Аха да помръдна и "хоп" - брoшура! Търся дистанционното по масата или нокторезачката в несесера над хладилника или под закачалката в коридора - ей богу - брошура изниква. Духовното, книгата, видеото - забулени в брошура. Едва ли не, самият живот се оказва брошура. Вселената е в брошура, бе! Честно казано, най-вече и съвсем: Любовта е една брошура!
Интимна козметика (да не кажа някоя дума в повече), школи за усвояване на езици (без езика на любовта), намаление в бляскав магазин (Ауу, виж за 13 лв. какво хубаво си купих. На гръбчето тайно обърни, етикета да прочетеш, да не правим реклама), пътуване до Гърция (Шампанско; ЧНГ; "Абе я да пробвам и октопода, нали съм си платил?"... малко по- късно... "Колкото и да ми ги фалят тия октоподи...").
Вървя си по улиците и в бързината: Заповядайте - Благодаря. А!? Едно лист'че в ръката мии... Директно се смачква на топка и... коош! А от коша му се смеят хиляди негови братя и сестри (я на топка, я не).
Аз всеки път си ги взимам... Да помогна на раздавачите да се отърват бързо от задължението си... Но не от съжаление, а защото лесно се поставям на тяхно място. Чист късмет, че не съм раздавал брошури досега. Поне не официално, защото аз го виждам как ходя и те се ръсят от мен като есен.
Промоции, али - бали - ужким, че е евтино, уж за добро, а то да ти вземе мангизите. Това е брошурата! Цялата работа е за пари! Ей това е истината, абсолютно съм сигурен! Само за пари и никаква човещина! Консуматори - монсуматори! Масони!... Ето един прост пример от брошурната конспирация:
На касата в магазина съм. Имам някъде 5 - 10 лв, ама, в кой джоб ги бях сложил? А сега де? Изваждам GSM -a в едната си ръка и започва едно пребъркване. Магазинерката тропка с лака по амбалажната хартия. Мляко купувам (умерена масленост). Тя чака 1, 97лв. А! Ето ги паритее... Грейвам! Подавам ги и поглеждам към опашката, за да си изпрося одобрение.
Вместо това настъпва оживление: Въздишки, цъкане, шушкане, набиране на смс- и, потропване... Дал съм й брошура вместо пари! Под мишниците ме обзема по-голяма масленост. Ето и едно дупчено билетче, сополива салфетка, ненужна визитка... Изпускам GSM-а! Този катарзис провокира едно дежа вю: Преди минути вървя по улицата и държа някакви 5 лева. Само че ги виждам като брошура и "хоп" в кофата.
Опомням се - крещя и разбутвам опашката на забавен каданс. Стигам до кофата, а от нея стърчат два крака. Нещеш ли отвътре се измъква един оцапан добряк. Целият сияе и стиска моите 5 лева. Викам си на акъла - какъв човек трябва да съм, да му взема тая нищо и никаква брошура от ръката.
Мляко ми се пие, такъв човек съм! Карам се с оцапания, блъскам го. Грабвам парата и победоносно към магазина. Мляко ще се пие! Точно пред входа - хоп "Школа за усвояване на езици". Казвам му на девойчето, аз в английска гимназия съм учил, така и така, нямам нужда от това (почти на нож гледам).
Тя се плаши, аз се смилявам и си взимам една брошурка. Обръщам се, а отзад куцука оцапаният, искал си бил парите. Другите хора около нас (предимно цветари и араби) ме гледат презрително и подозрително. Давам му брошурата вместо парите и беж в магазина. Кога поглеждам съм му дал парите вместо брушурата. Присмех! Отчаян и ядосан излизам, закачулвам се и изчезвам.
В яда си откривам 5 лева. Хвърлям бърз поглед на събитията от последните 10 минути и заключвам, че си въобразявам. С една дума полудявам! Е, какво пък, притрябвало ми е млякото от брошурата ви. Чувам цигулки! Сещате ли се чичко Скрудж в какво се къпе. В зелени брошури!
А моите са от всякакъв цвят и всякакъв вид. И, знаете ли, те правят "Белитя Свят" доста шарен. Гледам по земята, гледам във въздуха. Коледа иде! Вместо сняг валят брошури. Рудолф сипе отстъпки. Елхите са украсени с листовки, а някои вероятно ги слагат и в чорап до камината.
Какво друго ми остава освен да стана и да се завъртя в кръг с разперени ръце докато не пльосна в губера от брошури. Ще оставя отпечатък в купчина от: нови ресторанти, магазини втора употреба, кампании, бяла и черна техника, йога: за дома, гаража, вилата и душата. Весело ми е, чувствам, че започвам да се рециклирам.
