Вече сме ви срещали с Невяна Владинова - едно от новите златни момичета на България. Лятото завърши на седмо място в многобоя на олимпийския турнир по художествена гимнастика в Рио де Жанейро, а в началото на април спечели общо четири медала на финалите на турнира от сериите Гран при по художествена гимнастика в испанския град Марбея.
Само няколко седмици след това Невяна извоюва първия си златен медал от Световна купа в Баку за изпълнението си с лента. В Баку Невяна спечели и два бронзови медала - на топка и от класарането й в многобоя.
Безспорно Невяна е една от най-добрите художествени гимнастички на България. Какво стои обаче зад това? Краткият отговор е: 6 дни в седмицата тренировки, дисциплина и много любов към гимнастиката. И години наред работа.
Харесвам професионалните спортисти - това са хора, на които знаеш, че можеш да разчиташ. Не си играят с думите, не си губят времето и излъчват една особена отговорност, която респектира околните. Невяна идва за снимките на Nike малко по-рано, защото сме й казали, че трябва да е точна, а тя е повече точна.
Гримираме я и аз не знам защо я питам кой я гримира за състезания - "Как кой, аз, разбира се."
Снимка: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Докато я чакаме си представям професия обратна на тази на спортистите - това, може би, са актьорите. Всяко от двете поприща има свой много силен чар, игра с публиката, дълги часове работа, отдаденост. И все пак спортистът е човек, който цял живот се бори със себе, понякога той самият е най-големият си враг, докато актьорът винаги може да се скрие в душата на някой друг и да избегне срещата с Аза си.
Невяна влиза в залата в Плевен на 6 години и си остава там, на 11 вече живее с отбора в София. Расте обградена от властни жени, а в себе си носи гените на спортисти - майка й също е тренирала гимнастика, а баща й е лекоатлет. Успехът не идва за една нощ. 5 години чака да влезе в националния отбор и накрая успява.
В момента Невяна се готви за Европейско, Световно и за следващата Олимпиада.
Зарадва ли се на медалите?, я питам между другото. "Нямах време да се радвам, прибрахме се и започнахме да тренираме за следващите състезания.
Много обичам да се състезавам, за мен това е същността на спорта, не бих тренирала просто за здраве, поне докато мога. Настройвам се за състезанието като към нещото, което най-много обичам да правя и това много ми помага".
Снимка: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Трябва да имаш железни нерви.
Да, но те също се изграждат с времето.
Въпрос на дисциплина или на навик?
Дисциплина. И най-вече въпрос на характер.
Снимка: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Говорим си, докато Невяна се преоблича. Дрехите й стоят като втора кожа. Сменя Nike training, с Nike running и lifestyle. Nike е марка, която отделя огромно внимание на силата жените. Това отдавна не са просто дрехи за спорт, те са отношение към живота - послание, че бариерите са, за да бъдат преодолявани.
Ти живееш от много малка сама, как се справи?
Да, на 11 години се преместих да живея в София, но не гледах на това като „отивам да живея сама", защото бях с други деца. Родителите ми идваха да ме виждат възможно най-често и винаги са били моята опора и са ме подкрепяли безрезервно. После много бързо свикнах да се справям и да върша сама всичко, сега това ми помага.
Това направи ли те по-зряла?
Да, пораснах рано, но това сега е изцяло в моя полза. Компанията ми е основно от момичета като мен, които са живели по същия начин и сме еднакво зрели и отговорни, много си помагаме и се поддържаме една друга.
Как приемаш вниманието, интереса и комплиментите?
Високите очаквания определено натоварват допълнително, но всеки обича вниманието, независимо дали го признава или не. Аз се старая да се мотивирам от това, че хората проявяват интерес към представянето ми и следят резултатите ми и го използвам като допълнителен стимул за тренировките и дори за самите състезания. Старая се да мисля, че хората се интересуват от мен само като състезател, не обръщам особено внимание на другото.
И все пак ласкателствата и комплиментите - по-скоро помагат или по-скоро вредят на един състезател?
Много е индивидуално, но има хора, които много се увличат и започват прекалено да си вярват. Целият този интерес към мен е нещо много ново за мен самата и се надявам никога да не ми попречи на тренировките и на начина ми на живот.
Снимка: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Как приемаш интереса към личния ти живот от страна на журналисти, фенове, публика?
След успехът идва интересът, а от там, за съжаление, започват да се говорят и да се пишат всякакви неща за нас, като някои нямат нищо общо с действителността. Аз се старая да не чета нищо за себе си, особено когато трябва да се подготвям за състезание и да се съсредоточа върху тренировките си. Проверявам само резултати от състезания и обща информация, гледам да не чета статии, още по-малко коментари.
