ЦИК отвори специална секция в сайта си, където всеки избирател може да провери дали данните му са използвани в подписките за регистрация на желаещите да се явят на евровота на 25 май.
Социалните мрежи гръмнаха с призиви за проверка, за да се види има ли партийни злоупотреби с лични данни. За броени часове се оказа, че има много такива случаи. Веднага се появиха оплаквания на потребители, че имената им фигурират в подписките на различни коалиции и партии, сред които "България без цензура", "Глас Народен", БАСТА, и Реформаторският блок.
Така се оказа, че омбудсманът Константин Пенчев фигурира в списъка на ПП Национал-демократична партия на Димитър Стоянов, въпреки че дори не е чувал за такава формация.
Ако откриете, че данните ви са откраднати, може да сигнализиране в ЦИК и Комисията за защита на личните данни. От ЦИК обявиха, че обсъждат проблема и се очаква да излязат с решение. Комисията е залята от оплаквания на избиратели.
Чрез въвеждане на ЕГН всеки може да открие дали фигурира в списъците, събирани за допускане до изборите на партии, коалиции и инициативни комитети - необходимият брой за изпълнение на това изискване е 2500 валидни подписа.
Заради липсата на такива ЦИК анулира регистрацията за вота на 25 май на три партии - Партията на българските комунисти, Българска демократична общност и Националдемократична партия. Изтича и срокът, в който документи могат да подават инициативните комитети, издигащи независим кандидат.
"Партиите и инициативните комитети са регистрирани като администратори на лични данни и отговорността при доказана злоупотреба с лични данни е имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева", обясни в интервю за Дарик председателят на Комисията за защита на личните данни Венета Шопова.
ЦИК праща жалбите на прокуратурата
ЦИК обяви, че ще сезира прокуратурата за фалшивите подписки. Над 100 са вече сигналите от граждани, без те да са се подписвали, обясни пред БНР говорителят на Комисията Александър Андреев.
Комисията ще посредничи на гражданите, като препрати към прокуратурата техните сигнали, което могат да сторят и самите потърпевшите.
Всеки потърпевш може да поиска заличаване от списъка, но чак след като се установи, че подписът е подправен. Проверката в системата не е основание за автоматично заличаване от списъка, посочи Андреев.
