Глобалният елит на супербогатите използва пролуките в данъчните правила по света и укрива богатство за 21 трилиона долара (13 трилиона лири стерлинги) - колкото е БВП на САЩ и Япония взети заедно.
Това установява проучване, поръчано от неправителствената организация Мрежа за данъчна справедливост, цитирано от електронното издание на британските в. "Гардиън" и "Обзървър". Автор на най-детайлното досега изследване на офшорната икономика е Джеймс Хенри, бивш главен икономист на консултантската компания McKinsey и специалист по данъчни оазиси.
В изследването си той показва как най-малко 13 трилиона лири, но по-вероятно 20 трилиона лири, са се измъкнали тайно от данъчните власти в различни страни по света и са се насочили на места като Швейцария или Каймановите острови с помощта на частни банки.
Според Хенри това богатство "е защитено от орляк високоплатени професионалисти в индустриите на частните банки, счетоводството, юридическите консултации и инвестициите, като се възползват от нарастващата безгранична глобална икономика". Специалистът твърди, че 10-те водещи частни банки, сред които UBS и Креди Сюис в Швейцария и американската инвестиционна банка Голдмън Сакс са управлявали над 4 трилиона лири през 2010 г., което е рязък скок в сравнение с общо 1.5 трилиона лири 5 г. по-рано.
Детайлният анализ в доклада, обединяващ данни от различни източници, сред които Банката за международни разплащания и МВФ, намеква, че за много развиващи се страни кумулативната стойност на капитала, изтекъл от техните икономики от 70-те г. на миналия век насам, би била повече от достатъчна да се платят външните им дългове.
Според изчисленията на Хенри 92 000 души на планетата притежават богатство за 6.3 трилиона лири стерлинги (малко над 10 трилиона долара). Тези хора съставляват 0.001% от населението на света - миниатюрна класа от мегабогаташи. "Тези данни разкриват един отчайващ провал - неравенството е много, много по-тежко, отколкото сочат официалните статистики, но политиците все още разчитат на разни хватки за пренос на богатство към по-бедните", коментира Джон Кристенсен от Мрежата за данъчна справедливост.
Ако допуснем, че тези общо 13 трилиона лири носят среден приход от 3 на сто на собствениците си и ако правителствата можеха да обложат този доход средно с 30 на сто, това щеше да генерира данъчни постъпления от 121 трилиона лири, отбелязва британското издание.
Уважаеми съфорумници, моля ви да гледате цялата картинка. Боби, колкото и да намирам много от твоите приказки за резултат от предразсъдъци или част от организирана кампания за създаване на смислова ниша за някаква партия/организация или дявол знае какво, все пак мисля, че не си никак тъп човек, за другите също мисля, че не сте никак тъпи хора, само, че сте научени да игнорирате и да считате за маловажни факти и гледни точки, които не са част от майнстрийм словоблудството. Както съм споменавал и преди не става реч за нещо гениално, а за нещо очевидно и елементарно, което човек би трябвало да разбира дори от собствения си опит - парите могат да се считат за материален ресурс дето се пренася, разпределя и т.н. само при условие, че ефекта на другите им характеристики е пренебрежим. Т.е. мнения базирани на подобно допускане могат да бъдат разглеждани сериозно само при предоставено доказателство за пренебрежимост на другите особености на финансите в рамките на обсъжданата тема и условията, които се имат пред вид. Финансите са израз на (в чиста форма) свободно конвертируем обществен договор за свободен обмен на усилия, който носи покрай другото и статистическа оценка на различните видове дейности относително една спрямо друга (в голям пазар). Реалната ситуация, разбира се, се отклонява от идеалното в зависимост от такива неща като роля на командната власт (например строг контрол върху произхода на парите ги обезценява, заради намаляването на конвертируемостта им и т.н.), ролята нравите на конкретното общество или общества в рамките на които се развиват процесите, които са тема на разговора. Например: селското отношение към парите като средство за добив на продукти и услуги извън асортимента на местното производство поставя фазова граница между локалните продукти и услиги предимно базирани на натурална размяна и другите, които са външни за локалното общество - това е аналогично с положението на една по-малка държава спрямо света - разликата в достъпността на определени типове продукти и услиги поставя фазови граници независимо дали те официално са признати с наличи на различни валути или са само неформално представени в нравите - готовността да се ползва валута за дадени стоки и да се предпочита натурална размяна за други... Наличието на формална граница изразена в различни валути обикновено нормализира разликите мжду различните пазари посредством конвертируемост на валутите, докато липсата на формална граница обикновено изражда нравите на обществото и