Думички за милиони

"Ниските лихвени проценти красят всички видове активи," все по-често повтарят в последните месеци банкери и анализатори от JPMorgan. Сега, след като Европейската централна банка демонстрира намерение да повиши лихвените проценти - вероятно още от следващия месец, инвеститорите предстои да разберат точно кои типове активи са били най-разкрасени от евтините средства.

Текстът на изявлението на Европейската централна банка от миналата седмица съдържа повече от 1000 думи - но само две от тях бяха от реално значение: "голяма бдителност". Най-общото значение на тези две думи е крайно предсказуемо: лихвените проценти в ЕС ще се повишават - и вероятно това ще стане по-скоро от очакваното.

Когато Трише проговори, как ехото заглъхва

Изведнъж всички икономисти се загледаха в диаграмите на цикъла на затягане на коланите, който започна през ноември 2005, за да установят доколко пророческа е тази фраза. Всеки път, когато Жан-Клод Трише е използвал фразата "голяма бдителност" след среща на ЕЦБ, повишението на лихвите неизбежно е настъпвало след още една-две срещи на ръководството на организацията.

Тълкуването на тези изрази се е превърнало в своеобразен "светофар на Трише". Изрази като "Следене отблизо" означават червена светлина... нищо не се очаква за момента. Когато преминава към "следене много отблизо" или "прилагане на бдителност", то сме на жълто... лихвите ще се променят, при това вероятно в близко бъдеще. Но ако произнесе "голяма бдителност", значи светофарът вече е зелен - лихвите поемат нагоре!

Деликатният говор на централните банкери е пълен с намеци

ЕЦБ далеч не е единствената организация, която използва пообни лингвистични телеграфни системи - американският Федерален резерв също го прави (известен още като Фед или Биг Фед). Настоящата фраза на Фед е, че икономическите условия гарантират "изключително ниски нива" на лихвите "в продължителен период". Тези думи се използват след всяка планирана среща на Фед в последната година.

Като проповед въпросните думи се споменават в изявлението и протоколите от срещите. Докато тези думи са налице, всичко е наред, нещата са сигурни в света на ниските лихви. Но още първия път, когато тези думи липсват, всички ще са наясно, че нещата вървят към промяна.

Има една фраза, която се използва прекалено - и понастоящем почти се игнорира. Американските финансови министри винаги заявяват, че "силният долар" е в интерес на САЩ - и, подразбира се, и за останалия свят. През равни интервали те успокоително сервират тази фраза, на която никой не вярва.

Дори бившият шеф на Фед Алън Грийнспан я определя като "скучна... глупава... еднообразна... не-интелектуална." И все пак изглежда тя е много ефективна в убеждаването на хората да игнорират реалното състояние на нещата. От 2006 до 2008 г., тогавашният финансов министър на САЩ Хенри Полсън повтаря редовно мантрата за "силния долар", докато той спада с 20% спрямо еврото. И всички са наясно, че това е само реторика.

Дори и само на база намеци, еврото вече започна да расте

За целия свят може да изглежда глупаво възрастни хора да играят на подобна игра. За съжаление директното заявяване на реалното мнение не е възможно, тъй като връзката между централните банкери и пазара е крайно деликатна. Когато лихвите се повишават и понижават, инвеститорите променят стратегията си.

Централните банки знаят, че огромни суми пари ще започнат да се прехвърлят в някаква посока, ако те дори повърхностно намекнат за промени във фискалната политика. Особено засегнати са валутите. В четвъртък еврото първоначално се повиши почти с 1%, след като шефът на ЕЦБ косвено обяви зелената светлина за ръста на лихвите.

В крайна сметка, макар централните банкери да не желаят да разкриват картите си, те също така и не искат да изненадват пазара с внезапни промени в политиката, които могат да доведат до крайна нестабилност.

Предаването на намеренията им по такъв косвен начин позволява на всички да се подготвят за това, което знаят, че предстои... макар да не е известен точният момент на проявата му. Както знаете, всеки добър фокусник не е желателно да разкрива всичко наведнъж. Когато става дума за ЕЦБ, и инвеститорите, и обикновените хора трябва също да бъдат бдителни.

Дългосрочните прогнози са несигурни - липсва прецедент

Някои от резултатите от изявлението на Трише вече са налице - правителствените бонове, особено краткосрочните такива, вече поскъпнаха; ценните книжа се повишиха като цяло в "основните" страни от ЕС - като Германия и Франция, но спаднаха в периферните - като Испания и Португалия; еврото пък в последните дни продължи своя възход спрямо долара. В дългосрочен план инвеститорите търсят исторически прецеденти. Но продължителният период на ниски лихви - те са на ниво 1 процент в еврозоната от почти две години, заради финансовата криза и нейните последици - усложняват прогнозите.

