Противоречивото поведение на политическите субекти е довело до невъзможност възобновяването на дейността и отварянето на КТБ за работа с депозанти и клиенти да се случи на 21 юли 2014, каквото бе желанието на централната банка. Това пише в отворено писмо до лидера на ГЕРБ Бойко Борисов управителя на БНБ Иван Искров. Преди дни Борисов изпрати отворено писмо, в което изразява недоволство от действията на БНБ в ситуацията с Корпоративна търговска банка. В писмото си Борисов обвини Искров в прибързани и противоречиви изказвания.
В отговора си Иван Искров посочва, че БНБ не може сама да оздрави КТБ, защото всички предложени планове досега се базират на държавна помощ. Решението за банката задължително трябва да мине и през следващото Народно събрание, казва Искров.
Той цитира думите на Борисов, че в ситуацията има „усещане за неуправляемост на процеса", но Искров вижда началото на това усещане в момента, в който водещите парламентарни партии в 42-ото НС не постигнаха съгласие за подкрепа на предложения от БНБ и правителството законодателен подход на срещата при президента Плевнелиев на 14 юли т.г.
"И то въпреки, че този законопроект бе подробно обсъден с експерти на трите водещи парламентарни партии. Вие самият присъствахте на тази среща и сте лично запознат с дискусията и изразените позиции от всеки един от присъстващите на срещата. От този момент единствената възможност за БНБ бе да продължи своята работа в ограничените рамки на съществуващото законодателство. Както става все по-ясно на цялото общество, действащото законодателство предоставя твърде ограничени възможности на централната банка - възможности, които са далеч под традиционно високите обществени очаквания към БНБ", пише в писмото си Искров.
По думите му усещането за непредвидимост се задълбочава от "хаотичните изяви на различни групи за натиск, преследващи разнопосочни частни интереси". Той подчертава, че законодателството не позволява такива групи за натиск - без значение дали произлизат от синдикални, работодателски или други среди - да вземат управленски решения в областта на централното банково дело и банковия надзор.
"Отговорността се носи от БНБ и затова централната банка е много внимателна в своето публично говорене и срещи - именно защото носи отговорност. Обратното също е вярно - колкото по-приказливи са различните самоназначили се „комитети за КТБ", толкова по-малко отговорни са те. Ето защо не приемам лекотата, с която те си играят с притесненията на вложителите в банкова група КТБ и с която създават нереалистични обществени очаквания", пише Искров.
Той не отхвърля възможността да се появи обосновано становище за оздравяването на КТБ, но до момента такова не е представено в централната банка.
"Всъщност, най-голямата заблуда, внушавана от критиците на БНБ и изобщо некореспондираща с действащото законодателство е, че при сега действащата законова рамка БНБ можела сама да оздрави и да отвори КТБ. Това не само е невъзможно да се случи, това е опасна манипулация на общественото мнение и допълнително нагнетяване на напрежение сред вложителите в банкова група КТБ", пише още в писмото.
"Убедено може да се заяви, че какъвто и вариант за оздравяване и отваряне на двете банки да бъде избран оттук нататък, той минава през решение на правителството и на следващото - 43-то - Народно събрание, а не само през централната банка. Единствено консолидирана политическа подкрепа за бързи и координирани действия може да ограничи риска от увеличаване цената на оздравяването на банковата група КТБ", посочва Искров.
