Стените на крепостта Небет тепе в Пловдив няма да се надстрояват „до зъбер", няма да се изгражда и спорната 14-метровата квадратна кула, която предизвика възмущението на Камарата на архитектите, историци и граждани. Уверенията даде директорът на пловдивския Археологически музей Костадин Кисьов в интервю за Радио Пловдив.
Сега акцентът ще падне върху тракийския период на Небет тепе, наричано още „акт за раждане" на града. „Надстрояване ще има, но то ще бъде в стила на тракийските стени и по времето на македонското управление на Филипопол. Ще бъдат използвани единствено естествени материали, камъни и блокове, които са на място и са разместени от времето и от хората", обясни Кисьов.
Т.нар. „първоначален идеен проект" на общината, изготвен от арх. Юлий Фърков, предвиждаше средновековна кула-музей, надграждане на крепостната стена, нова туристическа инфраструктура с атракции и дори ескалатор до върха, но бе отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство.
Експертите определиха инвестиционните намерения на общината за привличане на туристи като неправдоподобни и обезличаващи останалите исторически периоди на Небет тепе, които започват от неолита до периода на българското Възраждане.
Въпреки това, проектът бе внесен за одобрение в Министерството на културата в последния възможен срок - 19 май, за да не се загуби финансирането от 3 милиона евро по т.нар. Норвежки фонд, единствената отворена програма за финансиране на такива дейности в момента.
В крайна сметка са внесени и поправки в „идейния проект". „Няма да се надстроява нищо в стила на Средновековния строителен период", подчерта Кисьов. Всички атракции - катапулт, стенобойни машини, оформяне на седалки и културна сцена, трябва да бъдат изнесени извън площта на археологическия обект.
Проектът вече е преминал през Министерство на културата, според които трябва да се покаже тракийската крепост и тракийските зидове, без да се надгражда в друг стил.
В югоизточната част на обекта ще се вдигне максимално възможно кулата, която е от времето на Филип Македонски, но тя няма да бъде издигана „до покрив", а вероятно до 4 метра. Кулата няма да е в средновековен стил, а само докъдето има категорични данни за вида ѝ.
Крепостните стени, датирани около V-IV век пр.н.е., т. е. по времето на Филип Македонски и единствените най-добре запазени, да бъдат консервирани и запазени във вида, в който са.
Така проектът за Небет тепе преминава през пореден обрат, след като първоначално общината бе избрала да акцентира средновековния облик на Пловдив.