Съдебната палата... Мястото, къде правото "се случва". Сякаш двата масивни лъва мечтаят да слязат от постаментите и ей така, межу другото, да разкъсат жалките гръклянчета на таксиджиите менте, дебнещи да уловят някого в мрежата си от 4.90 лева на километър. Между непредвидимото ежедневие и прошнурованото, подпечатано и отдавна прашасало спокойствие на правото има само няколко стъпала.
В хладния покой на Съдебната палата се помещава един алтернативен свят, дълбоко скрит под полирания мраморен под. В него посетителите определено не са добре дошли. Всеки осмелил се да предприеме някакво търсене там, автоматично се превръща в смъртен враг и смутител на покоя на Държавния Служител.
Сякаш виждам Илф-и-Петровата табелка "С посещението си ти пречиш на заетия човек!". Вие се намирате в деловодството на Съдебната палата. "С доброто настроение - дотук!" Lasciate ogni speranza, voi ch'intrate, както покъртен до дъното на душата си би измрънкал Данте след близка среща с нея - Деловодителката. Би измрънкал, ама съвсем тихичко, че "знаеш ли тия вътре как помнят, като слонове помнят!..."
Всъщност не всички деловодства се намират в катакомбите под Съдебната палата, някои от тях са разположени по етажите, но за да не стават обърквания държа да отбележа, че и под земята, и над земята работят Служители с абсолютно една и съща житейска нагласа.
Тази именно нагласа може да бъде наречена с безличното "негативна" само от развеселен прокурор от средноголям град, нахлупил розовите очила на тридневния запой в работно време, при това на аванта.
Друго парченце, заредено с огромен импулс позитивна енергия, е мотивационният плакат, закачен на видно място във всяка деловодителска стая. Той се вижда на снимката горе - изобразява слънце с 11 лъча, във всеки от които е изброен по един важен принцип, основополагащ за процеса на работа на техническата администрация, а със стрелки са отметнати пояснения. Ще си позволя да цитирам, че шрифтът е малко дребен, от което съдим, че повечето деловодителки са мощно късогледи. Или структурно - принцип, а след него - кратък пример от "живия" живот.
1. "Отнасяме се към всеки гражданин с уважение. Отнасяйте се с другите така, както искате да се отнасят с вас".
Деловодителката каза:
- Ти за какво?
Перефразирано по точка 1, това би трябвало да прозвучи като "Добър ден, господине, с какво бих могла да Ви бъда полезна?" Но не би...
2. "Поддържаме неутрална и честна позиция спрямо всички хора". Деловодителка номер едно каза:
- Колежке, виж тоя дъртак к'во иска, че излизам в почивка!
Деловодителка номер две каза:
- Пак ли ти, бе, дядка? Тоя път за какво?
3. "Демонстрираме външен вид и поведение, които да се отразяват благоприятно върху авторитета на съдилищата. Външния вид трябва да съответства на ежедневния делови вид, възприет в практиката".
Деловодителката каза:
- Мене пък по анцуг си ми е екстра. Удобен ми е, отива ми, к'во повече! Оня ден в "Уикенд" пишеше, че епилацията причинява рак, а дезодорантите разширяват озоновата дупка!
4. "Съсредоточаваме вниманието си върху гражданите. Съдебните служители демонстрират внимание в разговора, изслушват внимателно и предлагат възможности за решаването на проблема".
Деловодителката каза (постепенно повишава глас, като на думата "умират" достига невротично-радостно кресчендо):
- Пак ли ти, бе? За какво? Пак ли за това делО, бе? Ама писнА ми с тебе аз да се разправям, аз да не съм ти виновна, че умират свидетелите? Ама ти това делО знаеш ли какъв батак е? Ама мен какво ме интересува, че ти трябва? (горестна въздишка) Оффффффф, чакай да си допуша и ще видя дали го е върнАл съдията от доклад!
(бел. Н.Р. - важен акцент е и синтаксисът и подредбата на изреченията, които биха накарали всяка една начална учителка да се обеси на паяжина).
5. "Отговаряме осевдомено и предоставяме актуална информация".
Стажантката каза:
- Добър ден, може ли да ви попитам нещо?
Деловодителката каза:
(Всъщност деловодителката нищо не казва, а тръшва с презрително изражение капачето на касата, с невротично потрепваща ръка пали цигара и посочва табелата, видна на снимка номер 3).
6. "Правим всичко възможно да откликнем на нуждите на гражданите. Стремим се да направим комуникацията на гражданите със съдебната администрация експедитивна и ползотворна".
Деловодителката каза:
- Не е моя работа да знам, че не знаеш, че удостоверение за формуляр номер 4 трябва да се издаде в 72-ра стая. Аз как знам? Колежке, ти знаеш ли, че формуляр 4 се взема от 72-ра?
Деловодителка номер две каза:
- Еми знам, оф, мани го тоя, виж, че не знае на кой свят е! Аман от такива, дето идват само да ти губят времето!
7. "Поддържаме професионално отношение. Професионализмът се характеризира с етичност, компетентност и положителна нагласа".
Деловодителката усмихнато изръмжава вместо поздрав, след което етично тръшка срочната книга на плота, положително скръцва с пластмасови зъби и още по-положително процежда "Какво ме занимаваш, т'ва да не е моя работа?"
8. "Насърчаваме работата в екип. Работата в екип е двигателят, който помага на обикновените хора да постигнат необикновени резултати".
Деловодителка номер едно каза:
- Излизам в почивка, колежке!
