Европейската комисия обяви, че при 6-месечна газова криза България ще е сред най-пострадалите държави. Това важи най-вече за Естония, която ще бъде най-потърпевша, както и за Хърватия, Гърция, Унгария и Румъния.
Анализът показва, че нито една държава в ЕС не би изпаднала в положение да не може да подава газ към домакинствата при 6-месечна криза с руските доставки.
С наближаването на зимата ЕС, който осигурява 22 на сто от газовите си нужди с руското синьо гориво, се подготвя все по-сериозно за евентуална нова газова криза заради събитията в Украйна и търговската война с Москва. Брюксел публикува специален доклад, в който на България се препоръчани 7 мерки за сектор „енергетика".
Сред тях са подписване на споразуменията с Гърция и Турция за обмяна на ток срещу природен газ при извънредни ситуации, изграждането на газовата връзка с Румъния, осигуряване на трасе за доставки към Македония, както и повече прозрачност в управлението на газовия сектор.
Анализът на ЕК отчита известно подобрение в подсигуряването на България при вариант на газова криза в сравнение с януари 2009 г., когато спорове между Киев и Москва за цените на газа оставиха Европа без доставки за повече от две седмици.
Наскоро Украйна обяви, че изтича лимитът на предплатените от Москва транзитни такси за преноса на синьото гориво. Киев отказва "Газпром" да приспада дължимите суми по тези такси за погасяване на дълговете, които имат към руския монополист украинската държавна компания „Нафтогаз".
Русия въведе правилото за предварително заплащане на доставките на природен газ заради неплатените задължения на Киев, като украинската държавна компания твърди, че цената, която „Газпром" й предлага за синьото гориво, е неоправдано висока.
Това стана през юли, след като украинската страна не изпълни ултиматум на Кремъл да внесе 1,95 милиарда долара предплата. До края на годината Киев ще изплати на руския монополист „Газпром" 3 милиарда долара, които дължи за доставка на природен газ.
