Европейската комисия спря наказателната процедура срещу България, започната заради технически затруднения у нас да се регистрират европейски търговски дружества, съобщава БТА.
Така страната ни вече не е заплашена да плати санкция между 770 000 и 4 милиона евро.
Проблемът дойде от пропуски в софтуера на Агенцията по вписванията, който се оказа неразработен. От 1 юни пречката е премахната.
Наказателната процедура започна след събрана информация от Брюксел за неосигурена техническа възможност за вписване на търговски европейски дружества.
Министърът на правосъдието Диана Ковачева коментира, че решението на ЕК като заслужено признание. „Имаше много сериозна опасност пред страната ни заради дискриминация по отношение на европейски търговски дружества. Освен това, решихме и други проблеми в Агенцията по вписванията", допълни тя.
За първи път регистърът за годишните финансови отчети в Агенцията по вписванията не спря да работи. Той работеше много трудно, но не спря, както миналата година за две седмици, каза Ковачева. Остарелият софтуер и хардуер не е обновяван и това не дава възможност за работа при голямо натоварване.
Сега започва обновяване и до няколко месеца Търговският регистър ще заработи по нов начин, увери министърът на правосъдието.
Ще се осигури възможност в края на годината финансовите отчети да бъдат подавани само на едно място - търговците няма да бъдат разкарвани на различни места. Водим разговори с министъра на финансите и има добра воля това да се случва само в НАП. А Агенцията по вписванията ще подпомогне със свой персонал, коментира Ковачева пред Българската телеграфна агенция.
За съжаление софтуер се разработва некадърно не само у нас. Причината е главно в това, че ето такива хора като говорещата и ръководят и поръчват нещо, от което нищо не разбират. По личен опит (вкл. и с въпросната агенция) избора на изпълнители не е съвсем на принципа "свои хора", по-скоро е една комбинация от страх (на неразбиращия) и оглеждане за лапване на някоя пара от даденото за създаването му. По ей тия причини SBS лапаше доста проекти у нас (и сега лапа), а избора на технология се базира на най-модното, най-наложеното според, разбира се, търговската тактика на корпорациите. За несведующите - "голямото е сигурно", за съжаление и за поне 90% от програмистите е важно дали е от Microsoft или голям Open Source проект (за другия лагер), за да се напънат въобще да го изучават. Така от страна на специалистите естествено хората на ръководни длъжности с 1) нямащи време да изледват размлични технологии, 2) хора, които са склонни да се откажат от част от опита си и да преминат на ръководна длъжност. Това предопределя симбиозата между големи поръчители и изпълнители и дава огромно предимство на технологиите на големи корпорации без значение дали са добри или не. Добра и лоша технология не е никак прост въпрос при софтуера. Това не може да се определи ей така просто - добрата технология съчетава не само надеждност, гъвкавост и бързодействие, но трябва да включва и връзката си с човешкия фактор, а това се забравя и се заменя с популярността й. Например прехвалените Java и .NET (имам нещастието да се блъскам и с двете) са базирани на академични основания, които не отчитат сблъсъка с реалността добре, а и според мое лично мнение поставят доста ограничени възможности за създаване на абстракции. Понеже това и да не се признава създава проблеми те еволюираха и докато при Java успешните решения в началото поне бяха на базата на изграждане на нишови, но значително по-прости и логични среди (мисля, че много добър пример е Micro edition), то в .NET се изпадна в езикова шизофрения, която доведе флагмана C# до състояние да си захапе опашката - в днешно време динамишните решения върху стриктно типизиран език взеха да стават повода за "ах" и "ох" сред по-младите програмисти, които не си дават сметка колко безумни са тия неща в сравнение със съществуващите десетилетия late-bound решения за скрипт езици и интеграция на компоненти (не само в COM в Windows, но и много други), Java Не остана по-назад и в леко различна посока постигна още по-голяма бъркотия създавайки имидж на купища уж страшно абстрактни и базирани на някой "велик" принцип frameworks (най-вече известно на запознатите в WEB, но се оказва, че растат бясно не само там). В крайна сметка за 10-15 години чоплене на орязани академични технологии се постигна само това, че програмистите взеха да изграждат его по-бързо от изграждането на умения, може би заради това, че наистина автоматичния мениджмънт на паметта елиминира фатални грешки, които лесно могат да демотивират оня, който очаква лесни успехи, но ако съм прав елиминира и важни стимули за развитие. Както и да е, горното е за ония, които имат представа, а ефекта е, че не само в държавните поръчки и не само у нас позицията на пазара се определя като за всяка стока - от харесване. Какво се харесва на една стока вече е сериозния проблем. В сфера, в която харесването трябва да мине по веригата изпълнител, поръчващ налагането на общоприети за харесвани технологии има трайни ефекти с голяма инертност (т.е. трудни за промяна нрави) и ако веднъж се наложи стереотипа "голям значи готин" и големия започва да получава пазар даром и поръчващия да избира все него без дори да поглежда в страни или да вярва на алтернативни решения. В следствие на цялата работа днес сме в едно налудничаво положение, в което един-двама работещи частно програмисти могат да свършат един проект за по-малко време, по-качествено и стабилни и на пъти по-евтино от онова, на компаниите, които работят по общоприетия начин. Работещите самостоятелно или в малки групи програмисти много често експериментират и създават технологии правещи тежкото в другия случай фасулска работа, но никоя държавна институция нито ще се довери на такива, нито има компетенцията да ги избере правилно. Споделял съм, че на няколко пъти съм писал за наши държавни институции вече написани проекти - аз за жълти стотинки, а онези, които са се провалили за доста пари. Защо ли? Ами много просто, когато нещо уж работи ама не става все някой трябва да го свърши, за да не полетят глави, но изложилия се си остава публично успял, моето име се покрива, получвам каквито трохи могат да съберат ... Това е минало - и аз си продадох гъза вече, но е жалко, че има много талантливи хора, вероятно и много по-талантливи от мен, но те са принудени да мълчат, за да вземат заплата, да се превръщат в нехаещи за подробностите полу-роботи или да гладуват на трохите, които успеят да изкопчат тук и там. Бил съм инат толкова дълго, че явно никога няма да спра да бъда, но повечето хора приемат водещите да са шефове усмихващи се пред микрофони, хора които предлагат магия на други компетентни колкото тях, а истинските магьосници, които бъркат отварите или деградират или си насвиват парцалите и следват заповедите на ...феодала. Това може би обяснява защо възприемам нашитеуж демокрации за общества с феодална наклонност - Имаме технология, но я третираме като магия, освен в тесните подтиснати кръгове на професионалистите.