Авторът на "Гастрономическият разум" е явление. Пространството, в което се движат тялото и неговият дух, е изпълнено с философия, етика, естетика, пътешествия, религия, история, гастрономия.
Мишел Онфре, мъж на 52 години, който на 1 януари ще стане на 53, е прекалено забързан човек. Явно има много да казва, а Кронос е самоволен и жесток властник, който не позволява пилеене на време.
Бернар Ревел - журналист и шеф на Журито на "Литературни гроздобери", описва бързането на Онфре по следния начин. "Причините на такава една забързаност се изцеждат капка по капка от някои негови произведения тогава, когато автобиографични факти се смесват с философски понятия".
Сиропиталището, което убива детето, преди да е пораснало
Едва десетгодишен, Мишел е изпратен, по волята на майка си, в религиозно сиропиталище. "Загубен в множеството на останалите деца (броят им стигал до 600), още първия ден, виждайки зашития номер върху дрехите си, малкият Мишел си мисли, че е изгубил името си. "В този ден, в този момент умрях - пише по-късно той. Поне детето в мен бе мъртво и в един миг станах възрастен."
В сиропиталището в Жиел изкарва четири години - той е "сирак", при живи майка и баща. Оттам наследява отрицанието на властта и потисничеството. Но и вкуса към книгите. Познанието става път за спасение.
За свещениците в сиропиталището значение има физическият труд, а интелектуалец може да бъде само момичето или педалът. За Мишел спасението е "чрез и заради книгите". Влечението му към философията не е случайно: "...чисто и просто, защото тя ми говореше: Маркс ми напомняше за експлоатацията на родителите ми; Фройд засягяше въпроса за мастурбацията при подрастващите, Ницше ме учеше да живея".
От Жиел ще излезе като последовател на ницшеанския принцип: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен". След сиропиталището учи в пансион, на седемнадесет години се премества в Каен и посещава тамошния университет, става бакалавър, после доктор по философия и ... през 1983 г. - учител в горните класове на частния лицей "Света Урсула" в същия град.
Когато смъртта те посети твърде рано
Но в края на 1987 г., той, който не пуши, не пие, не гони жените и не прекалявя с яденето - получава инфаркт. Смъртта напомня недвусмислено за себе си. "Щях да ставам на 28 г. и този понеделник - 30 ноември, моето тяло направи експеримента от разсъждаващо да се превърне в хедонистично - стремящо се към удоволствието - пише Мишел Онфре в "Изкуството да се наслаждаваш".
И продължава: "След този урок на мрака, ми оставаше да направя от тялото партньор на съзнанието, да помиря плътта и разума. Целият живот е построен върху пясъци, единствената сигурност, която притежаваме, е смъртта. Работата е по-малко да я очовечаваме, отколкото да не я зачитаме. Хедонизмът е това пренебрежение."
Явно, той действително няма време за губене. И пише. Първата книга, която го прави известен, е "Коремът на философите" (1989). В нея противопоставя своята хранителна жизнерадостна наука на вменяваните от лекари и диетолози хранителни режими.
Когато Онфре се интересува от гастрономията като философско занимание, няма как да не се отдаде на хедонизма, на удоволствието на тялото и духа. "Гастрономическият разум. Философия на вкуса" излиза през 1995 г. Получава награда на Академията на виното в Бордо и приза "Литературна свобода" на Женева. Преведена е на португало-бразилски, сръбски, румънски, кастилски, китайски и български език.
Това е пламенна възхвала на ликуващото тяло спрямо безтелесните нематериални абстракции. Авторът се стреми да отговори на въпросите на Ницше: "Познаваме ли моралните въздействия на храните? Съществува ли философия на храните?" И доказва състоятелността на положителния им отговор.
Философията на храните
В този текст Мишел Онфре ни разкрива своите гастрономически пориви, като извежда на сцената малко познатите или изпаднали в забрава - Лайбниц, Гримо дьо Ла Рениер, Брийа-Саварен, Антонен Карем, Морис Саян, наречен Кюрнонски, Чен Нунг, монасите от манастира Шеходет, Даниел Споери, Петер Кубелка и за кратко дори един българин - художник и архитект, Николай Дюлгеров, изявен представител на футуризма.
Естествено, тук няма как да не присъстват Дом Периньон, Ной, Свети Патрик, Дионис, Аполон, Кронос, за миг Коирос, Хипнос и Танатос. На тази сцена авторът на "Гастрономическият разум" ни приканва към едно пътуване в хедонистични земи и далечни странствания, където човек ще види Лайбниц да обяснява на Дом Периньон теорията на балончетата на шампанското.
Същият мислител ще разяснява на Ной своите виждания за незабележимите възприятия и подбуждането на прокълнатите тъмни страни у човека. А Ной, този капитан далечно плаване, любител на всякакъв вид двойки, който решава да стане лозар, ще ни докаже защо водата е божествено творение, а виното е дар от човека за човека.
И този, несъмнено успешен, превозвач ще покаже как алкохолът осигурява безпрепятствено пътищата, които водят към гениталиите. Брийа-Саварен ще дискутира афродизиакалните свойства на трюфела и ще бъде много по-малко магистрат, отколкото философ на достоверното тяло.
Император Чен Нунг - велик повелител на питието на безсмъртните, ще поднася чай от случайно паднал лист в преварената за него вода. Свети Патрик ще бъде принуден да носи цял аламбик в багажа си, пристигайки в Ирландия от Египет, за да може да накара наемниците на Хенри ІІ да се чувстват като летящи стрели - to whisk. Тук трябва да се добави само една буква, за да се изясни всичко.
Гримо дьо Ла Рениер ще стане баща на гастрономическата критика, ще превърне трапезата в сцена, тялото в действащо лице и на тази сцена ще се възпламеняват вкусове, ще се задоволяват желания и ще произтича удоволствие. За този хедонист, метежник, прогресист, човек, вярващ само в кулинарните революции, готвенето ще бъде изкуство на времето и неговото овладяване.
А Карем, той пък ще ни покаже как силното желание да бъдеш архитект е възможно да се осъществи, ставайки готвач, и между другото да измислиш буржоазната кухня. Даниел Споери и Петер Кубелка, заедно с футуристите Маринети и Филиа, ще демонстрират естетиката на мимолетното, общността на петте сетива и начина на ласкаенето им чрез кулинарните практики. Ще предложат възпитаване на тези сетива посредством гастрономия и ще докажат, че готвачът е скулптор на времето.
Радостта от живота, тук и сега
Дълъг спектакъл, който завършва с удоволствието, радостта от живота, тук и сега.
Вкусването, храненето, сътрапезничеството, удоволствието от дегустацията на превъзходно вино или плато са тук, за да позволят едно повторно разглеждане както на философския, така и на естетическия и етически начин на живот на отделния човек.
Мишел Онфре противопоставя на доминиращите в признатото изкуство - око и слух, гастрономическото изкуство, в което преобладаващи са вкусът и обонянието, защото тялото е налице, то е първостепенно и за него да се наслаждава е основно. По този своеобразен начин, авторът на "Гастрономическият разум" поставя доминираната от разума модерност срещу хедонизма - философията на удоволствието - който е може би постмодерен.
"Ако тялото е специфично място, където се нанасят като на карта възгледите за света, очевидно е немислимо да се философства без да се задават въпроси за природата на мислещата материя." Така явно мисли и ангелът, който наднича от текста на Мишел Онфре, с извезан крилата си девиз: "Carpe diem!"
