Днес съдът в Осло трябва да произнесе присъдата на Андреш Брейвик, който при двоен атентат на 22 юли 2011 г. уби 77 души, предимно младежи. Той взриви кола бомба в правителствения квартал в норвежката столица, а след това застреля десетки младежи на остров Ютьоя, където имаше лагер на младежкото движение на Работническата партия.
Брейвик заяви, че е действал, за да защити Норвегия от мултикултурализма и политиките на правителството, които според него допускат прекалено много имигранти и по този начин покваряват страната.
Адвокатът на Брейвик Гейр Липестад заяви, че подсъдимият няма да обжалва присъдата си, ако бъде обявен за вменяем. Ако бъде обявен за луд, със сигурност ще иска да обжалва. Две медицински експертизи, поръчани от съда, достигнаха до противоречиви заключения за умственото състояние на атентатора и в крайна сметка съдът ще трябва да прецени дали Брейвик луд или не.
Петимата съдии, които трябва да излязат със съдебно решение по отношение на психическото здраве на Брайвик разполагат с два противоречиви психиатрични доклада. Според първия от тях, който бе предоставен на съда през ноември, Брайвик е невменяем, страда от психоза и параноидна шизофрения.
Вторият доклад, появил се след широката критика, отправена към първоначалния документ, съобщава през април, че убиецът е само антисоциален нарцисист, но е в идеално психическо здраве.
Психиатрично болните имат доста силни позиции в норвежката съдебна система. Норвегия е една от страните, в които невменяем човек не може да бъде наказан - дори ако пресътпленията му не са свързани с психозата му. Уверена в нуждата да се обърне внимание на този въпрос в светлината на станалото на 22 юли, бе сезирана комисия, която да открие начин да предотврати възможния сценарий, в който Брайвик бива хоспитализиран, след което "излекуван" и пуснат отново на свобода.
Съдебната защита на Брайвик обаче е съсредоточена върху демонстрирането на неговата вменяемост и избягването на задължителното психиатрично лечение, което според убиеца би застрашило неговата анти ислямистка кауза. По време на процеса той призна действията си, както и това, че са били жестоки, но заяви, че те са били необходими, за да защити Норвегия от мултикултурализма.
Ако съдиите отсъдят, че той е напълно вменяем, Брайвик ще бъде изправен пред максималното наказание от 21 години зад решетките.
Как да го накажат без да загубят демократичността си
Случаят Брайвик изправи обществото в Норвегия пред предизвикателството да балансира либералните и консервативните си традиции, тъй като ще трябва да реши как се справя със сигурността и разузнаването, контрола над притежанието на оръжия и увеличаващата се имиграция, писа тази седмица „Ройтерс". "Вече не сме толкова наивни, за да вярваме, че Норвегия е най-добрата страна в света", казва Мете Ивоне Ларсен, една от тримата адвокати, които представляват жертвите на Брейвик в съда. "Това ни накара да разберем, че сме част от международното общество. Не можем сами да разрешим проблемите си", казва тя.
Вината на 33-годишния убиец не е поставена под никакво съмнение, но страната е изправена пред дяволската задача да се придържа към либералните си ценности, като междувременно осигури достатъчно строга присъда, отговаряща на обществения призив за справедливост.
Пророк зад решетките
Съществуващата възможност за удължаване на присъдата с 5 години - в случай че все още е смятан за опасен след изтичането на редовната му присъда, се смята за практически вече влязла в сила по отношение на Брайвик и ще го удържи още дълго зад решетките. Но убиецът е решен да използва своето влияние и норвежките закони, гарантиращи свободното изразяване на затворниците, за да пропагандира възгледите си.
Засега няма правни механизми, с които да се запуши устата на Брайвик. Ако бъде осъден на дълги години в затвора, масовият убиец възнамерява да напише книга и да се превърне в "псевдо-политическа" фигура. Хелие Солберг, редактор на най-големия ежедневен вестник в Норвегия "VG" настоява комерсиалните медии да не предоставят платформа за идеите на Брайвик. При все това, в момента не съществуват закони, които да му попречат да стори това.
Страната е пред дилемата дали да бъде либерална, или да раздава строго правосъдие
За норвежците е трудно да се примирят с необходимостта от преразглеждане на законодателството им, основаваща се единствено на действията на един терорист. Непосредствено след атаките миналата година, оцелелите жертви и редица политици призоваваха държавата им да не се променя. Ала колективното желание да се утоли жаждата за един вид правосъдие, което по онова време не бе достъпно, сега не може да бъде отречено.
Но в страната малко неща са се променили. Непосредствено след атаката премиерът Йенс Столтенберг заяви, че "отговорът на Норвегия на насилието ще бъде повече демокрация, повече отвореност и по-голямо политическо участие", каза премиерът Йенс Столтенберг. А поведението на прокурорите в съда, които съвсем възпитано стиснаха ръката на Брейвик, отправи директно послание, че случващото се няма да промени начина на живот в Норвегия.
Социологическите проучвания показват, че повечето норвежци приемат мултикултурализма и политиките за обединение на различни общности, докато имигрантите стават все повече и повече. През изминалата година населението на страната се е увеличило с 1.3%, което е един от най-бързият темп в Европа. 70% от имигрантите са от Европа.
"Хората са по-наясно с опасността от антиислямската реторика. Вече знаем, че някои идеи могат да бъдат много опасни", казва Мете Ивоне Ларсен, една от тримата адвокати, които представляват жертвите на Брейвик в съда. Тя обаче добавя: "Вече не сме толкова наивни, за да вярваме, че Норвегия е най-добрата страна в света. Това ни накара да разберем, че сме част от международното общество. Не можем сами да разрешим проблемите си".