Имаш много трезва преценка за нещата.
Да, благодарение на спорта и дисциплината, която той изгражда.
Отстрани съчетанията изглеждат много красиви и едва ли не естествени, но как е в действителност?
Художествената гимнастика всъщност е много сериозен спорт, който изисква да развиеш много и различни умения. За мен нещата отстрани всъщност са много по-трудни, защото нищо не можеш да направиш, ако само наблюдаваш другите момичета. Когато си сама на състезание знаеш, че всичко зависи от теб, стъпка по стъпка трябва да си изпълниш съчетанието. Стресът, когато си страничен наблюдател, е много по-голям.
Кой е съветът, който ти е помагал най-много?
Получавам непрекъснато съвети и много хора ми помагат. Това, което публиката понякога не вижда е, че до всяка гимнастичка е нейната треньорка. Треньорките ни помагат не само за подготовката за състезание, помагат ни и със съвети изобщо, ние разчитаме много на тях. Един от най-полезните съвети, който съм получавала, е да приемам публиката като едно цяло, без да се вглеждам в лицата на хората по трибуните или на журито, без да търся погледите им, за да не се разсейвам. Излизам и съм изцяло съсредоточена в съчетанието, което трябва да изпълня. Повечето момичета са така, може би за това някои хора мислят, че се сме надути (смее се), а ние просто сме много притеснителни и това е нашият начин да „изключим" публиката.
Снимка: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Кажи съвет от Илиана Раева?
Илиана Раева помага много на всички момичета. Едно от най-важните неща, които ми е казвала, за да се чувствам спокойна на състезание, е да не мисля за цялото съчетание, а да мисля поетапно за всеки елемент. Да мислиш за цялото съчетание наистина може много да те натовари психически, докато когато се концентрирам върху изпълнението на всеки отделен елемент, успявам много по-лесно да изпълня всичко и допускам много по-малко грешки.
Какъв съвет би дала на момичетата, които сега влизат в залата?
Бих ги посъветвала да обичат това, което правят и да не се отказват независимо от всички първоначални неуспехи, трудности и препятствия. Да влагат цялата си страст и хъс в това, което им доставя радост и да тренират с отдаденост.
Как би посъветвала младите да се подготвят за успеха?
Да не мислят за успеха и победата като крайна цел, да мислят за целия път и да влагат еднакви усилия всеки ден, за всяка тренировка, за всичко, което правят.
А за провалите?
Според мен провалите са част от спорта по същия начин, както и успехите. Не можеш да имаш успехи без провали, не може винаги само да печелиш. Но ако успееш да използваш загубите и грешките си като начин да се мотивираш, това е най-големият урок, който можеш да научиш.
Ако можеше да се върнеш назад, какъв съвет би дала на себе си като малка?
Бих си казала, че това определено е моят път и да не се колебая за посоката, по която трябва да тръгна.
Кои са най-важните личностни качества за един спортист, за да е от световна класа?
Характер. Без силен характер нищо не може да се постигне. Дисциплината се възпитава, но характер няма как да възпиташ. Има хора, които дори не са толкова талантливи, но с много труд и упорство успяват да покорят върхове, докато има други, които имат невероятни дарби, но поради липса на характер и воля се отказват. Това не се отнася само за спорта, отнася се за всички аспекти на живота.
Как се справяш с физическото натоварване и умората?
Ние тренираме по 10-12 часа на ден, всеки ден, без неделя. Почти няма гимнастичка, която да не се оплаква от болки в гърба и кръста, особено след една определена възраст. Слава богу до сега не съм имала травми, но гимнастиката е един много сериозен спорт и изисква абсолютна отдаденост, както в залата, така и извън нея. Почивките са също толкова важни, колкото и тренировките.
Снимка: Мирослава Дерменджиева за Webcafe
Ти как си почиваш?
Със сън (смее се). Оставям тялото ми да почива при всяка възможност в дните на тренировки. След обяд имаме възможността за малко да легнем, за да починат мускулите ни. Вечер се прибирам вкъщи и чета книга или гледам филм, но пак лягам. Когато имам по-дълги периоди на почивка задължително спортувам - тичам в парка или правя упражнения, където и да се намирам, защото липсата на натоварване и движение също не се отразява добре на спортистите.
Какво ти предстои от тук нататък?
Целта на всеки спортист естествено е Олимпиадата, но до тогова има серия състезания, за които трябва да се подготвя и се надявам да спечеля. Не гледам на нищо като крайна цел, това е моят път, който трябва да извървя, давайки най-доброто от себе си и по възможност - с най-много успехи.
