Вече цяла седмица карам такси, но за първи път ми иде да ударя някого. Може да има връзка с литрите прегоряло кафе, което изпивам всеки ден. Или от недоспиването. Не знам, но вече взе да ми писва.
Минава полунощ.
Четирима пияни тийнейджъри се качват в колата ми. Две момчета. Две момичета. Четири чифта къси шорти. Вратата се затваря с трясък, а зад гърба ми някой кряска: "4100".
"Извинете", казвам аз, докото ровя по GPS-а. "Адрес ли е това или е име?" Едното от хлапетата пъшка с досада (оказва се бар някъде тук в Лос Анджелис) и изръмжава: "Направи обратен и завий на ляво по Сънсет. Нищо повече не трябва да правиш".
Само за сведение, наложи ми се да вися 15 минути пред входната врата на тоя пикльо, докато (гадая, естествено) той се накипри пред огледалото и (отново мога само да предполагам) поспори сам със себе си дали е достатъчно "кежуъл" с всичките си въжени гривни. Чак когато пристигнахме, обърнах внимание, че четиримата са се качили с пластмасова чаша, пълна с алкохол, която си подават един на друг.
И слава Богу, че не я забелязах по-рано, защото чистотата ми е слабото място. Досега не съм пускал клиент с нещо повече от вафла.
Започвам да разбирам как са се чувствали родителите ми, които години наред бяха принудени да ме разкарват из целия град, в комплект с идиотите от компанията ми.
Поне сега ми плащат за "услугата".
Сега ще обясня. През последната седмица превърнах личната си Тойота Приус, производство 2013 г. (точно така, чисто нова), в такси и започнах да работя нощни смени за uberX, нискотарифния филиал на компанията за превози по поръчка Uber.
Как работи схемата?
Изтегляте приложението и въвеждате в него данните от кредитната си карта. Когато ви потрябва такси - без значение дали ще е лимузина или Приус - отваряте приложението и натискате бутона. Това е всичко.
Шофьорите от мрежата на Uber кръстосват града, а благодарение на магията на GPS онзи, който е най-близо до вас, взема поръчката и се явява пред вратата ви. На секундата.
Цената се смята с някакъв алгоритъм на база разстоянието и времето. Не се предават пари на ръка.
От дебюта на Uber през май 2010, фирмата успява да привлече крайно разнообразна клиентела: от брокери от Уолстрийт до комедийната звезда Луис Си Кей.
В края на миналата година изтекоха финансовите отчети на Uber, които илюстрират историята на успеха на компания в разцвета на силите си (въпреки че от Uber нито потвърдиха, нито отрекоха данните). В един от отчетените месеци Uber беше обработил средно 1,1 млн. заявки за превози от над 430 000 активни клиенти на седмица.
Пазарната оценка на фирмата по неофициални данни: 3,7 млрд. долара.
По мои наблюдения обаче хората се отнасяха с леко пренебрежение за Uber. Миналото лято компанията обяви, че пусна експериментално услуга за луксозни превози с хеликоптер. Новината се оказа рекламен трик, но беше много показателна за амбициите на компанията.
От друга страна, uberX има необичайно егалитарна политика: предлага превози "от народа за народа". Какво по-демократично от това (пък и е в духа на капитализма) - да направиш услуга на непознат срещу скромно заплащане. Макар че винаги съм се чудил що за наивен идиот трябва да си, за да се качиш в колата на непознат човек.
В общи линии, работата ми е да качвам стопаджии, докато се самонавивам, че "убийците не ползват iPhone".
Ето така се озовах в един автомобил с пича с въжените гривни и замаяните му приятелки. Няма да забравя дълбокомисления им дебат относно дефиницията на това "да се разцепиш"...
Най-ясният знак за възхода на Uber е, че името му вече се превърна в нарицателно.
Uber печели от това, което икономистите наричат "спящи ресурси" или "подценен капацитет". Преведено на нормален език: Какъв е смисълът колата ти да се скапва в гаража, като можеш да я превърнеш в машина за печатане на пари? Бъдещето е в това да печелиш от минутата за престой.
"Удивително е колко много хора използват Uber, въпреки че не биха се качили в такси", казва проф. Арун Сундарараджан от бизнес катедрата на Университета в Ню Йорк, специалист по дигитална икономика. "Все едно са изобретили нов начин за организация на времето. Това е маркер за нов начин на живот".
