скрити шедьоври на ъндърграунд музиката първо са публикувани в Интернет - и вече са обединени в книга ("Les tresors caches de la musique underground"). Песните и рецензиите са "преклонение пред дискретните, но фундаментални албуми, които предефинират глобалния музикален пейзаж," гласи описанието в книгата.
Като Klee, "новите инди-гении от Австрия" и техния албум "Kill Your Darlings". Или Сузи Пакс, едната от чиито песни е описана като "странна какафония, която отразява странната обложка на албума. Неуспешен трибют към Луиджи Русоло." The Sophists са от Хърватия, но попмузиката им е "толкова британска".
Музикалните отправки са много реални, точно като шегичките от концерти или от музиканти, придаващи на тези неизвестни таланти необоримо усещане за автентичност.
"Очевидно много харесваме художественото творчество," признава Патрик Клоде. "Освен че сме журналисти, Лоран е романист, а аз пиша филмови сценарии. Увлекателно е да сътворяваш магия от такова занемарено пусто място. Офисът, колкото и скучен да е, има огромен потенциал - същият потенциал, който бихме могли да открием в затворническа килия, болница или евтина хотелска стая. А сега всяка част от мебелировката ми напомня за банда и за конкретната й вселена", описателно разказва Патрик.
Намиране на редкия шедьовър
За да гарантират, че творческият процес е перфектен, двамата 40-годишни швейцарци са помолили международни музиканти да направят кавъри на техните песни, които ще бъдат рецензирани за втори път. Марк Девин, Рей Уилко и Fauve са се съгласили да участват в първия "реален албум," който вече е достъпен на сайта на LP Collection.
Fauve са избрали да направят кавър на Between My Legs на O'Gonzo, индъстриъл рок-банда от Синсинати. "Записът на кавър ми дава свобода да правя много неща в крайна сметка. Исках нещо напълно различно от това, което обикновено правя, нещо на съвсем друго ниво," казва вокалът им.
И определено то е различно: "Индъстриъл метъл с рифове, остри като моторна резачка, влияния, разпаднати до най-малките компоненти, припев, излят в мегафон," според рецензията. Това определено е твърде далеч от типичната за Fauve мека лиричност. Музикантите прочитат рецензиите за албума, слушат бандите, към които има отправки, и внасят собствени. Резултатът е "мрачни Black Sabbath акорди и всеобхватни формулировки," които все пак не заличават напълно стилистиката на Fauve.
Бандата от Лозана Talc осигурява съществуваща песен, която да бъде добавена към албума на Alligator Demented, а после прави и алтернативна версия за своята собствена тава. "Това е странен феномен; нещо още по-различно се получи от нашата собствена песен," обяснява членът Венсан Версел от Talc .
"Нямахме време да композираме нещо ново, но искахме да бъдем част от този модерен проект. Вълнуващо е да видим колко внимание се отделя на целия процес, който е изграден върху нещо, което в началото не е било реално. Нивото на отдаденост нямаше как да не ни впечатли", обяснява той.
Тази новаторска платформа за творчество ще бъде представена след броени дни във френския Музей за съвременно изкуство "Пале дьо Токио" в Париж, след което поема на световна обиколка.
"Целта е да се създават нови неща през цялото време, много бързо, без оценка или проучване. Това е метод, който може да се прилага към всичко - от киното, до скулптурата... стига да е и в писмен формат. Копието обосновава оригинала, а форматът създава съдържанието," обяснява Шлитлер.
Това е друг начин да бъде иронизирана манията на критици и фенове (и особено на тъй или иначе досадните предвзети хипстъри - бел.ред) да открият тези „редки шедьоври", португалски винили от 70-те години или обещаващ, все още неоткрит от никого канадски музикант.
