Като си помислите за филмова музика, едва ли се сещате за агресивните и мелодраматични оркестрации от стария Холивуд, а по-скоро за саундтраците на модерното кино - които вече често съдържат всеизвестни песни в оригиналните им изпълнения или в нови трактовки.
Но всъщност поп музиката нахлува мощно в холивудските филми още някъде от 60-те години насам. И на нея дължим превръщането на дадени сцени в култови и незабравими класики.
Точната песен на точното място създава нови пластове от емоции, внушения и смисли. Тя ни кара да се смеем, да плачем или просто да гледаме с благоговение, докато изживяваме върхови моменти от любими киноленти.
В последните години обаче употребата на хитови песни в киното даже е преекспонирана и редовно виждаме някои недотам сполучливи примери - само за да си припомним, че да откриеш точната песен за даден филмов епизод не е никак лесно. А някои култови режисьори са изградили голяма част от репутацията си именно върху характерното съчетаване на визия и музика.
Затова днес си припомняме 7 от най-класическите и безспорни примери за филмов епизод с популярна песен в него, която го обогатява неимоверно.
Изключваме от уравнението чисто музикалните филми, за да се спрем на такива, в които музиката по начало не е основен компонент, но придава неочаквано голяма добавена стойност.
Stuck in the Middle with You в "Глутница кучета"
Страшно много режисьори са изпробвали да съчетаят брутални сцени на насилие с неочаквано безгрижни популярни песни. Но не друг, а Куентин Тарантино задава високия стандарт в този похват с една иконична сцена от филма, изстрелял го към световна слава.
Криминалната история за група банкови обирджии стига до момент, в който най-жестокият сред тях изтезава заловено ченге. Мистър Блонд, изигран от Майкъл Медсън, се впуска в насилствения акт не за да изкопчи някаква информация, а просто за забавление. Затова толкова шокиращ, но и подходящ се оказва съпроводът на класиката на Stealers Wheel от средата на 70-те Stuck in the Middle with You.
Музиката трансформира един рутинен акт на жестокост в нещо още по-смущаващо, а цялата сцена е режисирана с невероятно самочувствие и си остава може би най-емблематичната за филма.
The Sound of Silence от "Абсолвентът"
Една истинска класика за фалша в света на възрастните, в който главният герой се хвърля с главата напред, за да извърши същите грешки като тези на своите родители.
Житейската безпътица на персонажа, изигран от завладяващия Дъстин Хофман, е безапелационно внушена още по време на началните надписи чрез вечния хит на Саймън и Гарфънкъл The Sound of Silence.
Песента се появява още два пъти, включително и във финалните секунди на филма, за да затвори кръга и да накара зрителя да преосмисли случилото се. Краят привидно е щастлив, но Бенджамин отново е на кръстопът и отново се пита "А сега какво?"
С ролята си Дъстин Хофман прави големия си пробив в киното, а "Абсолвентът" също така осигурява на Майк Никълс "Оскар" за режисура.
Bohemian Rhapsody в "Светът на Уейн"
Една велика песен може да бъде използвана в киното и за комедиен ефект. Разтърсващата класика на Queen е в основата на най-вдъхновената сцена от тази деветдесетарска комедия.
В епизода Уейн и неговите приятели карат из улиците на родния си град, пеят заедно с Фреди Меркюри и изпълняват песента с цялата театралност на великия фронтмен, но без капка от таланта му.
Това се случва в началото на филма и успява идеално да представи персонажите с тяхната отдаденост, ентусиазъм и наивитет. Хуморът на сценариста и главен актьор Майк Майерс далеч не е за всеки, но и той има своите несъмнени попадения.
In Dreams в "Синьо кадифе"
Майстор на психотрилъра като Дейвид Линч знае как да съчетае познатото със смущаващото, за да окаже дълбоко въздействие върху психиката.
В своя сюрреалистичен филм ноар "Синьо кадифе", режисьорът използва неустоимо романтичната In Dreams на Рой Орбисън, за да подсили още повече персонажа на извратения злодей Франк Буут (Денис Хопър).
Франк нарежда на своя певец да запее песента за неговите приятели, както и за пленниците му. Бавното темпо и замечтаното настроение на In Dreams идеално допълват света на кошмари и фантазии, в който "Синьо кадифе" вкарва зрителите.
Layla в "Добри момчета"
За Мартин Скорсезе впечатляващите монтажи върху рок музика са нещо обичайно. Малко от тях обаче имат катарзисния ефект на сцената от "Добри момчета", обогатена с инструменталната част от Layla на Derek and the Dominos.
Камерата на Скорсезе ни пренася на различни места, за да покаже труповете, оставени от героя на Робърт де Ниро, който е избил сътрудниците си след голям обир. Победното настроение на протагонистите и прелестната музика контрастират с жестоките убийства - за да подчертаят по особено въздействащ начин лицемерието на гангстерския живот.
Where is my Mind в "Боен клуб"
Не подценявайте мощта на Pixies и на една от техните най-популярни песни.
Изборът на Дейвид Финчър да завърши култовия "Боен клуб" с Where is my Mind добавя още един емоционален пласт към парадоксалния завършек - в който героят на Едуард Нортън наблюдава рухващите сгради при организирания от него атентат и държи за ръката любимата си Марла.
"Срещна ме в много особен момент от живота ми", гласят последните думи на персонажа, преди разрухата да продължи и да потекат финалните надписи, все още под звуците на песента.
The End в "Апокалипсис сега"
Няма да ви е лесно да намерите по-хипнотизиращо начало на филм от това в шедьовъра на Франсис Форд Копола.
Мощна експлозия във виетнамската джунгла под смазващата The End на The Doors задава тона на "Апокалипсис сега" - далеч преди героят на Марлон Брандо да промълви "Ужасът, ужасът...".
Докато Джим Морисън пее за края на всички неща, размътеният от войната главен герой Уилард (Мартин Шийн) лежи безпомощно, неспособен да се освободи от преживените военни кошмари.
"Апокалипсис сега" е едно пътуване към най-мрачните кътчета на човешката душа, а The Doors са най-подходящият саундтрак за това пътуване.
