Във връзка с новината за трансфера на бившия шеф на НАП Красимир Стефанов в отбора на Николай Бареков (в качеството му на експерт), публикуваме историята на pippilotamentolka.wordpress.com* - обикновена житейска ситуация с главни действащи лица тя и Красимир Стефанов. Случката е от края на миналата година.
Даваме си сметка, че описаното не е изключение, а стил на поведение за доста българи с власт.
След дълга вътрешна борба дали и колко да се автоцензурирам и настояването на човека до мен да не спестявам нищо, ето ви следната истинска история:
В Америка казват, че има само две сигурни неща, от които не можеш да избягаш - смъртта и данъчните. В България, за мен, това твърдение доби много странно изменение. Историята, която ще ви разкажа, се случи в петък, 13 декември, малко след 3 часа следобяд. Чудих се дали да я споделя с вас. Защото ме е страх! Не съм предполагала, че ще го кажа, но ме е страх. Да не ми почукат ДАНСъчните на вратата.
Съпругът ми все ми казва (с оглед на обективните обстоятелства), че някой ден, както я карам - да правя забележка на шофьорите, които не спазват правилника за движение - ще си изям боя. Но не очаквах, че действителността е толкова страшна, грозна и би ми се представила с двойната си гуша.
Вървях в петък, тринадесети, по бул. "Христо Ботев". И понеже нашите улици, поддържани с нашите данъци, не позволяват да стигна до този булевард с детска количка, носех бебето си вързано до мен, в слинг. Трябваше да пресека булеварда и, като примерен гражданин, отговорен и за живота на детето си, тези неща ги върша само на пешеходна пътека.
Пресичах, колите спряха, за да мина. И точно, когато пътеката трябваше да свърши в тротоара, на пътя ми се изпречи спрял върху нея огромен черен джип. Беше толкова дълъг, че заемаше цялата ширина на пешеходната. Трябваше или да заобиколя отзад, или отпред.
Избрах да го направя отпред. Но, както винаги, реших да вербализирам възмущението си спрямо водача в спрялото МПС. Чукнах на стъклото и в този момент отвътре срещнах поглед на неприятна изненаданост, гарнирана с досада.
- Спрял сте на ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА! Това е пешеходна пътека! - в този момент се загледах в шофьора - очила със златисти тънки рамки, двойна гуша и волева брадичка с дупка по средата, като на супермен. Не ми бе нужно много време, за да се сетя, че тая физиономия аз я знам - господин ексшефът на данъчните инспектори, господин настоящият депутат от ГЕРБ Красимир Стефанов. Истински супермен, който с депутатството вече се е приземил на джип.
Отговорът от вътре беше нещо от сорта на "Я се разкарай ма!" или поне езикът на тялото това говореше, защото отвън няма как да се чуе какво се говори в огромната машина.
- Ама как ще спираш на пешеходната пътека, какъв си ти! - за разлика от всеки друг път, когато влизам в пререкание с някой, спрял неправилно, този път странно не вдигнах кръвно. Изумена бях от отношението на човека вътре, на който аз и вие плащаме заплатата, който е избраник на народа, за да му слугува. Поведението му беше като на същество, което изобщо не иска, не може и няма как да проумее каква е болката на човек, като мен. "Гледай си работата", "Разкарай ми се" и каквото и да е казвал отвътре лъхаше на досада и възмутеност, че някаква от улицата мърла му държи сметка.
Все пак трябваше да си продължа по пътя. Както казах, бях решила да мина пред изпречилото ми се превозно средство. В момента, в който правех крачка пред джипа, господин депутатът отпусна съединителя и колата мръдна напред и аха да ни подпре - мен, гражданинът, избирателят, жената, майката и бебето което носех.
За съществото зад волана аз и детето ми бяхме нещо, към което той си позволи да придвижи колата си, за да ме сплаши, за да покаже силата и превъзходството си. Дали би ни сгазил?
- Ти луд ли си?! Ти не виждаш ли, че пресичам! - лелката на мястото до шофьора ме гледаше с отвращението, с което би гледа лайно, залепнало по ботуша й.
На въпросите от познати, защо не съм извадила телефона, за да снимам героя от случката, номера на колата му и местоположението, какво отговорих? В онзи момент изобщо не се сетих за никакъв телефон, никакво снимане. Аз бях микроб, който трябваше да се оттегли, за да се спаси - или снимката щеше да е последното нещо в живота му... а, да, и този на детето му.
онзи момент аз за първи път се сблъсках с някой, който можеше и да ме бутне с колата си. Защото той е "господин депутатът". Всички знаем - година-две условно, максимум, колко му е!
