17-и май - Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията - бе отбелязан у нас с добра подготовка и малко интерес от страна на "нормалните".
Вчера пред Съдебната палата в София бе открита изложбата "Образи против хомофобията", на която организатори бяха членовете от младежката организация "ЛГБТ Действие" (ЛГБТ е акроним, включващ първите букви на думите и означаващ всички лесбийки, гей, бисексуални и трансполови хора).
Тя включваше 32 фотографии на Чарлз Мичъм и блогърката Сара Бакстър, които стоят зад проекта Walk With Pride. Двамата ентусиасти са обикаляли гей паради в 11 страни, сред които Великобритания, Австралия, Русия, Филипини, Унгария, Турция, Румъния и др., и са заснели както образи, които вдъхват надежда на "различното" общество, така и покъртителни случки и действия от страна на властта, засягащи хората с различна сексуална ориентация.
По-късно бе открита и видеоинсталация в подлеза на Софийския университет под надслов: "Аз не съм мишена: Заедно срещу хомофобията", организирана пак от същите ентусиасти.
В кратки клипове потърпевши от хомофибията разказваха за ужасяващи инциденти, които им са се случили, защото са това, което са. В тях хомосексуален мъж обяснява за тормоза, преживян в тинейджърските му години, и търсенето на спасение и подкрепа в безброй сайтове за запознанства. Отчаянието му обаче надделява и довежда до опит за самоубийство.
Лесбийка пък разказва как губи подкрепата на родителите си, след като им признава, че именно с жена се разделя със самотата си. А транссексуален мъж обяснява как е изпаднал в комоцио след побой, подарен му от банда скинове (по време на нападението той е изглеждал като мъж).
Сред тези клипчета имаше едно и на родители на гей момче, които призовават към толерантност всички, които имат дете или роднина с такава ориентация. И още, и още...
Като завършек около 40 борещи се с хомофобията се качиха на велосипеди и въртяха педали от Ялта до НДК, скандирайки "Не на омразата! Стига хомофибия!" и развявайки транспаранти с надпис: "Заедно срещу омразата". Това всичкото под воя на сирени и придружено от органите на реда.
Подготовката и реализацията на това събитие беше на много високо ниво, като се има предвид, че е организирано от "Група ентусиазирани млади хора, които си въобразяват, че са равни с останалите. J" (това е описанието на "ЛГБТ Действие" в страницата им във Фейсбук).
Същите бяха провели протест в Пазарджик през 2009 г. срещу приемането на една абсурдна наредба: "Забранява се публичното демонстриране на сексуална и друга ориентация". По време на митинга обаче шестимата полицаи и техните сили и правомощия не можаха да смогнат на десетките националисти и в крайна сметка се стигна до нападение на няколко демонстранти.
По време на прожектирането на клипчетата в подлеза на Софийския се спираха главно приятели на организаторите и хора, близки до тази тематика. Останалите (хетеросексуални) или поне повечето от тях подминаваха честването на този ден.
Доколкото можах да разпитам минувачите, всеки едва ли не на драго сърце приема всичко що диша, мърда и живее според законите на страната ни. Само един господин ми каза, че българинът обича да се бие в гърдите заради какви ли не достойнства и едно от тях било между краката. А хомосексуалните спъвали работата. Прав си беше човекът.
Всички обаче бяха единодушни, че ако някое от децата им е хомосексуалист, ще напрегнат всичката си воля и усилия и ще го приемат и обичат такова каквото е. Един мъж пък се съгласи да го разпитам, но щом чу темата, каза, че не чува добре и веднага заряза и честване, и лично мнение, и толерантност.
