Всеки започва отнякъде и не всеки е способен да стартира на максимална скорост.
Така е и в музиката, където малцина успяват да дебютират с величествени постижения и да си спечелят легендарен статут от самото начало.
Част от най-великите рок албуми всъщност са дебюти. От първите тактове на Good Times Bad Times става ясно, че Led Zeppelin са същинска буря, след която рокът няма да бъде същият.
Първият албум на Van Halen дава цяла нова посока на хард рок жанра, докато Guns'N'Roses така и не съумяват да създадат нещо по-грандиозно от дебюта си Appetite for Destruction.
Нещо подобно се случва през 90-те с Oasis и албума Definitely Maybe, както и през 2000-те с Arctic Monkeys и Whatever People Say I Am, That's What I'm Not. Примерите могат да бъдат още много.
Повечето групи обаче стартират далеч по-скромно и дори да притежават огромен потенциал, не успяват да го разгърнат при дебюта си.
Def Leppard например откриват себе си от третия и четвъртия опит с Pyromania и Hysteria, а от първия си албум направо искат да се откажат.
Както навсякъде другаде, така и в музиката пътят може да е криволичещ, дори крайната дестинация да е абсолютният световен връх.
Днес си припомняме няколко примера за безспорно легендарни групи, чиито първи албуми не са дотам убедителни - а някои са си откровено разочароващи.
Но това не им пречи да поставят основите за грандиозно бъдеще.
Judas Priest - Rocka Rolla
Типичен пример за първи албум, съдържащ приятни моменти, но представящ банда, която тепърва ще намери себе си в следващите години.
Британските хеви метъл легенди стартират с албум с различни влияния от хард рока, блуса и прогресив рока, а крайният резултат е малко или много разхвърлян. Качеството на записите пък никак не е добро.
За незадоволителния дебют допринася и музикалният продуцент Роджър Бейн, взимайки доста решения, с които Judas Priest не са съгласни. Нужни са още няколко години и няколко албума преди Роб Халфорд и компания да открият вярната посока.
Scorpions - Lonesome Crow
Първият албум на германските рок класици е издание на млада група, все още лутаща се в музикалните си интереси.
Това си остава единственият албум на Scorpions с китариста Михаел Шенкер - който е само на 16 по времето на записите, но някои от солата му са поразяващи.
Повечето песни залитат към психеделичния рок и не са докрай подходящи да покажат качествата на групата. Все пак се срещат и впечатляващи песни като In Search Of The Peace Of Mind.
Scorpions обаче започват да напипват печелившата формула от следващия албум Fly to the Rainbow.
Pantera - Metal Magic
Много фенове може да не са особено запознати с дебюта на Pantera и даже да са пропуснали следващите 3-4 издания на величествената метъл формация. Просто в началото стилистичната насоченост на състава е различна и клони повече към глем метъл с влияния от Kiss и Van Halen.
Някои от песните в този първи албум могат да предизвикат шок у закоравелите слушатели, свикнали със звученето на Pantera от 90-те нататък.
През онази 1983 г. на Metal Magic музикантите все още са тийнейджъри и техен певец все още не е гигантът Фил Анселмо, а далеч по-меко звучащия Тери Глейз. От самите записи и миксове също има доста какво да се желае.
Едва петият албум на бандата Cowboys from Hell предприема решаващия завой в стила и ги превръща в едни от пионерите на груув метъла.
AC/DC - High Voltage (австралийското издание)
Оригиналният дебют на AC/DC High Voltage излиза на австралийския пазар през 1975 г. и показва една млада и плаха група.
Все още го няма барабаниста Фил Ръд, който да внесе своята мощ в бийта и да се превърне в двигател на цялото звучене.
Може би най-добрата песен в този първи албум е енергичният кавър на Baby Please Don"t Go на Големия Джо Уилямс.
По-късно се стига до етап, в който лейбълът на групата подбира песни от първите им два албума, издадени само в Австралия, за да сглоби компилация за световния пазар. И от оригиналния High Voltage са избрани единствено Little Lover и She's Got Balls, което е показателно.
През 1976 г. е издадена интернационалната версия на High Voltage - един вече съвсем различен албум, съдържащ велики песни като T.N.T., The Jack и др.
Dream Theater - When Dream and Day Unite
Колосите на прогресив метъла не са създавали слаб албум, но техният дебют е категорично най-неубедителното им издание и остава много зад останалите.
When Dream and Day Unite е записан три години след основаването на Dream Theater и страда от три основни недостатъка: мътно звучене на миксовете, недоразвити композиции (в сравнение с бъдещите) и неубедителните стенания на оригиналния вокалист Чарли Доминичи, който напуска малко по-късно.
Все пак албумът съдържа A Fortune In Lies и The Killing Hand, които впоследствие се превръщат в любими на феновете в концертните си версии.
Там е и инструменталът The Ytse Jam. Всички те насочват Dream Theater към величието, което ще последва.
Radiohead - Pablo Honey
Разбира се, дебютът на уникалната британска петорка съдържа вечния им хит Creep, който ги изстрелва до неподозирани висоти.
Pablo Honey съдържа и поне още една блестяща песен - откриващата You. Но останалата музика в албума е не толкова забележителен алтърнатив рок в стил Pixies, който не постига нищо повече от това да загатне какво ще поднесат Radiohead на музикалните ценители в следващите си издания.
Песните са приятни и в тях не липсват проблясъци, но са твърде скромно начало на фона на последвалата музика, прекрачваща всякакви ограничения със своята оригиналност и поглъщащо въздействие.
