"Лудите, лудите, те да са живи!" Предполагам, че цитатът ви е познат. Дори да не сте чели скоро българска литература (иначе е на чорбаджи Марко от "Под игото" от Иван Вазов - бел.р.).
Миналата седмица едно момиче ни изправи на нокти, защото е издало книга, в която под името му се четат стихотворения на известни и обичани български автори. Между тях - на Давид Овадия, на Дамян Дамянов. Хубаво е, че това се случи.
Така излязоха наяве резултатите от един дълъг и подмолен процес. Преписването на стихове е само върхът на айсберга. Никой не знае до каква дълбочина стига той, но с отворени очи сме се устремили право към него. Може пък това да ни накара да сменим курса в посока образование, възпитание, умение да поемаме отговорност.
Успокоителното е, че все още успяваме да реагираме. Макар че след дни скандалът ще бъде забравен и ефектът ще е никакъв.
Притеснителното е, че реагираме само на видимата част на айсберга.
Мария Димитрова не чете поезия. Само я преписва. Ако вярваш, че си талантлив, никога няма да ти хрумне, че можеш да си сложиш името под чужда творба. Ако си решен да го направиш, но си малко грамотен и съобразителен, поне ще се досетиш, че бързо ще те разкрият. Постъпката на мнимата поетеса за мен първо е глупава и наивна - и после възмутителна.
Действията на издателството обаче са тотално безхаберни и безотговорни. (Да ви приличат на някого?) Те би трябвало да ни плашат и скандализират повече. Редакторката се извини, че петнадесет години не била чела българска поезия. Ако лекар ни каже, че петнадесет години не е практикувал, дали ще му се доверим?
Издателката твърди, че вината е изцяло на Мария. Тя подписала, че стиховете са нейни. Тези договори се подписват обикновено доста след като ръкописът е влязал в издателството и е прочетен. Дали редакторката и издателката са прочели какво пише в тетрадките на Мария или просто са приели поръчката?
Може да ви звучи сантиментално-старомодно, но аз все още вярвам, че редакторът, издателят, журналистът, учителят носят огромна отговорност за действията си. Те са тези, които възпитават и учат. Тяхното отношение, отговорност или безотговорност са в началото на всеки проблем или на всяко решение.
Да, предполагам, че 950 лева са доста във време на криза за издателство "Божич". Сигурно и за всяко друго. Но ако издават само защото им плащат, читателите дотолкова ще загубят интерес и ще оглупеят, че няма дори да си присвояват стихове. Ще предпочетат да си припяват римуваните реклами, които са гледали по телевизията. Може някой продуцент да ги срещне на улицата и да ги направи звезди.
Много е хубаво, че всичко това се случи.
В стремежа си да изгазим сега - сега да ни е лесно и сигурно - създаваме не-светлото си бъдеще под формата на неграмотни хора. Те нямат ясно съзнание какво всъщност вършат. Понятията им за "редно" и "нередно" са така омешани, че се е получила шизофренична каша. Ако се случи обществото да се възмути от тях, те се радват, че са станали известни.
Тази редакторка и издателка подготвят всъщност своите достойни заместници. Нали се сещате - ние ще остареем и след нас ще дойдат други. Ще заемат местата ни и ще се грижат за културата, икономиката, политиката. За нас. Защото ние ще сме още живи и доста зависими от тези, които сами сме възпитали и отгледали.
Мислете си за това винаги, когато искате да претупате нещата. Независимо дали сте редактор, продавач, художник или водопроводчик. Мислете си за това, когато решите просто да приберете едни пари. Да подминете някоя нередност с мисълта, че друг ще я оправи. Да си кажете: "Това не ме засяга". Сещайте се за това. Моля ви.
И после правете каквото трябва.
