Сред нарастващите критики срещу действията й в Украйна, Москва засилва опитите да оправи имиджа си и да направи така, че гласът й да се чува в Европа, като финансирани от Русия мозъчни тръстове и медии на място полагат сериозни усилия да спечелят на своя страна европейците.
И Франция изглежда основна цел на руската кампания за демонстриране на "мека сила". В страната има безброй организации, популяризиращи всичко руско, включително руското правителство.
И за много от тях е известно, че се финансират от руската държава
"Русия иска да бъде представяна и възприемана по определен начин в чужбина", казва Сесил Веси, професор в университета в Рен, Франция. Според нея винаги има хора, готови да финансират такъв тип политическа комуникация.
Парижкият "Институт за демокрация и сътрудничество", руски мозъчен тръст, основан през 2008 г., се придържа към очевидно прокремълска стратегия за действие, без формално да е свързан с правителството на Путин, убедена е Веси.
На уеб сайта си институтът твърди, че се концентрира върху "отношенията между Изтока и Запада и мястото на Русия в Европа" и че се финансира от "частни дарители".
Ръководител на института е Наталия Нарочницкая, бивш депутат в Руската Дума, бивш съветски дипломат в ООН в Ню Йорк. По време на престоя й в руския парламент, тя е и зам.-председател на парламентарната комисия по външна политика.
"Постовете, които Нарочницкая е заемала, ви дават доста ясна представа какви са нейните възгледи," казва Веси. "Никой журналист досега не е успял да установи кой финансира института."
Директор по научните изследвания в института е Джон Лафланд, британски евроскептик, чиито позиции съвпадат с тези на Кремъл по доста въпроси, включително украинската политика.
В интервю през декември пред руска държавна телевизия, той разкритикува ролята на ултранационалистическата партия "Свобода" в проевропейските протести в Киев и обвини западните медии в "пропаганда", повтаряйки твърденията на Москва, че протестиращите и правителството, създадено в резултат от протестите в Киев, проявяват агресивен антисемитизъм.
През 2004, в пика на Оранжевата революция в Украйна, Лафланд също критикуваше протестиращите като "дрогирани скинхедове от Лвов" и обвини клонящия към Запада кандидатпрезидент Виктор Юшченко и неговите съюзници в близост с неонацистите.
Анонимни дарители
Запитан за финансирането на института, Лафланд казва, че средствата се осигуряват от Фонда за историческа перспектива в Москва, който на свой ред се финансира от анонимни дарители и се оглавява от Нарочницкая.
Лафланд казва още, че "гости от Русия" редовно биват канени, за да участват в кръгли маси и симпозиуми, организирани от института. Той обаче отрича, че организацията се опитва да отстоява позицията на Москва за актуалните събития.
"Ние сме руски институт, да, но рядко говорим за Русия," настоява той. "Изграждането на имиджа на Русия е непряк резултат от нашата дейност", твърди Лафланд. Мисията на института, по думите му, е просто да "представим нашата гледна точка, алтернативна гледна точка, по най-важните актуални въпроси."
За наблюдатели като Веси присъствието на такава организация в Париж е особено притеснително, като се имат предвид строгите ограничения, които Русия е наложила върху чуждестранно финансираните групи с прочутия си закон за "чуждите агенти".
Руските медии също активно се стремят да представят позицията на Кремъл пред френската аудитория
Няколко руски държавни медии, включително РИА Новости, имат уеб сайтове, онлайн страници, или хартиени версии на френски, които стабилно прокарват линията на Кремъл.
Да не говорим пък за "La Russie d'Aujourdhui" ("Русия днес"), месечно рекламно приложение, публикувано от консервативния вестник "Le Figaro" (създавано и финансирано от контролираната от Кремъл "Росийская газета"), чието име странно напомня на държавната руска англоезична телевизия RT (преди известна като Russia Today) и чийто водещ журналист Дмитрий Кошко се приема за лоялен на Кремъл.
Вероятно най-непоколебимият защитник на руските политики беше недвусмислено наречената Prorussia TV, онлайн канал, създаден преди година и закрит през април заради реорганизация на "Гласът на Русия" - руската държавна медия, от която бе част.
"Дискурсът му по руските и френските теми бе абсолютно политизиран и ултрадесен," казва Веси. "После тези френски теми се използваха и разработваха от Института за демокрация и сътрудничество. Така че имаше тясно идеологическо сътрудничество между тези две структури", обяснява тя.
Позиционирайки се като руски канал за френска аудитория, Prorussia TV е обвинявана, че редовно подвежда и съзнателно манипулира зрителите.
"Журналистите им предаваха уж от Червения площад или пред Кремъл", коментира Веси. "Всъщност всичко се снимаше в периферията на Париж, а репортерите и водещите просто позираха пред фон със снимки на емблематични руски места", пояснява тя.
Според Веси служителите в канала са имали тесни връзки с френската крайнодясна партия "Национален фронт". Лидерите на Националния фронт присъстваха доста често в новините им, които бяха изключително критични към политиката на френското правителство.
"Това си беше чиста манипулация, за която плащаха руските данъкоплатци," казва Веси.
Газ и водка
Институтът за демокрация и сътрудничество според някои слухове също си сътрудничи с "Национален фронт" - нещо, което ръководителите му отричат.
Лафланд обаче признава, че много френски крайнодесни симпатизанти са почитатели на Кремъл - включително лидерът на "Национален фронт", Марин льо Пен, която е посетила Москва по-рано тази година и е разговаряла с председателя на долната камара на парламента Сергей Наришкин и вицепремиера Дмитрий Рогозин.
"Отношенията ни с "Национален фронт" са много приятелски," казва Лафланд.
Анализаторите казват, че режимът на Путин и крайната десница във Франция имат общ идеологически модел, базиран на агресивни антиамерикански и евроскептични възгледи.
Когато Русия бе подложена на масирана критика от западните медии около анексирането на Крим, европейската крайна десница се притече на помощ и упорито защитаваше Кремъл, изпращайки наблюдатели на референдума през март, довел до анексията на полуострова.
Подобни жестове обаче не спомагат особено за спечелването на симпатиите на европейците.
Анализаторите изтъкват, че "меката сила" обикновено върви ръка за ръка с икономическа експанзия и като цяло е неефективна във вертикална, провеждана от правителството кампания, каквато Русия провежда в момента.
"Американската мека сила се демонстрира чрез компании като Coca-Cola и McDonalds, присъстващи на всеки ъгъл, американско облекло - накратко, чрез неща, които не са под контрола на американското правителство," коментира Веси. "Меката сила на Русия се проявява чрез комуникация и пропаганда, вместо чрез това, което наистина прави една страна влиятелна - фирмите и продуктите. Единственото, което получаваме от Русия, е газ и водка."
