Повече от половината държави - членки на Европейския съюз, включително Великобритания и Полша, ще трябва да върнат милиони евро от помощите за фермери, защото не са спазили правилата, заяви Европейската комисия.
Връщането на средствата става по т.нар. процедура по уравняване на сметките, която Еврокомисията провежда редовно на базата на одит на националните системи за разпределяне на средствата.
Брюксел посочи 15 страни, които дължат общо около 180 милиона евро за няколко нарушения. Еврокомисията уточни, че тези средства ще бъдат върнати в бюджета на ЕС, защото не са били изпълнени европейските разпоредби или са се прилагали неподходящи процедури за контрол върху земеделските разходи.
Великобритания ще трябва да върне 59 милиона евро. Полша дължи 39.2 милиона, а Дания - 11.5 милиона евро.
ЕК упреква страните в пропуски в определянето на селскостопанските парцели, които отговарят на условията за преки плащания и за пропуски при контрола на място, обясни говорителят по въпросите на земеделието Роджър Уейт.
Страните членки трябва да определят точна картография на тези зони, за да се избегнат необосновани плащания, припомни той.
Брюксел отбелязва, че трябва да гарантира, че 28-те държави членки използват правилно средствата, предоставени чрез Общата селскостопанска политика, която представлява около една трета от разходите на блока.
Малка част от средствата са възстановени, остава да бъдат върнати 169 милиона евро. Страните, които дължат пари, са Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Полша, Словения, Финландия и Великобритания.
България ще получи 7.7 млрд. евро за селското си стопанство
България очаква от бюджета на ЕС над 3 милиарда евро повече за директни субсидии за земеделските производители през следващия програмен период. Брюксел е определил бюджет от близо 7.7 млрд. евро за селското ни стопанство и за развитие на селските ни райони за периода 2014 - 2020 г.
В предходния период сумата бе 5.8 млрд. евро. Голямото увеличение идва от парите, предвидени за директни плащания. Очаква се те да бъдат 5.336 млрд. евро, при 2.5 млрд. евро за изтичащия период.
Увеличението се дължи на договореното преди години постепенно сближаване на равнищата на директните плащания. Те трябва да се повишат от 184 евро на хектар (10 декара) през 2014 г. до 228 евро на хектар през 2020 г.
Не е така при ПРСР. По първоначални данни нейният бюджет се орязва с 531 млн. евро, или с цели 20.33%. От 2007 до 2013 г. отредените средства за страната ни бяха 2,609 млрд. евро
В следващия период ще получим най-много пари от ЕС за селското стопанство, те са основно разходно перо в бюджета на ЕС от дълги години насам, така ще бъде и до 2020 г.
Но средствата ще се отпускат по променени правила, някои от които ще влизат в сила поетапно. Променя се схемата за преките плащания, засилва се подкрепата за "зелено" земеделие.
Няколко сектора са напълно изключени от новата селскостопанска политика и не могат да бъдат финансирани с европари. Това са птицевъдството, свиневъдството, тютюнопроизводството, розопроизводството и пчеларството. За тях според земеделския министър Димитър Греков ще се търси национално финансиране.
Специално за тютюна България и сега плаща сериозни пари от бюджета - за тази година са предвидени 73 милиона лева, а след като производителите започнаха протести, ще се отпуснат допълнително още 11.5 милиона. Реално това плащане трябваше да спре още след 2010 г., но страната ни го продължава, оправдавайки се със социални мотиви.