В този ден разбрах, че някой би ме сгазил, за това, че му казвам, че нарушава закона. Този някой е господин депутатът, народен представител. Той даже би сгазил дете, би сгазили бъдещето на тая държава. Грешка, пардон. Даже две грешки!
"Тая държава"?!
Не, няма тук държава. Държавата е мъртва и с трупа й се хранят господа депутатите. Не е държава нещото, в което данъчен става депутат от партия, която довчера уж е проверявал. Не е държава тази, в която "господин депутът" има пари за кола с капацитет да гази хора. Все пак със скромната си заплата от две хиляди на месец (както каза колегата му Атанасова същия този петък, по повод екскурзиите на друг депутат) и с довчерашната си заплата на данъчен...
Но предполагам, той такава кола ще отрече да има. Има я някоя негова далечна, пето до десето коляно стринка. Той, господин ексданъчния, тия номера ги знае.
"Бъдеще"?!
Не, моето дете в тая държава няма бъдеще. Ще се погрижа за това дете бъдещето да не е тук, където слугата на народа може да си позволи дори само да си помисли да сгази гражданин. Бъдещето на това дете трябва да е другаде.
Бъдещето на всяко едно дете в тая държава трябва да е другаде. Там, където за постъпка като тази си, "господин депутатът" би си направил сепуко, би подал #оставка, би бил съден за заплаха за саморазправа.
Но какво ви занимавам, чудо голямо. Оцелях, ей! Оцеляхме!
Супершоу "Газим България" продължава и утре, на Вашата улица и във Вашия град!
Мутренска история, кво да прайш. Не точно по темата, но искам да отправя молба към майките, бабите и лелките с деца в количка, на собствен ход или "слинг": Това, че имате дете не променя законите на физиката и не ви прави бронирани. Замолвам ва, като тръгвате да пресичате пред колата ми първо да погледнете наляво и чак тогава да стъпвате на пешеходната пътека. Второ, ако сте погледнали наляво, моля ва не си мислете, че само защото сте с дете и виждате бели ленти на пътя, аз мога да спра в рамките на няколко метра. Преценяйте разстоянията, за да сме спокойни всички. Доста пъти вече са тръгвали да пресичат пред мене с глава обърната в другата посока и с наглостта на детепритежател. После като стане белята във вестника ше пише "Пиян, надрусан, циганин, турчин, изверг от село помете беззащитна майка със сладко дете на пешеходна пътека", а не "Малоумна женска от вида хомо сапиенс геройски премахна калпави гени от генния фонд на родината" Благодаря за вниманието.
Нищо ново - поредното самозабравило се говедо, слуга уж на народа. На колегата под мен - в града се кара по-бавно, когато се наближи пешеходна пътека се намаля скоростта, задължително. Пешеходците са с предимство и в този случайи не бива да им се отнема. Което се случва ежедневно за съжаление...
Ах, колко услужлива статия, ах колко услужлива редакция. Един депутат напуска потъващия кораб, и хоп - авторката се сетила за кофти случка с него. Стара, пълна с предположения и догадки, какво може би и отвърнал, как може би я гладала госпожата с него, и прочее. Напълно в стила "Една жена каза". Аман от поръчкови статии. А иначе, случката е напълно възможна. Отговаря на стила на самозабравилите се, доволно разплути и безнаказани наши управници. Отговаря и на вида на конкретния ренегат, изпълнявал цял живот поръчки и търсещ да се привърже към печелившия отбор и да намаже облаги за себе си. Подобни нему обаче, са 99% от занимаващите се с политика, но никой не скача срещу тях, до момента в който не се издънят, или някой не поръча статия като горната. И в двата случая обаче смърди на мърша. Смърди на българска политика.
Снимаш го с телефона си, качваш го на някой сайт от който българските власти не могат да го свалят и след това го даваш на полицията.
Що, бе? Пример за анти-предизборна кампания. Всъщност ценна информация за кого не трябва да се гласува. То не че щях точно за тая група да гласувам, ама сега вече всякакви съмнения отпаднаха. И понеже 90% от хубавците-депутати са с подобно мислене и поведение като на тоя в джипа, не знам пак какъв избор ще имаме.
Дали е поръчкова или не не мога да кажа, не съм бил там пък и доказателства няма. Факта е че в БГ се кара идиотски, независимо кой е зад волана. Освен това не е добра идея да имаш деца или въобще да живееш в БГ.
pippilotamentolka.wordpress.com Статията е писана в средата на декември миналата година, но може би едва сега уебкафето е събрало малко повече смелост да я препечата.
