Тази седмица София имаше възможност да се наслади на голям и дълго чакан концерт, когато великият Ник Мейсън озари с групата си Saucerful of Secrets зала 1 на НДК.
Заедно със своите съратници, барабанистът изпълни композиции от ранните албуми на Pink Floyd и вдъхнови ценителите на легендарната група - които познават не само най-известните песни на легендите след 1972 г., но са изследвали подробно и периода на зараждането на Floyd с лидер Сид Барет.
Nick Mason's Saucerful of Secrets е не просто отдаване на почит към ранния Pink Floyd, но и едно вълнуващо ново начало за неостаряващия Мейсън, решил на 74 години да започне нов проект и да се завърне към активното свирене на живо.
А дълго време изглеждаше, че британецът практически се е отказал от музиката.
Последният албум на Floyd The Endless River излезе през 2014 г., а още преди него Мейсън беше престанал да се изявява пред публика с малки изключения. Турне на Pink Floyd имаше за последно преди близо 30 години - след излизането на The Division Bell.
През 2018 г. Мейсън се реши да основе Saucerful of Secrets и да възроди духа от края на 60-те и началото на 70-те, когато бумът на психеделичния рок ражда величествени музикални образци.
Заедно с барабаниста, в групата свирят Гай Прат (басист и певец на Pink Floyd още от 80-те, след напускането на Роджърс Уотърс) и други опитни музиканти като китариста Лий Харис, китариста и певец Гари Кемп и кийбордиста Дом Бекен.
Покрай Saucerful of Secrets, Мейсън се завръща към концерти в по-скромен мащаб на по-малки пространства - всъщност толкова малки, че му напомнят времето преди 1972 г., преди титаничният албум Dark Side of the Moon да изстреля Floyd на върха на мейнстрийма.
Някъде тогава животът на барабаниста се превръща в хаотична поредица от разпродадени футболни стадиони, пътувания с частни самолети и константно напрежение вътре в групата с борбата за влияние между двамата гиганти - Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор.
През всичките години Мейсън остава единственият постоянен член на Floyd, който е с групата още от основаването и успява да се задържи встрани от конфликтите, запазвайки добри отношения с Уотърс и Гилмор.
Той е най-подходящият човек, който да разкаже историята на групата - и го прави със стил, скромност и прекрасно чувство за хумор в автобиографията си Inside Out: A Personal History of Pink Floyd.
Какво обаче го предизвиква да се завърне към концертите и турнетата, за да се стигне до първото му идване в България на 78 години?
Преди да се зароди Saucerful of Secrets, Мейсън не е особено активен музикално цели 25 години. Не му е и нужно да бъде активен, защото постъпленията от творчеството на Pink Floyd продължават да валят от всички страни.
"Прекарвах доста време вкъщи. Взех си лиценза на управление на хеликоптер и участвах в много автомобилни състезания, защото ми липсваше свиренето и адреналинът от него", разказва Ник.
"Работих и по преиздаването на материала на Pink Floyd и по компилациите, защото аз се оказах този, който имаше готовност да ходи да говори за тях по радиото и на други места".
Мейсън гостува в няколко от концертите на Роджърс Уотърс и свири с Гилмор в последния албум на Pink Floyd The Endless River, който не беше придружен с никакви концерти след смъртта на кийбордиста на групата Ричард Райт.
"След голямото турне по The Division Bell през 94-та, на Дейвид му беше писнало от такъв тип мащабни турнета. Разбирах защо е така, но не бях напълно съгласен. За него беше малко по-различно, защото изнасяше почти всичко на гърба си. Това си е тежка работа, а той имаше малки деца и семейство у дома", обяснява Ник Мейсън.
Солов проект на барабаниста изглеждаше малко вероятен до внезапното възникване на новата група.
"Не искам да звуча грубо, но Ник беше много по-експериментален барабанист преди Дейвид Гилмор наистина да се научи да свири на китара", смята китаристът Лий Харис, който първи излиза с идеята за проекта Saucerful of Secrets.
В началото Мейсън подхожда с известни колебания към концепцията, но когато петимата започват да свирят материала, химията между тях е осезаема и музиката на ранния Floyd оживява по нов начин.
"Интересното е, че от самото начало започнахме да звучим добре и мисля, че това се дължи преди всичко на техния ентусиазъм", хвали Мейсън колегите си.
Първият им концерт е в лондонски клуб за около 500 души, който се оказва претъпкан с възторжена и шумна тълпа, а групата открива вечерта с мащабния и ексцентричен инструментал Interstellar Overdrive, включващ напълно свободна, атонална част по средата.
Така от самия си старт, Nick Mason's Saucerful of Secrets показва на аудиторията какво да очаква - смело завръщане към един романтичен, изследователски и до голяма степен ненадминат музикален период.
Онзи концерт е и първият случай от около 50 години насам, в който Ник Мейсън свири на по-скромна по мащаби локация.
"Чувствах се отново на 25. Най-сетне можех да видя останалите музиканти, да срещаме погледите си. Виждах цялата зала и всичката публика. Големите стадиони са удивителни места за свирене и ти дават възможност за пиротехника и шоу, но не можеш толкова добре да видиш въздействието върху аудиторията", смята Ник.
Скоро след възникването си, групата тръгва на турне в Европа и Америка, а за пръв път в 58-годишната си кариера Мейсън пътува на турне с бус.
"Обичайно турнетата на Pink Floyd бяха с чартърни полети и лимузини и всякакви такива неща. Трябва да кажа, че нищо от това не ми липсва", смее се музикантът.
На един концерт в Ню Йорк, по време на песента Set the Controls for the Heart of the Sun, една фигура в черно неочаквано се появява на сцената, за да поеме лийд вокалите.
Тълпата изпада в истерия, когато се оказва, че това е самият Роджър Уотърс, който сам е помолил Ник да се присъедини към някое от шоутата.
"Ние сме много близки стари приятели", обяснява тогава Уотърс и се обръща към Мейсън: "Моето обмислено мнение е, че вие звучите много по-добре, отколкото ние с Floyd звучахме навремето".
Щастлива за Ник е и съпругата му Нети, дългогодишна английска актриса. "Много съм доволна, че най-сетне той направи нещо такова. Нужно ли е да казвам защо? За пръв път той е знаменитост сам по себе си".
Това е странна мисъл за самия Ник Мейсън. "В началото като започвахме с останалите, смятах, че сме просто група. Сега осъзнавам, че - макар че не аз изнасям цялото нещо - съществува една важност на моята позиция, която не съм очаквал да усетя".
Колкото и да е неочаквано за него, признанието е напълно заслужено. За щастие, и българската публика в зала 1 оцени неповторимото докосване на Мейсън на барабаните.
Той продължава да има завладяващо присъствие и да свири с удивителен финес и лекота, с премереност, спокойствие и някаква неподражаема непринуденост.
Мейсън не излиза да свири с тежките претенции на легенда, а дори на настоящите си 78 години запазва излъчването на ентусиаст, който просто изпълнява любима музика с приятелите си.
Изпълнява я толкова непринудено, сякаш е някаква незначителна подробност, че въпросната музика е сред най-великите, които човешкото въображение някога е раждало.
