Когато е на 16 години, Сони Джон Муур, тийнейджър от щата Калифорния, израснал в дома на майка и баща сциентолози, разбира, че е осиновен. Не само това - оказва се, че всичките му учители, приятели и техните родители знаят. Само не и той.
Сони не го приема добре. Макар да е непълнолетен, той се изнася от дома си, за да стане вокалист на метъл банда, съставена от хора, които до момента никога не е виждал на живо.
Седем години по-късно Сони се превръща в един от най-популярните музиканти в света, макар да намира славата със съвсем различен стил. Светът не познава Сони - познава Skrillex.
Малцина са музикантите, за които може да се каже, че са вкарали непознат жанр в полезрението на масовата публика и по някакъв начин - макар и за кратко - са дали нова насока на музикалната индустрия.
Skrillex има основание да се похвали с това.
С характерната си прическа — обръсната глава над едното ухо, дълга коса, сресана над другото - и с големите си очила, младият музикант излезе извън клубната сцена на Лос Анджелис в началото на миналото десетилетие, за да запрати електронната музика в мейнстрийма с нещо, което шеговито може да се определи като "звуци от роботски секс".
Допреди неговото шеметно издигане, dubstep-ът беше клон на електронната музика, запазен за малцина ценящи го. С парчета на Skrillex като First of the Year (Equinox), Bangarang и ремикса на Cinema на Benny Benassi жанрът пое в новата посока на brostep-а, преплитаща роботизирани звуци с метъл агресия, и достигна до милиони уши по света.
Този пробив позволи на други други млади музиканти да намерят аудитория с подобно звучене, а на ветерани - да експериментират с него. Чудесен пример са ню-метъл гигантите от KoRn направиха цял албум, силно повлиян от dubstep звученето, в който Skrillex им партнира за парчетата Get Up! и Narcissistic Cannibal.
Младият музикант е сочен от една от най-креативните банди в света днес - Muse, като вдъхновение за заредения с много електронно звучене техен албум The 2nd Law. Посещавайки концерт на Skrillex, те остават изумени от това колко тежка е музиката му и как публиката реагира като на метъл изпълнение с традиционния мош пит.
Вокалистът Мат Белами разказва, че въпросът, който си задали след това шоу, бил: "Могат ли рок бандите да се състезават с това, което правят тези хора?".
Едно момче на име Сони
Историята на Skrillex обаче започва като историята на Сони.
Още като невръстно дете, растящо в семейството на застрахователен инспектор и домакиня, той има хармоника, с която озвучава ежедневието на роднините си. Първият му спомен кога е чул музика, е свързан именно с баща му, който пуснал парчето Riders of the Storm на The Doors.
Музиката намира място в живота му. На 13 започва с пънкарските изяви, а по-късно се промъква на рейв партита в складове и клубове, където не би трябвало да може да влезе.
През годините сменя няколко училища. Години по-късно не крие, че като много други деца е бил жертва на тормоз от съученици. В крайна сметка това става причина да мине на домашно обучение.
Разривът с родителите му идва именно когато Сони разбира, че е осиновен и всъщност е роден от семейна приятелка, която обаче не е била готова за деца по това време. Реакцията му е доста остра, каквито са повечето реакции на тийнейджърите, осъзнава по-късно.
"Това беше друга причина да си кажа, че ще открия себе си, ще пътувам, ще правя музика", разказва той пред Yahoo.
Това и прави - напуска дома си и се присъединява към метъл бандата From First to Last, с които се познава само онлайн. Първоначално идеята е да е китарист, но когато го чуват как пее, му връчват микрофона.
След два записани албума и множество концерти, Сони трябва да се откаже от групата, тъй като минава през операция на гласните струни. Започва да гради солова кариера, която постепенно отива доста далеч от метъла - става DJ в района на Лос Анджелис под псевдоним, базиран на негов стар ник...
Неговото име е Skrillex
Първото му EP - My Name is Skrillex, е пуснато за безплатно теглене през 2010 г. Впоследствие подписва с популярния deadmau5 и издава още един краткосвирещ албум - Scary Monsters and Nice Sprites.
Кариерата му тръгва нагоре. Електронното звучене на Skrillex се оказва свеж полъх, който постепенно набира силата на ураган в музикалната индустрия. Негови парчета - като Reptile, Make It Bun Dem и Syndicate - намират плодородна почва и в гейминга. Същевременно вдъхновява рок и метъл музиканти да вкарат електронни елементи в музиката си.
Това, че през 2011 г. има над 300 шоута, понякога по две на ден, показва колко популярен и търсен е.
И противно на представите, свързвани с тази музикална култура, твърди, че не разчита на стимуланти, за да се справи с напрежението. Неговото решение е просто липса на сън.
"Не спя. Но също така не съм на тежки наркотици през цялото време", казва Skrillex и обяснява, че не може човек да има "кокаинов лайфстайл" и да има толкова чести работни ангажименти като него.
Сони определя жанра на музиката си като EDM, или electronic dance music, колкото и широко да е това определение. Ясно му е, че тя не е за всеки вкус и не всеки може да я разбере. Обяснява, че винаги е правил музика, която да се хареса на 16-годишното му Аз.
"ЕDM е млада музика. Не правя музика за стари хора", казва пред Yahoo, като пояснява, че визира не възраст, а начин на мислене.
В интервю за "Гардиън" през същата 2011 г. заявява, че не прави "дъбстеп", а темпо и ритъм, които карат хората да танцуват. Въпреки това става лицето на жанра на световната сцена - и конкретно на по-твърдия и агресивен brostep - и това не се харесва на всички стари фенове.
"Дори не чувам за тези гледни точки, основно защото нямам много време за интернет. Отивам по шоута и всичко, което виждам, е любов. Дори не знаех, че хора имат проблем, докато някой не ми каза: "О, в този и онзи форум изглежда имат истински проблем с теб", казва в друго интервю няколко години по-късно.
Тук е, не е изчезнал
Стигаме до онази част от историята, в която световната звезда на Skrillex сякаш започва да губи от яркостта си.
Музикантът, който е отказвал да свири на церемонията по връчване на наградите "Грами" (защото според него половината енергия в шоутата му идва от публиката и това не се предава добре по телевизията), минава на по-заден план, а музиката, която създава, вече спира да е така интересна на масовата публика.
Изненадващо през 2017 г. записва нова песен със старата си банда From First To Last.
Всъщност Skrillex не спира с успешните проекти, каквито са колаборациите с Джъстин Бийбър за парчета като Don't Go и Where Are U Now и тази с колумбийския изпълнител J Balvin за песента In da Getto.
2023-та обаче за него може да се окаже своеобразно завръщане в очите на масовата публика заради предстоящия му албум - първи след Recess (2014 г.). Може би Skrillex, изненадващият глас на една нова публика, търсеща своята нова музика, отново ще изгрее в класациите.
Или може би пикът и на него, и на стилът, вече е отминал.