Златни правила за движение в София За водачи : 1. Никога не спирайте заради пешеходец, освен ако не се хвърли под колата ви. 2. Първото зърнато място за паркиране ще бъде и последното. Заемете го светкавично. 3. Винаги се оглеждайте наляво и надясно, когато пресичате на червено. 4. Никога не използвайте мигачи, когато променяте посоката си на движение. Те само предупреждават останалите шофьори да дадат газ и да ви попречат на маневрата. 5. Контактът с очи с шофьор от другия пол отнема предимството ви. 6. Винаги когато е възможно, спрете насред пешеходната пътека, за да попречите на колкото се може повече пешеходци. А ако някой от тях стъпи на зебрата пред вас, дайте газ и клаксонирайте, докато не го изгоните обратно на тротоара. Пешеходците са безправни участници в движението. 7. Паркирайте на тротоарите при всяка възможност, така че пешеходците да бъдат принудени да слязат на улицата. Там другите шофьори ще се погрижат за тях. За пешеходци: 1. Никога не пресичай на зебра или ако има подлез не го използвай (По възможност пресичай колкото се може по-често Цариградско шосе, а през време на коледните пости пресичай и по автомагистрала Тракия и Хемус). 2. Никога не спирайте пред кола освен ако тя не е полицейска или не лети със 200 километна в час (справка: Вж 1. Пресичане на магистрали) 3.1 [Отнася се за бабички] Никога не се оглеждай докато пресичаш 3.2 [Отнася се за млади] Винаги като пресичаш отдели поне 1 минута да стоиш посредата на пътното платно 4. Първото свободно място в автобуса ще бъде и последно, заемете го светкавично. 5. Контакт с очи с друг пешеходец, чакащ да се качи в автобуса автоматично прави правото ви да слезнезнете пръв невалидно. 6. Винаги когато е възможно пресичайте на червено човече. Ако водачите ви клаксонират ги напсувайте "Ко искаш уа галош". Ако някой от тях даде газ скочете пред него и го накарайте да набие спирачки и да предизвика верижна катастрофа. Вие сте в правото си да не платите нищо от щетите. 7. Винаги вървете по улицата - така ще накарате шофьорите да се хвърлят в насрещното платно, а там ще се погрижат за тях.
Доста неприятно наистина, но и малко преувеличено. Като оставим емоциите на страна, става въпрос за черен джип спрял на пешеходна пътека. Ако се огледате, не само черните джипове спират така и не само депутати. Сега ще разкажа и аз една случка, но накратко и без емоции. Зима. Вечер. Квартал на София. 7 черни джипа с антени и заглушители на сигнала се движат с ок. 80 км/ч по тесните улички без светлини в диагонално разположение и при наличие на хора или коли на пътя присветкват с фарове, без да намаляват. Дали ако им се изпречи баба, дядо или жена с дете на пътя, от него ще остане нещо повече от мокра диря? И такива гледки не са само в България. В САЩ могат да ти насочат автомат в главата само при подозрение, че си терорист.
Имаше на времето една готина кампания за точно такива дето паркират както не трябва - лепене на стикери с надпис "паркирал си като идиот" , в случая с дупетата е ясно , че е наглец , спрял на пешеходна пътека, но маса народ паркира по ъглите на тротоарите и не може да се пресече безопасно. Та нека да измислим начин да им е гадно на такива елементи, най малкото да се налага да изчегъртат един стикер от прозореца.
Значи, паркирал се някой върху тротоара или на пешеходната пътека, което е местото за пешеходеца. Тогава, пешеходецът минава направо върху колата - по капаците, по покрива. С малко предварителна тренировка, не чак по паркур, само малко планинско катерене и си готов. Може за лека помощ да си носи човек и телескопични туристически щеки- не са тежки, нито големи. Ми така де. С един куршум - два заека. Ще се масовизира спортът в открита градска среда.
Статията е писана в средата на декември миналата година, но може би едва сега уебкафето е събрало малко повече смелост да я препечата. -------- Моите извинения тогава към авторката. Това, което не се отнася лично към нея, обаче остава.
Бичи, здрасти и чао! Кефиш ли се на Олимпиадата- ти си фен на зимните спортове.Хубава вечер!
До хората, дето ми напомнят, че трябва да се намаля пред пешеходна пътека: Да, трябва и го правя. Говорех за хората, които имат пешеходните пътеки за зелен пешеходен светофар. Не са само шофьорите джигити.