Всяко поколение си заслужава app-a.
Един от създателите на Uber е Травис Каланик, гениално копеле, което пише код от 12-годишен и чийто първи стъпки в бизнеса датират от края на 90-те години, докато още учи в Калифорнийския университет (Става дума за Scour, ранен прототип на Напстър за споделяне на файлове, с други думи - за кражба на файлове, който става причина за съдебен иск за 250 млрд. долара за нарушени авторски права).
Каланик не е бил най-популярното момче в училище, меко казано. Но ако видите в какъв мъж се е превърнал днес, ще разберете, че наваксва за пропуснатите възможности.
Експериментът ми да стана таксиметров шофьор за седмица не беше съгласуван с Uber. Записах се по каналния онлайн ред - относително безболезнена процедура, която включва проверка за чисто съдебно минало и онлайн упътвания за по-добро обслужване. (Един съвет: ще подобрите оценката си, ако предлагате минерална вода на клиентите).
Uber не наема стари или скапани коли. Затова ми се наложи да кача снимка на Тойотата ми и документ за застраховката й. Една седмица по-късно се разходих до хотел, близо до летището в Лос Анджелис, където получих "Uber телефона" си (iPhone, на който е качено приложението). Още преди да изляза от фоайето, заявките заваляха.
Uber не разкриват колко шофьори работят в мрежата им, но в деня, в който взех телефона си, видях поне още 300 души да правят същото (да си призная, повече от тях си изглеждаха точно като шофьори на такси).
Оттам нататък Uber започва да действа повече като сводник, отколкото като началник.
Зависи от града, който обслужваш, но във всеки случай Uber взема около 20% от оборота; останалото е за шофьора.
Проста работа - качваш, караш, сваляш.
Обаче определено има процес на свикване. При първата си нощна смяна ме повикаха на адрес, където малко момиче с раница се сбогуваше дълго с майка си, преди да се качи (направих се на Шерлок Холмс, за да разбера къде би могла да отива тийнейджърка в 9 вечерта в средата на учебната седмица. Елементарно, Уотсън - родителите й са разведени, а баща й има право на общо попечителство).
Не си спомням да се е налагало да водя разговор с ученичка, откакто самият аз бях ученик. Очевидно не е станало по-лесно.
Момичето ми даде адрес в Палисейдс и заби поглед в телефона си. И така - 20 минути. Опитах се да измисля как да я заговоря, но честно казано - няма разговор между 35-годишен мъж и ученичка, който да не завърши с двусмислени намеци.
"Как върви училището?", "Студено ли ти е отзад?", "Има ли кой да те посрещне у дома?"...
Така че вместо да си прося жалби за сексуален тормоз, просто пуснах радиото (Сметката: 26 долара).
Имаше ги и типичните грешки на начинаещия. Например, когато един финансов анализатор реши да си довърши работното обаждане в колата ми. Опитах се да спра автоматичните гласови команди на GPS-a, за да не му преча, но вместо това без да искам пуснах плейъра, откъдето гръмна Tegan and Sara.
Или онзи случай, при който някакъв гигантски тип се качи на седалката до мен и в края на курса започна да рови за портфейла по панталоните си.
"Извинете, но не е разрешено да получаваме бакшиши", казах аз.
Той ме изгледа и каза: "Исках само да си извадя телефона". Оф... (Сметка: 8 долара).
Първия път се прибрах у дома към 2 ч. след полунощ и проверих в сайта на Uber колко пари са ми останали, след като компанията си е прихванала 20%. Слаба работа - четири заявки, 64 долара.
Тогава обърнах внимание на клиентските оценки. Пътниците оценяват анонимно шофьорите по скалата от 1 до 5. Аз съм длъжен да поддържам ниво от 4.7, за да запазя работата си. Първата ми мисъл беше: "Кой от тия нещастници ми е писал четворка?"
Много бързо осъзнах, че отношенията между шофьор и клиент са скрепени от две неписани правила.
Първо: Обещавам да ти осигуря безопасен и удобен превоз от точка А до Б. Второ (също токова важно): Заклевам се, че ще се правя на разсеян, когато ти решиш да се натискаш с гаджето си на задната седалка (което се е случвало) или препоръчаш наркодилъра си на свой приятел (да, и това се е случвало).
