Централният площад на Истанбул Таксим снощи отново стана арена на многолюдна демонстрация, свикана по инициатива на сдружението "Солидарност за Таксим". Хиляди хора се събраха, за да протестират срещу жертвите при потушаването на протестите за парка Гези.
Протестиращите се солидаризираха с антиправителствените протести на кюрдите в Лидже, област Диарбекир, където предишния ден бе убит 18-годишен кюрдски младеж, а деветима бяха ранени от силите на реда при потушаването на протестите срещу строителството на казарма.
Протестиращите в Истанбул се събраха пред сградата на колежа Галатасарай на централния булевард "Истиклял" и оттам се отправиха към площад Таксим. В кортежа бяха и няколко кюрдски депутати. Протестиращите носеха антиправителствени лозунги, осъждащи насилията при потушаването на протестите, скандираха: "Всички сме Таксим", "Всички сме Лидже".
Силите на реда не допуснаха демонстрантите до площада. Част от тях се пръснаха в съседните улици, където полицията използва сълзотворен газ, за да ги разпръсне. Арестувани са 10 души. Преди Таксим, демонстрация се проведе и в квартал Бешикташ край Босфора. Десетки участници събуха обувките си в знак на протест за жертвите на протестите за парка Гези.
В Анкара полицията е атакувала със сълзотворен газ и водни оръдия стотици демонстранти, които са се събрали на протестна демонстрация в знак на солидарност с кюрдите в Лидже, сблъсъците продължили до късно през нощта. Демонстрации се състояха в градовете Измир, Анталия, а също и в Диарбекир и Юксекова в Югоизточен Анадол.
Памук поведе интелектуалци срещу властта
Стотина известни турски писатели, актьори и интелектуалци начело с носителя на Нобелова награда за литература Орхан Памук поместиха на цели страници във вестниците протест срещу властимащите в Турция. Протестът се публикува под наслова: "Загрижени сме, обезпокоени сме".
Предвид бруталното потушаване на протестите за парка Гези в Истанбул, авторите подчертават, че от страна на правителството в турското общество отново се създава атмосфера на гняв и омраза, задълбочава се разделението на принципа ние и вие.
Според тях за това допринася реториката, използвана от турския премиер по време на митингите на неговите симпатизанти, на които посажда семената на гнева и омразата към инакомислещите.
Ние като хора, които винаги отблизо сме споделяли ценностите и тревогите на обществото на тази страна, познаваме проблемите и сме понасяли на гърба си трудностите, призоваваме незабавно да бъдат прекратени репресиите и да престанете да разделяте страната, се казва в обръщението.
Сред подписалите протеста освен Орхан Памук са видният турски писател от кюрдски произход Яшар Кемал и още десетки писатели, познатите от телевизионни сериали актьори Халил Ергюн и Халит Ергенч, пианистът Фазъл Сай. Неотдавна турски съд осъди музиканта заради негови изказвания срещу отношението на консервативните среди към изкуството.
Междувременно с нареждане на турското министерство на вътрешните работи са били отстранени от длъжност ръководителите на разузнавателните служби в дирекциите по сигурността в Истанбул, Анкара и Измир - градовете, където станаха най-големите антиправителствени протести.
В квартала Кадъкьой, на азиатския бряг на Истанбул, над 140 екоорганизации, включително и от чужбина свикват голям протестен митинг под наслов: "Един нов свят е възможен".
„ ... отново се създава атмосфера на гняв и омраза, задълбочава се разделението на принципа ние и вие ...“ Може би не осъзнаваме колко прилики има между ставащото на „Таксим“ и юнските протести у нас. Разбира се, че нито вътрешнополитическата среда, нито геополитическата позиция, нито характеристиките на властта са еднакви. Еднакъв обаче е КОРЕНЪТ НА ПРОТЕСТА: хората, на които им е писнало да търсят във витиеватите политически правила и игри потвърждение, че са свободни и уважавани – и ИСКАТ ДА УСЕЩАТ, ЯСНО, НЕПОСРЕДСТВЕНО И ЕЖЕДНЕВНО, че са такива. Че властта е техен инструмент, а не те са просто средство на властта. Наскоро дочух някъде репликата „Евроориентът се размърда“ (по повод на протестите в Турция и България). И странно: въпреки че и аз съм възпитаван в първосигнално отграничаване от всичко турско, в съзнанието за това, че демаркационната линия между Европа и Ориента, цивилизоваността и изостаналостта, плюса и минуса, минава по българо-турската граница, не се подразних от неочакваното обединение на България и Турция в неологизма „Евроориент“. Защото, имайки предвид протеста като повод за обобщението, то означава приближаване към Европа и отдалечаване от Ориента. В което лично аз нямам нищо против Турция да ни прави компания. Напротив, отвсякъде е за предпочитане. Най-малкото защото ако един и същ процес се развива в целия „Евроориент“ едновременно, той има значително по-голяма тежест, отколкото ако е поотделно във всяка от страните в региона. Същевременно се замислих и колко позорно би било, ако се окаже, че Турция, въпреки всичките си исторически и религиозни наслоения, се приближава към европейските демократични стандарти по-бързо, отколкото България, една от люлките на източноевропейската цивилизация. Ако се окаже, че турската нация съумява по-успешно да се пребори с генетично присъщия си ориенталски манталитет, отколкото ние с частичните си ориенталски наследености. Не можем да си позволим да изостанем от „Таксим“. Освен всичко друго, това е въпрос и на самоуважение.
Цитатът в началото на коментар 2 се отнася за начина, по който властта се опитва да противодейства на протеста; в това отношение Ердоган и БСП/ДПС следват едни и същи принципи.