Меркел и Саркози: Спасяването на еврото е по-важно от Гърция

Референдумът в Гърция, на който жителите на страната трябва да одобрят или да отхвърлят европейския спасителен пакет за страната поставя под въпрос отпускането на шестия транш от одобрения от ЕС и МВФ финансов пакет за Атина.

Лидерите на Германия и Франция канцлерът Ангела Меркел и президентът Никола Саркози заявиха късно в сряда на Гърция, че няма да получи и един цент помощ от Европа, докато не реши дали иска да остане в еврозоната, съобщават агенциите.

Меркел и Саркози са дали ясно да се разбере, че спасяването на еврото в крайна сметка е по-важно за тях от спасяването на Гърция.

След извънредна среща на лидерите на ЕС за решението на Георгиос Папандреу в Кан канцлерът Меркел заяви: "По-скоро ще постигнем стабилност на еврото с Гърция, отколкото без нея, но стабилното евро е по-важно".

Париж и Берлин настояват правителството на Гърция да проведе референдума до края на годината. "Гръцките граждани трябва да бъдат попитани дали искат да запазят еврото, а не дали са съгласни със спасителния план", заяви френският министър по европейските въпроси Жан Леонети. "Не можете да кажете - аз съм против споразумението и в същото време да искате да останете в еврозоната и да не обявите фалит", категоричен бе той. Напускането на еврозоната "ще бъде по-опасно за Гърция и гърците, отколкото за еврозоната", смята Леонети.

Още преди да пристигне във френския средиземноморски град Папандреу е научил лично от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, че Гърция няма да получи поредния транш от все още действащият помощен пакет.

Атина спешно се нуждае от тези 8 млрд. евро, но международните кредитори искат да са сигурни, че властите ще продължат с наложителните антикризисни мерки. Освен това в правилника на МВФ, който предоставя една трета от сумата, е записано, че средства не бива да се отпускат при силна политическа несигурност за това какво ще се случи с тях.

Според Папандреу гърците имат пари до средата на декември, когато трябва да погасят плащания по дълга си в размер на около 6 млрд. евро.

Реакцията на Барозу е последвала писмо на гръцкия премиер до Брюксел, в което той искал да се преговаря по детайлите на втория помощен пакет преди провеждането на референдума. Това направо вбесило ръководителите на ЕС и рязко увеличило недоверието към Атина, описва "Ройтерс".

Според гръцкия в. "Катимерини" от МВФ са обявили, че продължаващата несигурност в Гърция може да доведе страната до положение, в което няма да е в състояние да изплаща дълга си, а това противоречи на условията по заема.

След напрегнатата работна вечеря с лидерите на ЕС гръцкият премиер заяви, че референдумът, с който в понеделник вечер изненада и Европа, и гърците, ще се проведе на 4 декември.

"Сега не е моментът да ви кажа какъв точно ще бъде въпросът, но същността му е, че това не е въпрос само за една програма. Това ще бъде въпрос дали искаме да останем в еврозоната", каза Папандреу.

Последните социологически анкети сочат, че гърците не искат повече антикризисни мерки и че помощният пакет от 27 октомври е лош за страната им. Папандреу обаче каза, че очаква от хората повече подкрепа, отколкото би могъл да събере в парламента в Атина.

Броени часове по-късно срещу Папандреу избухна бунт в собственото му правителство. Финансовият министър Евангелос Венизелос се обяви против провеждането на референдум сега. Група депутати социалисти настойчиво искат премиерът да оттегли предложението си веднага.

Днес сутринта зам.-министърът на финансите Пантелис Ойконому обяви пред телевизионния канал NET TV, че отхвърля "ултиматума" на Меркел и Саркози. "Аз съм против провеждането на референдум за еврото, това би било абсолютно неподходящо. Получихме ултиматум, чужденци се намесват в това какво да гласуваме на собствения си референдум."

Венизелос бе заявил по-рано, че гръцкото участие в зоната на единната валута не може да зависи от всенародно допитване. "Гръцкото участие в еврозоната е историческо постижение на нашата страна и не може да се поставя под съмнение. Постигнатото от гръцкия народ не може да зависи от един референдум", се казва в специалното му изявление.

"Ако искаме да защитим държавата си, трябва чрез национално единство и политически отговорни действия да приложим незабавно, колкото се може по-бързо, решението от 27 октомври", допълва Венизелос.

Ако Папандреу изгуби референдума, много е вероятно Гърция да изпадне в състояние на хаотичен банкрут, който ще удари тежко европейските банки и ще принуди големи икономики като тези Испания и Италия да търсят помощ отвън.

Кризата в еврозоната продължава да се задълбочава. Доходността по италианските държавни облигации продължава да расте въпреки пазарните интервенции на ЕЦБ. Безработицата в Германия пък регистрира първия си ръст за последните 2 години, което е поредният сигнал, че икономиката на валутния съюз се забавя.

Най-големите страхове от референдума в Гърция е, че ако тя излезе от еврозоната, това ще сторят по-късно Португалия, Испания, Италия.

Гърция обаче не може едностранно да реши да напусне еврозоната и да върне националната си валута, предупреди Хелмут Зийкман, преподавател по валутно право в университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт, цитиран от ДПА. "Нито една страна членка не може да реши самоволно да напусне еврозоната.

Според правото на ЕС подобна стъпка е изключена, за да се гарантира стабилността на единната валута". Според Зийкман, ако Гърция иска да върне драхмата, трябва да бъде променено първичното право на ЕС. "Алтернативата на Гърция е единствено изцяло да напусне Европейския съюз", смята той.