P.I.F. - Невидимо дете
Феновете на P.I.F. са късметлии с това, че все още могат да чуят тази и останалите песни на групата сравнително често на концерти в страната. Димо Стоянов продължава да е неин фронтмен, макар съставът през годините често да се е променял, а в репертоара му влизат често наборите на "Невидимо дете" от дебютния им едноименен албум - като "Приказка", "Колело" или "Вали". Те обаче имат и още 4 след него, а последният от 2015 г. се казва P.I.F5 и донякъде успява да запази по-меланхоличното звучене от началото на века, макар и нещо от духа на онова време да му се изплъзва.
"Дичо от D2" беше неразрушимо словосъчетание в българската музика от зората на милениума. По онова време рок групата активно звучеше от радиа и телевизии с буквално всички свои парчета от първия им албум "Ледено момиче" (сред които "Не мога да спра да те обичам", "Прости ми, че сънувам теб" или кавъра "Две следи").
За успеха им със сигурност имат принос приятните и запомнящи се китарни рифове, хващащите лесни (но не и глупави) текстове и гласът на Дичо, който обаче безвъзвратно напусна групата през 2005 г. Оттогава той има солова кариера (неговият последен албум "Дух" излезе през 2017 г.), а групата отдавна е с друг фронтмен, но каквото и да си говорим, с това приключи една епоха, от която поне ни останаха няколко караоке евъргрийни.
Да, и ние се чудим къде всъщност изчезна групата, която остави тази вечна балада в музикалната ни история. Всъщност Фанданго има един едноименен албум, излязъл тъкмо през 2000 г. и поставил рекорд по престой на първо място в Българския топ 100 - цели 7 седмици. Групата обаче се разпада през 2004 г. заради различия между членовете ѝ, но все пак се събира (не съвсем в същия състав) през 2014 г., когато издава и новия си албум "Както преди".
От интервю с фронтмена Христо Стефанов в "Грамофона" пък разбираме, че бандата е почти готова и със следващ с работно заглавие "Като птиците", който ще излезе след кризата, а песните в него ще са на български и английски.
За съжаление Димитър Екимов - гласът зад тази песен, "Синьо" и "След хиляди години сън" - загина в катастрофа с мотор през 2008 г., с което постави и край на тази глава от историята на групата. Баладите с неговия глас, пиано акомпанимента и запомнящите се мелодии обаче ще останат завинаги в историята на българската музика.
От 2012 г. насам група "Сленг" се събира отново, но с вокалистa Владимир Михайлов (от Сафо и Rewind), а междувременно дъщерята на Дими - Дара Екимова, която също е певица, в средата на март посвети своята песен "За теб" на баща си.
Дори само клипът на песента на Остава е капсула на времето - в него се появяват повечето от групите, които са известни по онова време, а както вокалистът Свилен Ноев разказва в книгата за групата "Аз, Остава", в малките часове на нощта по ММ често пускали парчето по 20 пъти, защото тийнейджърите доста го харесвали.
Освен "Ще дойдеш ли с мен?" в дебютния албум на групата "Пинг-понг" от 2000 г. ги има още "Поля от слънчогледи", "Ние сме волни", "Празен кадър" и още други добре познати на феновете им песни, които групата и до днес изпълнява на своите концерти.
Остава издава още 5 албума след това (последният "Океан" е от 2015 г.), а според слуховете групата пече и нов. Утешително е, че някои неща остават въпреки времето.
... И от време на време бадеми, както веднага "чуваме" в главите си, когато видим това заглавие. Уикеда също е една от групите, които все още събира публика на концерти и изпълнява своите нещо-като-ска-рок-реге парчета, сред които и вечните "А ние с Боби двамата пием кафе", "Обичам" и по-малко известни като "Skaнархия", също излязла през 2000 г.
Фронтменът Ерол Ибрахимов иначе обяви през 2018 г., че групата се разпада, но година по-късно Уикеда отново се върна на сцена, за да събира пого пред нея.
Ако и вие като нас сте си мислели, че песента е излязла по-отдавна, всъщност не е - студийният албум на певицата излиза под същото име през 2000 г. и опъва платната на българската естрада, докато същевременно пуска котва в музикалната ни история завинаги. Как става това? Все пак говорим за Лили Иванова.
Що се отнася до нея днес - все още има как да чуете "Ветрове" и на живо.
И като говорим за естрада, Ъпсурт построи мост между нея и рапа с това парче, което черпеше в припева си от оптимизма на Васко Найденов.
Шегата настрана - едноименният албум на Ъпсурт, излязъл година по-късно, финално им запазва място на българската хип-хоп сцена, където триото се развива все по-мощно и ярко през следващите години.
За жалост в настоящето няма как да говорим за Ъпсурт в онзи му състав заради дрязги помежду им, но Ицо Хазарта продължава да прави рап сам, докато съкровищата от миналото все пак си остават достъпни за онези, които изпитват носталгия по суровите рими от началото на века.