Вместо това пазарният стратег в JPMorgan Asset Management Дан Морис коментира, че е поучителен скорошният опит на развиващите се пазари, мъчещи се да преценят кога да повишат лихвите, за да успокоят инфлационния натиск.

"Това, което виждаме на развиващите се пазари, е предварителен поглед към това, на което може да станем свидетели и в развитите страни. Смятахме, че това ще се случи в някакъв момент в следващите 12 месеца, но ЕЦБ го изведоха на дневен ред по-рано," твърди той.

Неговата прогноза е за "период на разстройство" за акциите: "Ако лихвите се повишат, ценните книжа ще пострадат". Той изтъква като пример скорошната по-висока доходност на американските книжа спрямо европейските.

Инвеститори залагат на ръст на някои ценни книжа

Филип Ишърууд, ръководител на стратегията на търговията с ценни книжа в Evolution Securities, възприема различен курс, предпочитайки да следи предишните цикли на затягане на лихвите. Той признава, че интуитивно ценните книжа би трябвало да имат ниска доходност, тъй като финансовите стимули се оттеглят - и твърди, че има доказателства, че в месеците на повишение на лихвите те не се представят достатъчно добре на пазара.

Но разглеждайки седем цикъла на затягане на лихвите в последните 35 години, той твърди, че книжата имат добра доходност от която и да е страна на началото от поредица от повишения на лихвите. "Пазарът на книжа се засилва от наближаването на цикъл на затягане. Така се подхранва цялостният икономически цикъл," допълва той.

Според неговия анализ, действащите защитно сектори не се справят толкова добре от която и да е страна на началото на цикъла на затягане, докато цикличните книжа от рода на тези на минните компании се радват на добри резултати. Сектори от рода на строителството, търговията и туристическите компании, които са твърде зависими от нивата на лихвите, имат ниска доходност, но Ишърууд казва, че те са малка част от пазара. В света на фиксиран доход, консенсусът сред търговците отдавна е да се избягват държавните бонове като прекалено скъпи, а потенциалната стъпка на ЕЦБ само ще затвърди това послание.

Дали ЕЦБ ще бърза с повишението, или ще го остави за юни

"Уверени сме, че немските и френските държавни бонове са леко завишени като цени... Това е категория активи, към която не проявяваме интерес," казва Франк Никълъс, ръководител по глобалното разпределение на активи в Natixis Asset Management.

Той приема корпоративната задлъжнялост относително позитивно, но вижда шанса за "корекция" във високодоходния пазар на бонове "ако има нестабилност на пазара на книжа". Като цяло Никълъс препоръчва понижаване на риска в портфолиото, като се намаляват книжата под нормалните стойности. "ЕЦБ е показателна, но има и други показатели като цените на петрола," допълва той.

По-еретичната прогноза на Никълъс е за сроковете на повишение на лихвите. Много инвеститори сега очакват ЕЦБ да ги вдигне още следващия месец, или най-късно през май - но според него банката ще промени лихвените проценти едва през юни, като още една промяна ще последва към края на годината. Обратно, JPMorgan очакват три повишения на лихвата тази година - и още четири догодина, които ще доведат лихвата на ЕЦБ до 2.75 процента към края на 2012 г.

От ръста на лихвите най-губещи ще са периферните държави

Без значение каква ще е скоростта на повишенията, инвеститорите в бонове и книжа са единни в убеждението си, че каквото и да е повишение на лихвите ще увеличи разликите в растежа между сърцевината на еврозоната и периферните държави. "Би могло да се приеме, че ЕЦБ е по-чувствителна към инфлация в сърцевината, отколкото към трудностите на растежа в периферията," казва Тоби Нангъл, директор на екипа по разнообразие на активите в Baring Asset Management.

Като цяло на валутния пазар търговците ще бъдат готови за риск от периферията за здравето на еврозоната. И все пак Марк Чандлър, глобален ръководител по валутната стратегия в Brown Brothers Harriman в Ню Йорк заключава: "Пазарът почти не забелязва периферията в момента. Доминиращият фактор е ЕЦБ."

Доколкото пазарите се концентрират върху нарастващата разлика в лихвените проценти, еврото, което в понеделник достигна $1.399, се е устремило към надминаване на ноемврийския си рекорд от почти $1.43, твърди той.

На фона на всички инвеститорски анализи обаче остава въпросът дали ЕЦБ не повишава лихвите твърде рано. Ако банката унищожи зараждащото се икономическо възстановяване, еврото би се сринало, правителствените бонове биха били печеливши, а ценните книжа биха потънали.

Чандлър не е единственият, който се връща към юли 2008 г., когато ЕЦБ повиши лихвите, докато еврозоната беше в рецесия - и само седмици преди срива на Lehman Brothers: "Подозираме, че това е възможно да е грешка в политиката, точно като през 2008 г. Сега Европа разполага с по-силно евро, но цената за това е твърде висока; резултатът от действията на ЕЦБ може да е пирова победа."

Новините

Най-четените