Романът "Тютюн" да отпадне от учебната програма и вместо него ще се изучава друг роман на Димитър Димов - "Осъдени души". Това предвижда представен днес проект на просветното министерство.
Образователният министър Анелия Клисарова допълни, че от програмата отпадат и стихотворенията "Майце си" и "Моята молитва" на Христо Ботев, но ще бъде включено стихотворението "Колко си хубава" на Христо Фотев.
Клисарова опроверга спекулациите, че новоназначеният зам.-министър на образованието и науката Мукадес Налбант има връзка с отпадането на част от произведенията.
Проектът за размествания в програмата е отпреди година и половина, а Налбант е назначена едва от три дни и няма нищо общо с него, аргументира се министърът.
По думите ѝ решенията се реализират след обсъждане с 450 преподаватели и специалисти по български език и литература.
"Не са пренебрегнати българските класици, заложени са повече упражнения върху тях и върху съвременната литература, каквато е тенденцията и в европейски мащаб, посочи Анелия Клисарова. "За да има повече упражнения, трябва да намалим учебния материал, няма как да товарим децата с повече часове", добави тя.
"Програмите по всички предмети трябва да се осъвременяват. Искаме да станем по-отворени, по-атрактивни, да привличаме младите хора в училище. Би следвало и непрекъснато да обновяваме и учебните планове и програми, и да усъвършенстваме", заяви Клисарова.
Тя потвърди, че отпада предложението за задължителна предучилищна подготовка на децата, навършили 4 години, но остава идеята за такава при 5-годишните.
Двамата нови заместник-министри - Мукадес Налбант и Атанаска Тенева, ще отговарят за средното образование. За висшето ще бъде назначен още един заместник.
Нека не го забравяме
Моята молитва
Христо Ботев
"Благословен Бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