Деловодителка номер две каза:
- И аз, муци, ела да изпушим по цигарка!
Последната деловодителка в стаята, номер три, не каза нищо, защото "пуши цигарка" вече от 2 часа и 45 минути.
9. "Спазваме ангажиментите си. Услугите, предлагани от съда, трябва да бъдат образцови".
Стажантката каза (възмутено):
- ... ама не казвай на никого!!!
10. "Откликваме навреме. Отделяме на гражданите необходимото време. Демонстрираме готовност, внимание и ефективност".
Деловодителката каза:
- Оффффффффффффф, ще се обадя да питам колежката от канцеларията, ама сега излизам в почивка... Кво ми въздишаш, бе, пикльо вчерашен (постепенно гласът набира сила, а речетативът - скорост), И НИЕ СМЕ ХОРА! НЕ СЪМ ЯЛА ЦЯЛ ДЕН!! КАФЕ НЕ СЪМ ПИЛА!!! ЕДНА ЦИГАРА НЕ МОЖЕ ДА ИЗПУШИ ЧОВЕК!!!! ПО ЦЯЛ ДЕН ТАКИВА КАТО ТЕБЕ, ПРЕТЕНЦИОЗНИ, ТОВА ИСКАМ, ОНОВА ИСКАМ!!!!! А АКО ВСЕКИ ВЗЕМЕ ДА ИСКА?! ?! ?! ТОВА ТУКА ДА НЕ ТИ Е КОНЦЕРТ ПО ЖЕЛАНИЕ?
(Следва разгневено тръшкане на плексигласовото гише. След броени секунди гишето се отваря, отвътре изхвърча смачкана папка, удря се в смаяния посетител и безучастно пада на земята.)
Деловодителката изсумтява (недоволно):
- А, тука било! (след което поставя на гишето захабена табелка "Обедна почивка - 30 минути", използвана средно четири пъти на ден).
Единадесета, условно последна точка от моралния кодекс на деловодителката, всъщност ми е любим:
11. "Даваме своя принос за развитието на съда. Стараем се да работим отлично всеки ден. Въодушевени сме от това, което правим, а всеки от нас дава най-доброто от себе си".
Деловодителката каза (въодушевено):
- Ама ти не можеш ли да четеш? Не виждаш ли надписа? "СЛУ-ЖИ-ТЕ-ЛИ-ТЕ НЕ ДА-ВАТ КОН-СУЛ-ТА-ЦИИ!" Другия надпис не виждаш ли? "ТУК НЕ Е ИН-ФОР-МА-ЦИ-Я!" За следващото гише си, тука да не ти е бащиния? (Сърдито поглежда колежката и двете се обединяват около мнението, че ако им дадат властта ще накарат стажантките да ходят само с вързани коси, както и че "навремето младежите не бяха такива", а също и че "какво ще стане тука, ако всеки вземе да пита?", което само по себе си не е твърдение, но те единодушно са съгласни с него. Следващата стъпка в дневния ред е трета табелка, залепена на гишето, укоризнено забраняваща влизането без доклад).
Деловодителката каза:
- Ще давам аз най-доброто от себе си... Ще давам, я, ама ако ми плащат! Охооо, те да ми плащаха, песни щях на тея тъпанари да им пея! И на дъртаците ще им пея! И на мамините кокони, дето справчици са дошли да ми правят, и на тях ще им пея! А на онуй стажантче ячкото, така, и сега бих му пяла, само да бях с трийсетина годинки по-млада... Ама никой не оценява наш'та работа колко е трудна, то това 4 часа работен ден да не са малко? Ами че то това смяната два часа малко ли ти се струва? Чакай, чакай, че пак работа... (сърдито отваря гишето) кАжи, стрино, за чий си тука?
Погледнете снимката на гише номер 2. Един единствен въпрос изплува в главата ми, започвам да се боря с него, но любопитството накрая надделява и, въоръжен с най-благата усмивка, заемам боксов гард пред гишето. Една сърдита глава ме поглежда през стъклото, вкаменяващ Горгонов поглед ме фиксира, а въпросът ми се крепи във въздуха, поддържан от облаче ангелско любопитство:
- Прощавайте, а с граждани работите ли?
Сами се досетете за отговора, комбинирайки гореизредените шаблони. На снимката на гише номер 3 отново се вижда специмен, типичен за резервата за табелки и надписи "СГС". И отново громим чиновническата скука, давайки им повод да правят това, което умеят най-добре - да вдигат кръвно.
- Прощавайте, а консултации давате ли?
Мисля в близките дни да не се появявам за каквито и да било справки в Съдебната палата, за да имат време чиновническите мозъци да реализират механизма на забравяне, изтривайки наглата ми стажантска физиономия от и без това претрупаните си с тонове полезна и качествена информация мозъци, без която правото не би могло да функционира.
Всички, стъпвали в Съдебната палата в търсене на някакво парче необходима информация, участват в нашата томбола. Наградата е право да обжалвате чиновническото отношение на върховна инстанция.
Съдебната петчленка е в състав Арменския поп, Барон фон Мюнхаузен, Тити Папазов, Настрадин Ходжа и Къци Вапцаров. На печелившите - честито, а на нашите любими, винаги усмихнати, любезни и ентусиазирани от работата деловодителки от сърце пожелавам здраве, щастие и тая година да сменят кожите по-бързо от миналата.
Браво, много духовито, но и болезнено реалистично. И между другото може да се отнесе към всяка една структура на милите ни държавни органи. За съжаление, разбира се...за наше.