И така, дойде и моят момент за раждане, разбрах го още сутринта, когато се отпуши така наречената "тапа" - леко прокървяване, обозначаващо началото на контракциите.
Разбира се, отидох веднага на преглед в болницата, където ми вървяха консултациите преди раждането. Там ме посрещна млада стажантка, която ме увери, че тази "тапа" не значела нищо, и нямало да стане както го пишат в учебниците.
Записа ми час за следваща консултация след седмица. Не можа да ми намери картона с пълната информация за бременноста, но ме увери, че като дойда на следващата консултация, щял да бъде намерен.
Прибрах се аз в къщи - и зачаках. До 15-16:00 часа вече имах чести контракции. Дигнах се и отидох пак в болницата. Там ме вързаха за някакъв апарат, който отмерва тоновете срещу сумата от 10 лева. Оказа се, че въпреки всичко ще раждам.
Все пак, ще раждам...
За съжаление, болницата беше пълна и нямаше свободни легла. Казаха ми да се прибирам вкъщи и по-късно да дойда пак - ако има места, ще ме вземат. Прибрах се, контракциите се усилваха, болеше ме, и чаках да стане по-късно.
Към 23-24:00 часа се запътих отново към болницата. Слава богу, намери се свободно място - в стаята за слушане на тоновете. Преди това обаче беше "приемането". Дадоха ми нощница, под която трябваше да съм гола, и чехли. Останалите неща в сак, който мъкнеш със себе си. Е, поне вече знам как се чувастват затворниците.
Бръснене, клизма, разходки
Мислех да ви спестя следващата част, но така и така съм тръгнала да разказвам. Бръсненето отдолу. Сестрата ме погледна и каза: Защо не си се обръснала? - Беше ми много трудно и не успях. А тя: Другите как могат, а те не успя? И така с мрънкане и упреци, накрая ме обръсна.
Следваща спирка - клизма. Който може сам, действа сам. Отиваш на тоалетните тип "клекало" и се чекнеш, докато не успееш. После ни поведоха по стаите, в моя случай - стаята за слушане на тонове, която не се използва през ноща, бях доволна, че поне имам креват, под който си сложих сака и зачаках.
Не след дълго мина дежурният лекар за нощта - полупиян чичко. Зарадва ме, че ще родя бавно, защото контракциите ми не са на често. Тръгна си, а аз отидох да се разхождам в коридора и да си контактувам с другите родилки. Заприказвахме се с едно момиче, имало щастието и паричните възможности да си плати за лекаря. Разбира се, "под масата".
Към 5-6:00 часа сутринта стана време да отидем в предродилната стая (наречена още "предверието на ада"). Там системата беше "стани да седнем", тъй като персоналът се беше изпружил по креватите и спеше. Но след като дойдохме, хората станаха и благородно ни отстъпиха местата си.
В адски мъки
Следващите три часа бяха наистина най-отвратителните в целия ми живот, защото докато се гърчех в адски мъки, плувнала в пот и кръв, на съседните легла момичета буквално идваха и си отиваха. "Платеният" доктор на момичето до мен дойде и започна да я успокоява с мили думи.
Представих си, че говори и на мен, въпреки, че ми беше обърнал гръб. - Скоро ще родиш, спокойно, не се притеснявай, хайде стани и да отидем в родилното, аз ще ти помогна. Станаха и тръгнаха под ръка. Следващото девойче пък беше бутнала парички на акушерката: - Как си? Как се чувстваш, наред ли е всичко? Спокойно, сега отиваме да раждаш.
По едно време до мен се появи някаква сестра и викна на дежурния (вече не толкова леко пийнал) лекар: - Тази ще я гледаш ли? - За кво да я гледам, тя скоро няма да роди, каза отегченият чичко.
Станах свидетел и на потресаваща случка. Към 9:00 часа се засичат нощните и дневни смени. Точно тогава се появи момиче, което беше бременно с второто си дете, което значеше, че ще роди много бързо. Тя идваше директно в родилното, защото беше усетила, че всеки момент ще започне раждането.
Смяната свърши, няма да израждам
Нашият пиян чичко обаче нямаше никакви намерения точно на края на смяната си да изражда бебета. И докато момичето го гледаше стреснато и се чудеше дали да ражда на пода пред родилното, той й каза: - Момиче, смяната ми е свършила и аз отказвам да те израждам.
В този момент се появи ангела-спасител за всички нас, дежурната лекарка, която буквално ни зареди с нови сили и надежда. Без много да се суети, тя помогна на момичето да се качи на магарето и нейното раждане започна.
Моето чакане също беше към края си, две девойчета студентки от новата смяна се въртяха около мен и се опитваха да ми бъдат от полза. Но май повече се въртяха и се забавляваха с небрежни разговори и шегички.
Появи се сестра, която ми нареди: - Ставай момиче, да ти бият епидуралната упойка. Хайде по-бързо!!! Подчиних се, отидох при лекар, който за мое учудване беше изключително внимателен и състрадателен.
Един от малкото хора, които ми направиха добро впечатление в "концлагера за родилки". Самото раждане мина леко, благодарение на упойката, а и новата дежурна лекарка беше много нива над чичкото от нощната смяна. Извадиха малкото лилаво измъчено момченце, сложиха ни гривните и го отнесоха.
Мен прехвърлиха на носилка и пак превключиха на режим "изчакване" в коридора при гардеробчетата за лични вещи. Със сълзи на очи, торба пясък на корема и сак върху краката, се обадих на близки и роднини да им съобщя новината.
И отново лъч светлина в тунела, когато при мен дойде не кой да е, а анестезиологът, хвана ме за ръката и започна да ме успокоява. След това ме откараха в друга част от концлагера - първия етаж на болницата (за стиснатите родилки, дето не са си платили), в стая с осем легла, разбира се, всичките запълнени.
Ех, как си мечтаехме да сме на втория етаж, в стаите с две легла, телевизор и собствена тоалетна. Но, уви, намирахме се на друго място, на което за целия етаж имаше една тоалетна.
Да, във въпросната болница е привилегия дори ходенето до тоалетна, а ако имаш достатъчно сили, винаги можеш да се изкачиш по стълбите до втория етаж и да използваш другата.
Температурата, която имаш след раждането, почти винаги е висока и поради този факт, нощницата ми беше "леко" мокра всяка сутрин, оказа се, че и новата чиста и суха нощница също е привилегия, но с малко повече натиск успявах да си уредя този лукс.
Всяка сутрин минаваше дежурен лекар, който ни гледаше тъпо отгоре и отдолу и констатацията му беше, че имаме температура. А ако имаш температура, не те пускат да излезеш от "затвора" след трите задължителни дни прекарани там.
И така, след успешно преминаване през седемте кръга на ада, аз и моят малък героичен син с облекчение и усмивка прекрачихме прага на болницата. Сбогом, никога няма да се върна тук!
А на изписания ми час за консултация седмица по-късно така и не отидохме.
П.С. Болницата е в София.
