Природозащитници внесоха в парламента 52 000 подписа срещу технологията "хидравличен удар" за добив на шистов газ и срещу улавянето и съхранението на въглероден двуокис в земните недра, заради гласуването на такъв закон от Народното събрание в началото на февруари.
Технология хидрофракинг, при която с налягане над 20 атмосфери се разбират скалните пластове за търсене на природен газ, бе забранена през януари от парламента, но според учени от БАН тя засяга и конвенционалните проучвания за този вид суровина.
Миналата седмица енергийният министър Трайчо Трайков каза, че дебатът за шистовия газ ще бъде възобновен: „Ще се постараем да представим на обществото истината такава, каквато е. Това е ценен ресурс за енергийната независимост на България, ако можем да го използваме безопасно, не виждам защо не", бяха думите на Трайков.
Той заяви, че се създава парламентарна комисия, чиято цел е в разумен срок, без бързане, да разгледа всички най-нови анализи на български и чуждестранни експерти в икономиката, енергетиката, екологията.
Две седмици след като Народното събрание наложи безсрочна забрана върху проучвания и добив на шистов газ по метода на хидравличното разбиване, от Синята коалиция предложиха тя да отпадне. Иван Костов - един от вносителите на проекторешението - заяви, че при тази забрана всъщност България няма възможност да проучи ресурсите и залежите си и така остава монополно зависима от Газпром.
До края на годината се очаква и Европейската комисия да излезе с единно становище по спорната технология.
