В продължение на десетилетия, банкерите и фирмите от Wall Street имат неписано правило - в замяна на заслужено високите заплати и сквернословното богатство младите анализатори работят по 15 часа на ден, като се отказват от всичко, което напомня за нормален живот.
Нещата днес сякаш се променят. През октомври Goldman Sacks освободи младши анализаторите си в инвестиционно банкиране в съботните дни. Освен това определи продължителност на работната седмица не повече от 75 часа.
Преди няколко седмици Merrill Lynch, която е част от Bank of America, обяви, че анализаторите трябва да имат четири почивни дни в месеца. А преди седмица Credit Suisse препоръча на служителите си да не стъпват в офиса в неделя.
Тези промени звучат дребни, но в света на Wall Street, определено са радикални. Александра Мичъл, бивш служител на Goldman Sachs, която днес преподава в Университета в Пенсилвания, публикува деветгодишно изследване на две големи инвестиционни банки. В него тя разкрива, че служителите прекарват около 120 часа седмично на работа.
През времето, преди мобилните комуникации и интернет, хората са успявали да намират почивка. Но днес всеки служител е на линия 24 часа дневно, 7 дни седмично. Технологиите поставят изискването за незабавен отговор, днес няма ограничения на комуникацията или почивка.
Хубава работа
Голяма работа, бихте казали. Но това, което се случва на Wall Street, е по-краен вариант на това, което се случва в средите на т. нар. „професии на знанието". Преди 30 години, най-добре платените служители рядко са имали безкрайни работни дни. Това е била характеристика на слабо платените.
През 2006 г. най-добре платените работят с часове повече от зле платените служители и тази тенденция изглежда се ускорява. Харвардско проучване от 2008 г. показва, че 94 процента на всеки 1000 професионалисти прекарват по над 50 часа на седмица в работа, а почти половината работят по повече от 65 часа седмично.
Сред работещите в индустрията допълнителното работно време повишава процента на грешките и злополуките на работното място. Също така е известно, че заради преумората и липсата на сън служителите стават по-неефективни и по-непродуктивни. А тези ефекти се натрупват.
Банкерите, които Мичъл изучава, започват да се сриват през четвъртата година от работата си. Страдат от депресия, безпокойство, проблеми с имунната система, а според оценката на работата им - тяхната креативност и добра преценка отслабват.
Ако ползите от по-краткия работен ден са толкова ясни, защо е толкова трудно за бизнеса да приеме фактите?
Простите сметки играят роля: в някой случай, като например в правните фирми, които се таксуват на час, системата може да ви възнагради повече, ако работите по-дълго, а не по-добре. Но дори ако работещите денонощно са по-малко продуктивни, то е по-евтино да платиш на един човек да работи 100 часа седмично, отколкото на двама, за да работят по 50. При медицината например продължителната работа е не само добър опит, но и начин за използване на евтина работна ръка.
На всичкото отгоре продуктивността на повечето служители на знанието е по-трудно да бъде измерена в количествено съотношение със средния служител. Времето е лесна мярка на продуктивност, дори и да няма пряка връзка с продукта накрая.
Едно си баба знае...
Навикът също е важен фактор. Нещата се правят по определен начин, защото така са се правили преди и така са обучени хората, отговорни за процеса на работа. За да приложат тези правила, банките трябва да променят не само правилата на работа, но и очакванията си. Не става дума само за норми, по които работят банкерите, а за определена култура, дори система.
За да се промени тя, е необходимо наистина да се променят очакванията. Мичъл разказва за случаи, в които фирмите задължават служителите да не стоят в офиса през почивните дни, но се оказва, че те работят тайно от вкъщи.
В култури, които почитат извънредния труд, допълнителните часове се приемат като норма. Безкрайните седмици карат банкерите да се чувстват по-корави и по-отдадени на работата си. А 15 часа на ден не просто показват, че служителят е отдаден на работата си, а затвърждават тази отдаденост.
Извънредният труд е доказателство, че работата си заслужава, а денонощията в офиса са форма на ритуално посвещаване. Предизвикателството за Wall Street е ще могат ли банкерите да се придържат към новите правила, ако в глутницата не ги третират като кучета.
