През тази седмица ни напусна Чарли Уотс - един от най-влиятелните и значими барабанисти в рокендрола, същинска легенда от златните времена на жанра и вечният метроном на великите Rolling Stones.
Уотс беше част от Stones още от 1963 г. и през всички славни десетилетия от съществуването на групата оказа огромно въздействие върху цялата рок музика.
"Не обичам солата на барабани. Харесвам някои, които ги правят, но като цяло предпочитам барабанисти, които свирят с бандата. Моята работа е да направя рокендрола звук, на който се танцува", казваше Уотс и стилът му напълно отговаряше на този начин на мислене.
Безспорният принос на този отявлен любител на джаза за оформянето на класическия рок ни кара да си припомним и останалите най-влиятелни барабанисти от вечните състави на 60-те години.
Става въпрос за барабанисти, които невинаги са най-впечатляващите технически или най-прочутите, но имат водеща роля в създаването на ненадминатите образци на рока.
Обикновено съдбата на барабаниста е да бъде малко или много в сянка на тези, които са пред него на сцената. Но не се съмнявайте - именно барабанистът е двигателят на една рок група и е с главен принос тя да звучи убедително.
Дори той самият да върши работата си без твърде много блясък, групата блести благодарение на него - точно такъв беше случаят при Чарли Уотс.
А съвсем спокойно до него можем да поставим и тези още шест всепризнати имена.
Джинджър Бейкър
Притежава репутацията на първия рок барабанист с истински статут на суперзвезда и един от най-имитираните барабанисти на 60-те години.
Съоснователят на Cream е свързван най-вече с участието си във влиятелното рок трио заедно с Джак Брус и Ерик Клептън и допринася за уникалния стил на групата.
Неговите залитания към джаза, психеделията и хард рока с класически елементи гарантират, че Cream няма как да бъде просто поредната блус банда и ще се превърне в нещо, което музиката дотогава не познава.
Разнообразният стил на Бейкър включва сола като в песента Toad, неравноделни размери и джазови интерпретации.
Cream съществуват само две години между 1966 и 1968-а, но оставят огромна следа, а по-късно Бейкър взима участие в множество най-различни проекти.
В късния етап от кариерата си той се превърна предимно в джаз изпълнител, а през 2019-а, също като Чарли Уотс, почина на 80-годишна възраст.
Хал Блейн
Вероятно е по-лесно да съставим топ 10 с хитове от 60-те, в които Хал Блейн не участва, отколкото да изредим тези, в които е записал барабаните.
Легендата си остава един от най-записваните музиканти в света и е еталон за сесиен изпълнител, свирил в класически хитове на Франк Синатра, Елвис Пресли, Beach Boys, Саймън и Гарфънкъл, The Byrds и безброй други.
"Хал беше най-великият барабанист. На него до голяма степен се дължи успехът ни", призна композиционният гуру на Beach Boys Брайън Уилсън след смъртта на Блейн преди две години.
Скромна извадка на класиките, записани от барабаниста, включва Strangers in the Night на Синатра, Return to Sender на Елвис, California Dreaming на The Mamas & the Papas, Bridge Over Troubled Water на Саймън и Гарфънкъл.
Според някои сведения Блейн е записал над 35 000 песни, макар че той ги преброява доста по-скромно до някъде около 6000.
Преди да си отиде, барабанистът беше почетен с "Грами" за цялостно творчество, а през 2000 г. стана част от първата група студийни музиканти, въведени в Залата на славата на рокендрола.
Джон Бонъм
Никой не може да съперничи по стил на легендата от Led Zeppelin с неговия яростен груув и масивен звук на барабаните.
С огромния принос на Бонъм, Zeppelin остава не само една от най-невероятните рок групи в историята, но и основна предпоставка за възникването на хеви метъла.
Тежката музика дължи страшно много именно на Бонзо и на неговото напредничаво мислене за мястото на барабаните в звуковата палитра на една група.
Колкото гениален, толкова и влиятелен, Бонъм загива при трагичен инцидент след запой през 1980 г. и става причина за края на Led Zeppelin.
Мич Мичъл
Остава си може би първият изтъкнат рок барабанист, който вкарва силно изразени джазови влияния в свиренето си.
Британецът е свързван предимно с креативните си дръзновения заедно с Джими Хендрикс в триото The Jimi Hendrix Experience.
В онези години Мичъл има гениалния китарист пред себе си, но изиграва изключителна роля за звученето на групата, като смесва импровизационната свобода на джаза със скоростта и мощта на рок стилистиката.
Така Мичъл и Хендрикс постигат безпрецедентна и до днес химия между барабанист и китарист. След смъртта на Джими обаче, Мич пробва без успех да свири в няколко други групи и кариерата му се развива твърде скромно, предвид възможностите му.
Кийт Муун
Репутацията му на неконтролируем ексцентрик понякога засенчва чисто музикантските му качества, но барабанистът на The Who е най-смело експериментиращият в своя занаят в онези години.
Стилът му на свирене е заразително дързък и инстинктивно смел и неконвенционален.
Муун си печели име със склонността си да нарушава всякакви писани и неписани правила на свиренето на барабани, с навика си да чупи барабанни сетове, както и да прави други лудории, например да влиза в басейни директно с автомобила си.
За съжаление, британецът не издържа на разюздания начин на живот и умира от свръхдоза наркотици през 1978 г.
Ринго Стар
Не е преувеличено да го наречем най-влиятелния барабанист на всички времена.
Ричард Старки си създава име в ливърпулските клубове, където започва да се изявява в края на 50-те години, а попадането му в The Beatles можем да счетем за невероятно щастлива случайност - или за неизбежна съдба.
Ринго се присъединява към легендарната банда през 1961 г. и остава с нея до разпадането ѝ 9 години по-късно.
В този период той буквално написва основните правила за барабанистите в поп музиката, като осигурява стабилни ритми и интелигентни, премерени и обрани брейкове за безсмъртните композиции на Джон Ленън, Пол Маккартни и Джордж Харисън.
През годините Ринго често е критикуван, че стилът му е твърде елементарен и откъм техника той няма с какво да впечатли - но изчистените ритми не са недостатък, а огромно предимство за него и за The Beatles.
Именно те се оформят като основа за бийтовете в множество жанрове през следващите години, когато от запалената от The Beatles искра избухват множество музикални вселени.
