Даването на подкуп на служител става автоматично поведение и без да е поискан явно. През 2013 г. 53% от далите подкуп са го направили в резултат на оказан натиск от служителите, докато през 2007 г. този дял се е движил в интервала 90-96%. Това показват данни от проучване на Центъра за изследването на демокрацията (ЦИД) за нивото на корупцията в България, цитирани от БГНЕС.
Корупцията е изследвана по няколко показателя - прозрачност, отговорност, отчетност и универсализъм.
Нулева промяна
Изследването сочи още, че през последните две години равнището на административната корупция остава практическите непроменено. Средно 14% от населението е участвало в корупционни сделки. Изследването показва, че през последните години се наблюдава формирането на устойчиво корупционно поведение.
Динамиката на корупционните практики в стопанския сектор също остава непроменена. Според ЦИД, принципната допустимост на корупцията при населението и бизнеса е ниска, но практическата ефикасност на лошпите практики остава на високи нива.
Изследването сочи, че доверието в държавните институции и съдебната власт продължава да е много ниско, а действията на държавните органи и съдебната власт за борба с корупцията остават безрезултатни и неясни.
"Всички знаем, че корупцията е един от основните проблеми в България. В докладите за напредъка на ЕК постоянно се обръща внимание на този проблем. Бях разочарована с данните от проучването, тъй като няма отбелязани успехи с противодействието. Корупцията е на същото ниво и това в тревожен факт". Това заяви ръководителят на фондация "Фридрих Еберт" Регине Шуберт при представянето на изследването .
В България все още съществува среда, която способства за разцвета на корупцията, а реформите не са достатъчни за противодействието й. Проблемът е в корупцията по високите етажи на властта, за която трябва да се вземат решителни мерки. "Правителството излезе с обещание за морална алтернатива и се надявам да видим мерки и позитивна картина през следващите години", подчерта Регине Шуберт.
Прозрачност с граници
Според Мария Йорданова от ЦИД непрозрачността при приемането на ключови закони продължава. Йорданова даде пример за закона за ДАНС и закона за СРС-тата, които са приети в кратки срокове, без спазване на законовите срокове и без дебати.
"В НС съществуват примери за ненавременно избиране и без никаква обосновка като квотите на ВСС и други ключови комисии. Това за фактори, които влияят на доверието в институциите. Кризата и легитимността на държавното управление е основана и на това", подчерта Йорданова.
"Конституционният съд е независим орган, но едно от конституционните решения даде повод за размисъл дали няма поддаване на политически натиск и нисък професионализъм у съдиите, а това също доведе обществено недоволство", допълни тя, като навярно имаше предвид скандалното решение „Пеевски".
Йорданова напомни, че от Парламентарната комисия за борба с корупцията, етиката беше извадена, "по чисто персонални причини": "В изпълнителната власт, комисията за предотвратяване на конфликт на интереси бе сведена до едно тефтерче. Корупцията е системен проблем и решенията трябва да се търсят реформи и включване на повече звена и механизми, което за съжаление не се случва понастощем".
"Увеличаване на прозрачността има, но стигне ли се договори и споразумения, вратите се затварят с различни аргументи - търговска тайна, лична информация", каза директорът по научната дейност в ЦИД Александър Стоянов и даде пример с енергетиката, в която през последните години са открити редица диспропорции при проектите, цените и договорите, а политическата класа разглежда сектора като източник на корупцията.
"Не се поде и битката с монополите и олигарсите в енергетиката, а прозрачността и отчетността са ограничени", подчерта Стоянов, който счита, че с отговорността се прави първата крачка, но след това следват колебливи ходове.
"Корупционният натиск намалява, но няма промяна, която да намали съществения натиск. Основният фактор за корупционно поведение са служителите в администрацията, а сред гражданите има нагласа, че с корупция, проблемите могат да бъдат решени", допълни Стоянов.
Кой ще разследва?
Според анализатора Филип Гунев фокусът на ДАНС и ГДБОП е по ниските етажи на властта и все още практически нямаме органи, които да не са в политическа зависимост и да разследват.
"Различното е, че със смяната на правителството, политическата чистка на всички нива в администрацията има определено негативен елемент върху разследването. Практиката да се подменя целия слой от служители, които трябва да противодействат, е абсолютна вредна, защото новите служители са с политическа обвързаност. Това им пречи да водят разследвания за борба с политическата корупция. При ГЕРБ е имаше форма на приемственост и политическите чистки не са бяха в толкова големи и в такъв кратък срок", заключи Гунев.