Няма нужда да се обясняваме: срещаме се за първи и последен път, така че - ако искаш, можеш спокойно да се държиш като животно.
Понякога работата може да се окаже доста скучна.
Случи ми се посред нощ да спра пред денонощен магазин за чаша кафе и се заговорих с някаква самотна катаджийка, която ме предупреди да не си сипвам френска сметана в кафето.
"Абе, има нещо сбъркано в млякото, което няма нужда от хладилник", каза тя. "Това фалшиво мляко може да те вкара в гроба".
На третата нощ обаче нещо се промени: може да ви прозвучи налудничаво, но започнах да се потапям във филма. Uber-телефонът ми си има карта на "горещите точки", която показва на шофьорите къде се намират в момента най-активните клиенти.
Това е като да се включиш в Матрицата, всичко ти се прояснява.
Една вечер свалих един тип на тясна уличка (контрабанда? незаконни залагания? трафик на органи?) и си рекох: този град не е, това което е.
От един момент нататък Uber се превръща в зависимост.
Най-голямата тръпка е полу-прикритото воайорство.
Разговорите, в които те въвличат. Чуждите светове, в които надникваш за кратко. Тайните кьошета на града, из които бродиш.
Не може да се отрече, че има нещо възбуждащо в цялата работа. Анонимността те предразполага да говориш с непознатия. Нищо, че сме в цифровата ера, хората продължават да изпитват нужда от нормалното човешко общуване.
А ако си шофьор на такси, можеш да се наслушаш на страшни неща.
Като например да научиш, че ако сложиш монета в устата си, можеш да излъжеш дрегера. (Не се хабете, не е вярно). Или че наркодилърите понякога смесват кокаин с прах за пране. Или че според някои хора, че аугментинът е най-добрият антибиотик за майки, родили наскоро със секцио. (Не си мислете, че Uber носи само незаконни тръпки. Една нощ возих двама доста трезви и доста интелигентни лекари).
Ако трябва да опиша в едно изречение Uber-клиентите си, те са хора, които искат да избягат: от кофти парти, от къщата на мама, или от тъпо и претъпкано афтърпарти. Пазарна оценка от 3,7 млрд. долара не се прави с проста таксиметрова услуга.
Uber предлага пътуване на летящо килимче.
Супер-богатите хора от години ползват лични шофьори. UberX предлага лукс на масите.
Едноседмичната ми таксиметрова кариера е към своя край и осъзнавам, че ще ми липсва.
Не толкова заради парите - след отчисленията за Uber излиза, че съм изкарал 312 долара за 24 пътувания. (Може би щях да изкарвам доста повече, ако се прибирах по-късно).
Ще ми липсва воайорският аспект (не ме разбирайте погрешно). Клиентите възприемат шофьора като невидимо присъствие, но понякога си позволяват да споделят ценни мигове с него.
Пътуването, което ще запомня завинаги, не беше нито най-шумното, нито най-грубото, нито най-незаконното.
Беше с двойка хипстъри, които взех пред инди-рок шоу. Той беше с убийствена руса брада, тя беше готина азиатка.
Докато седяхме в задръстването след концерта, се заслушах в разговора им. Излизаха отскоро - тя все още не му беше позволявала да преспи у тях.
"Не искам да те притискам по някакъв начин", прошепна мило той, като неизказаният въпрос увисна във въздуха без отговор. Тя гледаше надолу и не каза нищо.
Той продължи да говори с леко притеснение - за градинарство, за това как вече е вложил твърде много пари в наем, за да поддържа земята. Тя погледна през прозореца.
"Толкова мразя центъра", рече тя. "Просто искам дворче и овощни дръвчета."
Те се целунаха, после пак. После тя се засмя.
"Няма ли най-после да си подстрижеш брадата?", каза тя със закачлива усмивка.
Нещо в гласа й се беше променило, беше стигнала до решение и знаех какво ще се случи. В този момент гаджето й не беше просто пътник. Той беше героят на това пътуване, може би героят на целия този материал. И наистина му стисках палци. А когато отбихме пред къщата му, тя слезе от колата и влезе вътре с него. (Сметка: 32 долара)