индивидите. Разбира се не е случайно поведението на "селянин" в града - навикналия на друго разпределение на ценностите и друг ценз на конвертируемост е нормално да се държи неадекватно в среда с други разпределения на оценките на типове дейност, стоки и услуги и тяхната конвертируемост. Казано с други думи - всичко е относително. Офшорните зони предоставят "складове" за "обществени договорености" извън обществата, в които тези договорености са добити. Така казано те изглеждат като зло, но това опростенческо изречение до съществена степен отговаря на отирцателното отношение на мнозина и всъщност игнорира множество фактори, които напълно променят казуса. Първо офшорни вложения се правят само в "световни"/"резервни" валути, които се възприемат по-скоро като мерило на глобално (световно) ниво, а не локално за дадено строго ограничено общество, второ вложенията не седят "на тухли", а се влагат обратно в световната икономика, което разбира се може да има разнообразен ефект в зависимост от инвестиционната политика на офшорната банка или фирма. Т.е. тези финанси не излизат от оборот, но излизат извън контрола на местните командни фактори (най-вече властите, но донякъде и морал и нрави и т.н.). Дали това е добре или зле? Днес се приема априори, че командните фактори свързани с властта служат като регулаторни лостове, осигуряват обществени услуги и осигуряват грижа за слабата част от обществото. Това е идеално допускане, в зависимост от реалната ситуация отстраняването от контрола на командните фактори на част от финансите може да бъде за добро или зло. Например вместо да спорим кое как е бихме могли да потърсим измерими макро величини за употребата на принудително отнеманите от свободния пазар финанси (свободни договорености) и превръщането им в принудителни (разликата от ангарията на средновековието е като разлика между натурална и парична размяна, но само в идеалния случай). Сравненията са трудни, самите областиобслужвани от властта обикновено са силно монополизирани от нея, независимо дали тя директно ги обслужва или ги отдава на концесии, а очевидно най-лесна за разбиране представа за ефективността би дало сравнение на едни и същи стоки и услуги на чисто свободен пазар и на чисто команден план. Аз няма да се опитвам да отговарям на това, както и заради това, че няма единствен отговор - всяка страна е различна, всеки народ, общество са различни, дори дейностите, които засмукват "договорености" в офшорни зони засмукват главно от определени сегменти/слоеве на пазара/определени слоеве от дейности и разпределението имможе да има съществено значение - факторите са много и аз не мога да твърдя, че ги познавам изчерпателно (не се наемам да твърдя, че ги познавам дори и принципно). С една дума аз мога да посоча тук само основните принципи, без да твърдя изчерпателност, без да твърдя прецизност и да призова да не ги игнорираме, за да може да водим разговор не за първосигналните си реакции на думите "офшорни зони", а да водим смислен разговор върху механизмите, в които те участват и да оценяваме тяхното влияние глобално, локално или както ни се ще, но не и да водим безсмислен спор базиран на лозунги и пропаганда. Неплащането на данъците може да е престъпление според опредлен локален закон, но самите закони са резултат от нашите избори след като сме демокрации и следователно всеки от нас има моралното право да говори глобално, извън рамките на моментното състояние на законите - мнението е за цялостния баланс и може да вклюва, разбира се, и идеи за промяна н
(продължение) - ... но самите закони са резултат от нашите избори след като сме демокрации и следователно всеки от нас има моралното право да говори глобално, извън рамките на моментното състояние на законите - мнението е за цялостния баланс и може да вклюва, разбира се, и идеи за промяна на правилата. Приемането на гледна точка базирана на даден активен закон е също толкова непродуктивно и предубедено, както и базирането на гледна точка върху емоционалните призиви на тълпата, телевизора или нещо друго подобно. И не остана място и време да говоря наистина за отношението си към явлението офшорни зони ;). Само едно изречение - след като ги има и събират толкова много "договорености", значи нещо не е наред скомандните фактори в обществата ни - те вероятно разрушават смисъла и конвертируемостта на договореностите ни, девалвират определни области на дейност алогично за цялостното състояние на икономиките ни и т.н. - фактът, че нуждата съществува в такива размери означава, че и причините за нея са в аналогични размери и първото, за което според мен трябва да се замислим е дали не сме си създали перверзния навик да не виждаме някакъв слон в стаята - я се огледайте!
абе предлагам, свирчо преди да продължи да се прави на бит педерас, да коментира оная статия, дето му постнах преди 3-4 дни. ако я е "забравил", може пак да му дам линка.
Лооо-Гоооо-Реееее-Яяяяяя