Напрежението в еврозоната, подклаждано от слухове за резервни планове за еврото, расте. Слуховете за разпад на еврозоната вървят от пролетта на миналата година, предимно във американски и британски издания и от тамошни източници.
Валутите на всички държави от ЕС са застрашени от настоящата финансова криза, обявиха от американската рейтингова агенция "Муудис". Продължаващата бърза ескалация в еврозоната и банковата кредитна криза застрашават рейтингите на всички европейски страни, се казва в коментар на агенцията.
"Това най-вероятно ще доведе до понижаване на рейтингите на тези държави до спекулативно равнище заради проверките за платежоспособност, които вероятно ще бъдат наложени, и споделянето на бремето, което може да бъде принудително, ако (както е най-вероятно) е необходима подкрепа за значителен период от време", добавят от "Мудис".
Според агенцията еврозоната се доближава до обща позиция, която води или до по-силна интеграция, или до по-голямо раздробяване. Анализаторите припомнят, че вероятността за развитие на по-неблагоприятни сценарии е нараснала през последните седмици, визирайки сред останалите фактори политическата нестабилност в Гърция и Италия и влошаването на икономическата прогноза за региона.
"Вероятността за множество фалити на държави от еврозоната вече не е незначителна. Колкото повече продължава дълговата криза, толкова по-бързо ще продължи да се увеличава вероятността за фалити", твърдят от агенцията. "Фалитите биха увеличили възможността една или няколко държави-членки да напуснат еврозоната", смятат анализаторите.
"Мудис" смята, че всеки сценарий за масово излизане - с други думи раздробяване на еврозоната - ще има негативен отзвук за кредитните рейтинги на всички държави от еврозоната и Европейския съюз", се казва още в документа.
При липсата на мащабни политически инициативи в близко бъдеще, които да стабилизират положението на кредитния пазар, или ако той не се стабилизира по други причини "вероятно ще бъде достигната точката, в която цялостната структура на рейтингите на "Мудис" за еврозоната и вероятно в останалата част на ЕС ще трябва да бъде преразгледана", подчертават от агенцията.
Международният валутен фонд (МВФ) пък отрече, че преговаря с Италия за отпускането на финансова помощ, предаде Франс прес. Няма дискусия с италианските власти по програма за финансиране от фонда, се посочва в съобщение на институцията. Реакцията идва в отговор на публикация в италианския вестник "Ла Стампа", че фондът може да отпусне на Италия повече от 600 милиарда евро.
Големите банки готвят резервни планове
Големи банки и други големи играчи в бизнеса подготвят резервни планове във връзка с дълговата криза в еврозоната, които ще се прилагат в случай на разпадането й, пише вестник "Ню Йорк таймс".
Според изданието банките в Италия и Франция не разработват подобни планове, защото са стигнали до извода, че разпадането на еврозоната е невъзможно.
Германското издание "Шпигел" обаче съобщава, че плановете за набиране на допълнителни средства във фонда за подпомагане на еврозоната зациклят. Директорът на фонда Клаус Реглинг вече говори само за удвояване и в най-добрия случай за утрояване на парите, съобщава Франс прес, като се позовава на публикация в "Шпигел".
Предвижда се на скорошно заседание на Еврогрупата Реглинг да представи на европейските министри на финансите няколко варианта, които предвиждат удвояването и в най-добрия случай утрояването на оставащите във фонда 250 млрд. евро.
Първоначално намеренията бяха средствата да се умножат четирикратно, дори и петкратно, за да може фондът да разполага с 1 трилион евро. Но някои от страните, от които се очакваше да окажат подобна помощ, се отказаха, главно азиатските държави. Те упрекват фонда, че не разполага със собствени средства.
Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС) беше създаден от еврозоната през пролетта на 2010 г. основно заради Гърция. Той разполага с гаранциите на страните членки, които му позволяват да отпуска заеми в размер до 440 милиарда евро на страни, прекалено обременени с публични дългове. Плановете са чрез външно финансиране фондът да може да оказва по-широка финансова подкрепа.
И в България се чуват разни гласове...
Въпреки категоричните заявления на финансовия министър Симеон Дянков, че целта на България остава членство в еврозоната, през уикенда известни български икономисти изразиха съмнения в оцеляването на еврозоната.
Най-кошмарният, но и не съвсем вероятен сценарий за догодина е разпадане на еврозоната. Тогава няма да има тревога, а паника, която няма да може да бъде удържана. Това обяви програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев на дискусията "Европейската криза и мястото на България", организирана от групата икономисти MacroWatch в столичния хотел "Радисън" в неделя. Според Ганев при черния сценарий би се стигнало до тотален крах.
"Не само българската, никоя банкова система няма да може да удържи, ако започнат да се теглят парите от трезорите", категоричен е макроикономистът. Това на практика ще върне България във времето на Виденовата зима през 1996-1997 г.
Ще последват срив на износа, фалити и висока безработица, смята Ганев. Затова според него в бюджета за 2012 г. трябвало да се заложат повече буфери. Те няма да ни спасят, но ще дадат време за действие - какво да се прави с валутния борд и към коя парична единица ще вържем лева, обясни анализаторът.
