Днес отбелязваме един от най-големите пролетни празници в календара, заедно с Великден - Гергьовден.
Православната цъква чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. от н.е.
Това е един от най-почитаните светци в България. Гергьовден е и сред най -празнуваните имени дни в страната.
Именици са всички с имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка и др.
Празникът се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги). Св. Георги е покровител на земеделците, в частност овчарите, за това по традиция за трапезата днес се коли младо мъжко агне: първото родило се през годината.
Според народните вярвания коленето на животното трябва да се направи пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за ситост, здраве и живот.
Кръвта на заколеното животно се събира и се изсипва върху лехите, за плодородие.
Смята се, че билките, които се берат на Гергьовден имат особена лечебна сила.
Момите, момците и младите булки се събират в навечерието на празника или много рано сутрин, още преди да изгрее слънцето. Те обикалят заедно по поляните, ливадите и край реките, берат цветя и кършат разцъфнали клонки.
Закичват се всички стопански постройки и основно кошарите и вратите на къщите. Пеят се гергьовски песни.
Символ на Гергьовден из много места на страната е цветето "джурджевче" или Гергьовче - жълто цвете с обли листенца, което расте по поляни и гори в близост до вода или влага.
Гергьовчето ( Caltha palustris) се използва от народната медицина при различни заболявания. Прилага се само външно, защото е отровно.