На 3 август 1963 г. в град на име Дауни, щата Калифорния, на бял свят се появява Джеймс Алан Хетфийлд. Почти две десетилетия по-късно той отговаря на обява от барабанист на име Ларс Улрих, а през есента на 1981 г., няколко месеца след първата им среща, е родена Metallica.
Превъртаме лентата още 40 години до момента, в който бандата е институция, а Хетфийлд - жива легенда. Човек със сложна връзка с алкохола, богато творчество и милиони фенове, но и такъв, който предпочита да говори с музиката си, вместо да стои пред журналистическите микрофони.
На няколко пъти обаче той е разкривал гледните си точки - за бандата, музиката и света около себе си, а по случай рождения му ден Kerrang! припомнят тези му изказвания. Споделяме с вас някои от тях, докато вдигаме поредната наздравица за негово здраве (и повече концерти):
За Metallica:
"Мисля, че сме много наясно с това, което правим. Не сме недосегаеми, но с оглед на това колко голяма е Metallica, всичко, което представлява, не можеш да мислиш за нея само сериозно или само лековато - някъде по средата е. Хората ни наричат рокзвезди, но след като напишеш една шибана песен, вече си част от машината. Готиното нещо е да контролираш машината сам. А ние знаем кой е зад волана."
"Metallica е целият свят за мен. Винаги е била и това няма да се промени. Която и жена да стане мой партньор през живота ми, трябва да се съобразява с това. Аз съм женен за Metallica."
"Хората ще те наричат както си искат. Около "Master of Puppets" питаха "Вие траш метъл банда ли сте?". Казвам, че сме хеви метъл банда, но ние също така сме рок банда, ние сме баладична банда, и смазваща, много бавна банда от типа на Black Sabbath. В Metallica има толкова много части, че не се страхувам да ни наричат което и да е от тези проклети неща."
За алкохола и трезвеността:
"Предполагам, че осъзнаването, че не се нуждая от пиене през цялото време, е готино нещо. Не беше голям проблем и все още не е. Имам приятели, които казват: "Спрял си да пиеш? Какво, по дяволите, ти става, п***о?". Просто им казвам: "Писна ми да пия". Уморих се да планирам дните си около махмурлука. Да трябва да си записвам името на хотела, в който сме, в случай, че припадна и забравя къде живея... Такива неща."
"Изразходих всички си махмурлуци. В общи линии се събуждах, не се чувствах добре и не исках да участвам в концерт. Започнах да усещам чувство за отговорност, поне за себе си, какво остава за останалите, да свиря по-добре."
"В Metallica съм, откакто съм станал на 19, което може да е много необичайна среда за някой с моя характер. Това е една много интензивна среда и е лесно да се окаже, че не знаеш как да живееш живота си извън нея, като се случи и на мен. Не знаех нищо за живота. Не знаех, че мога да живея живота си по различен начин от този, който имах в бандата, който беше прекалено напрегнат. И ако имаш пристрастяващо поведение, тогава не винаги правиш най-добрите избори за себе си. А аз със сигурност не направих най-добрите избори за себе си. Рехабилитацията определено ме научи как да живея."
За динамиката в бандата:
"Всичко опира до характерите. Не всички са еднакви и това вероятно е нещото, което ни помогна да се задържим [толкова време]. Никой не се интересува от това да е главното куче в глутницата и всеки си тежи на мястото."
За пеенето:
"Когато си певец, не трябва [да пееш] повече от три поредни часа или ще се поболееш. Гърлото ти си заминава. Трябва да се грижа за гласа си от време на време, което е проблем... Да имаш микрофони из цялото място е по-забавно от това да си застопорен на едно място."
За религията:
"Това е нещо, от което се интересувам, и което знам, че съществува. Вярвам, че има висша сила и че всичко това си има причина. Вече не мисля, че всичко се върти около мен. И да оставиш някой друг да управлява колата, да осъзнаеш, че някой друг контролира всичко, това е нещо, което намирам за успокояващо. Прекарах твърде много време, вярвайки, че аз съм бог. И, честно казано, не свърших особено добра работа, нали?"
За човешката природа:
"Има твърде много хора на проклетата планета... Обичам природата. Обичам дивото, а няма много от него. Това ме кара да мразя хората. Животните не се лъжат помежду си. В тях има невинност. А накрая се оказват прецакани."
За имиджа и как те възприемат:
"Това, което научих, е, че трябва да бъдеш себе си. Каквото изкараш навън, това ще привлечеш [като отговор]. Толкова е просто, законът за привличането. Но ако се представиш с образа на някой, който не прави компромиси, който не иска да се огъва и по-скоро ще се чупи, тогава ще привлечеш фенове, които търсят такъв тип характер. Сега осъзнавам, че всичко, което мога да направя, е да живея и да оцелявам."
За Джон Бон Джоуви:
"Той е просто толкова претенциозен. По дяволите, само като гледам негова снимка, има нещо, което не е наред, нещо толкова подвеждащо. Заблуждава няколко хора, струва ми се. Рекламата му за "Версаче", филмовата звезда... Боже, не мога да го понеса!"
За лова:
"Ловуването е страхотно. Да избягаш от хората и града е добро начало, а да се превърнеш в животно е забавно за мен. Ти си на територията на животното и се опитваш да го надхитриш - като игра на шах, опитвайки се да предвидиш следващия ход. След два часа и половина следене на животно, то те забелязва от километри разстояние, много напрегнато е."
За пресата:
"Не можете да напишете 10-странична статия за мен, ще отегчите всеки..."
Предизвикателството прието, Дейвид - можем и няма да се отегчат. Но за следващия рожден ден.
