Над три четвърти от гърците твърдят, че страната им трябва да остане в еврозоната. Но малко над 50 процента смятат, че има опасност Атина да обяви частичен фалит в следващите 2 месеца, сочи социологическо проучване за телевизионния канал "Мега".
Анкетата показва, че рейтингът на управляващата партия на социалистите ПАСОК е спаднал още повече за сметка на консервативната дясна опозиция.
77.8% смятат, че Гърция трябва да остане в еврозоната, а 15.8% - да я напусне.
Допитването показва още, че 54.8% от анкетираните смятат за вероятно страната да изпадне в дефолт по дългосрочните задължения, докато 44.3% не виждат подобен риск.
Управляващата лявоцентристка партия ПАСОК изостава от опозиционната дясноцентристка "Нова демокрация" на 6.8% от гласовете на допитаните (15.5% срещу 22.3%). Но нито една от водещите партии не събира мнозинство, което да й позволи да сформира еднопартийно правителство в случай на предсрочни избори.
Протестите в Гърция ще продължат и днес. Няма да работи общественият транспорт, а полицаите планират протестен митинг срещу драстичните съкращения на заплатите им.
Същевременно се очаква парламентът да гласува новия данък върху недвижимата собственост.
Въпреки че Гърция и кредиторите й от Европейския спасителен механизъм смятат, че страната е в състояние да постигне целите си за намаляване на бюджетния дефицит и да върне дълга си от 350 млрд. евро - 163% от нейния БВП, съмненията и слуховете за възможен фалит създават паника на пазарите.
Инспектори от "тройката" международни кредитори на Гърция подновяват мисията си в Атина утре, съобщи агенция Ройтерс като се позова на източник, запознат с преговорите за овладяване на гръцкия дълг.
Представителите на МВФ, ЕС и ЕЦБ прекратиха одита по-рано този месец, след като стана ясно, че Гърция не е изпълнила фискалните задължения по спасителния план, договорен с кредиторите.
Плановете за оказване на помощ на страната-членка на еврозоната се състоят до момента в отпускане на нови кредити. Те обаче само увеличават задлъжнялостта й, а в замяна изискват строги мерки за пестене на средства, което пък забавя икономическият растеж.
Разработва се план за реструктуриране на дълга, като изплащането му се разсрочва във времето. Така би се постигнало намаление на публичната й задлъжнялост с 45% от общия дълг, т.е. 158.5 млрд. евро и средно равнище на задлъжнялост в еврозоната за 2012 г. - 89% от БВП.
Скъпо и прескъпо в "Евро плюс"
Обещанието на премиера Бойко Борисов България да участва безрезервно в "Евро+" и в спасителния механизъм на еврозоната, когато се присъедини към нея, ще струва 17 млрд. евро, а не 6 млрд. евро, както се смяташе първоначално, пише в днешния си брой в. "Сега".
Според авторите на публикацията Светослав Терзиев и Драгомир Николов, тези пари ще служат като държавна гаранция за дълговете на закъсали държави в еврозоната.
Скокът ще дойде от рязкото увеличаване на спасителния фонд от 440 млрд. на 2 трилиона евро съгласно авариен план, обсъждан във Вашингтон от участници в годишната среща на МВФ.
Базираното в Брюксел електронно издание "ЕЮ Обзървър" вчера нарече плана "Шок и ужас" (като името на операцията на САЩ в Ирак). Досега се смяташе, че спасителният механизъм ще бъде увеличен на 750 млрд. евро от 2013 г.
В сметката обаче не влизаше евентуално подпомагане на Италия и Испания, които през август за пръв път дадоха сигнал, че могат да тръгнат по пътя на Гърция, Ирландия и Португалия и да се обърнат за помощ към другите държави в еврозоната.
