"Някои са родени велики, други постигат величие", гласи един от популярните цитати на Уилям Шекспир.
Естествено, това е вечна истина и в музикалния свят, където част от най-големите са достигнали до славата трудно. И до един момент са били потънали в локална дейност, в малки неизвестни групи или в съвсем други професии, преди изведнъж да се окажат на гребена на вълната.
В рок музиката съществуват достатъчно банди, които са се събрали и постигнали успеха си заедно, но по-рядко се обсъждат другите примери - за неизвестни музиканти, присъединили се към вече велик състав и оправдали очакванията, за да се превърнат на свой ред в звезди, а понякога и в легенди.
Да станеш внезапно част от прочута група е огромно изпитание, особено когато до момента не си се сблъсквал с изкушенията на славата и с унищожителната програма от постоянни пътувания, концерти и записи.
Някои обаче не просто се справят, но и доказват, че именно това е призванието им.
Днес се спираме на няколко емблематични примера.
Дейвид Ковърдейл (Deep Purple)
През 1973 г. непознатият 22-годишен младеж работи в магазин за дрехи в малко градче, когато е избран да замени самия Иън Гилън и да стане вокалист на британските рок класици от Deep Purple.
Месеци по-късно певецът с величествения глас вече се изявява пред 250 000 души на фестивал в Калифорния.
Ковърдейл се превръща в един от най-великите рок вокалисти и след периода в Purple оставя незабравимо наследство и със своята група Whitesnake.
А по същото време, когато певецът получава големия си шанс в Purple, същото се случва с басиста и вокалист Глен Хюз - макар че той предварително е добил повече опит в набиращата скорост банда Trapeze.
Брайън Джонсън (AC/DC)
AC/DC вече са международно успешна група и са на път да станат световна сензация, когато фронтменът им Бон Скот умира при неизяснени обстоятелства след гуляй в Лондон.
Австралийската група за кратко обсъжда дали да приключи дейността си, но си припомня, че самият Бон Скот ентусиазирано е хвалил пред тях певеца на неособено известната британска банда Geordie.
Става въпрос за Брайън Джонсън - човека, който ще се превърне в гласа на AC/DC през следващите десетилетия и ще достигне легендарен статут.
Когато Бон Скот попада на негов концерт с Geordie, Джонсън изпитва силни болки заради апендицит и даже се свлича на пода и крещи от болка, но продължава да пее. Скот решава, че това е част от сценичното му поведение. "Но не беше така, наистина бях болен", спомня си години по-късно британецът.
След като се появява на прослушване с AC/DC, Джонсън веднага е избран и заедно с останалите се залавя да направи един от най-успешните албуми на всички времена, Back In Black (1980).
Тим "Рипър" Оуенс (Judas Priest)
Една от най-уникалните истории в тежката музика.
Тим Оуенс е фронтмен на трибют банда, която изпълнява песните на Judas Priest, но получава шанса да стане певец на самите хеви метъл легенди.
Дори прозвището му "Рипър" е взето от песен на любимата му група, към която той се присъединява след напускането на Роб Халфорд през 1992 г.
"В някакъв смисъл това е мечтата на всяко дете", отбелязва китаристът на Judas Priest Глен Типтън. "Идеята, че може да дойдеш отникъде и изведнъж да станеш певец на любимата си банда. Това дава надежда на всички, не е ли така?"
Оуенс записва два албума със своите идоли, а филмът Rock Star (2001) с Марк Уолбърг е базиран именно на неговата история. През 2003 г. обаче Халфорд се завръща в бандата и времето на Оуенс приключва.
Зак Уайлд (Ози Озбърн)
Той се изявява по барове и работи на бензиностанция, когато успява през приятел на приятел да прати касета със записи на Шарън Озбърн.
Така американецът получава възможността да стане китарист в групата на емблематичния Ози Озбърн.
"Летях до Ел Ей, срещнах се с Ози и направо се насрах", разказва Уайлд за прослушването си. "Той ми каза: "Зак, просто свири от сърце. После ми направи сандвич с шунка, без много горчица. И за бога, смени си панталоните". Това беше всичко, след това ме наеха".
Неговият първи концерт с Ози е специално събитие в затвор. "Надявах се единствено да излезем живи. Имах и прическата, и дрехите - бях най-близкото до Памела Андерсън, което тези хора щяха да видят някога".
Зак Уайлд оцелява и не след дълго свири на фестивал в Москва пред тълпа от 100 000.
Ричард Фортъс (Guns N' Roses)
Кой е най-дългогодишният китарист на Guns N' Roses?
Не, не е Слаш, въпреки че той си остава китарната икона на американската хард рок банда.
Най-дълго се задържа Ричард Фортъс, който е част от Guns от 2002 г. насам, а преди това свири в своята група Pale Divine и се присъединява към британския ню уейв състав Psychedelic Furs.
Фортъс става част от Guns N' Roses след поредните промени във формацията, а впоследствие запазва мястото си, въпреки продължаващото текучество на музиканти.
Днес той е един от двамата китаристи и си партнира със Слаш, който се завърна в Guns през 2016 г.
Джейсън Нюстед (Metallica)
След като Клиф Бъртън загива трагично през 1986 г., Metallica се нуждае от нов басист, за да продължи скоростното си издигане.
Избран е Джейсън Нюстед от друга уважавана траш метъл формация, Flotsam And Jetsam. Той притежава опит в музиката, но му предстои да се сблъска с нещо съвсем различно, тъй като мигом се превръща в суперзвезда.
"Бях толкова щастлив да съм жив и да живея в една мечта. Присъединих се към любимата си група и каквото и да се случеше, бях доволен. Без сън, без нужда от сън, просто левитиране през цялото време", разказва Нюстед години по-късно.
Няколкото албума, които записва с Metallica, окончателно превръщат американците в група №1 в тежката музика.
След 15 години в бандата, Джейсън напуска, за да продължи музикалната си дейност в друга посока, но бива приет в Залата на славата на рокендрола като част от Metallica.
