Политическите пластове в света сериозно се разместиха през изминалата 2016-а година. Първо Brexit, а след това избирането на Доналд Тръмп поставиха под въпрос широко приетите разбирания на световните елити относно силата на глобализацията и способността на либералната демокрация да осигури мир и просперитет.
Старият континент очаква още удари по приемания за най-устойчив проект на последните десетилетия, а именно Европейския съюз, като крайно-десни популисти като Герт Вилдерс в Холандия и Марин льо Пен във Франция амбициозно се стремят да настъпи дългоочаквания за тях звезден час по време на задаващите се избори.
По всичко изглежда, че съвременните общества, както тези с вече изградени демократични системи, така и онези, които тепърва създават основите на своята демокрация, са заплашени от непознати в новата история изблици на нетолерантност, ксенофобия и протекцинистична икономика.
Или, както пише британският сайт The Conversation, в свят на договори с нула-часов работен ден, където царуват Uber и Deliveroo, в настъпващата "икономика на подизпълнителите", достъпът до прилична работа и устойчив семеен доход остава основната граница между победителите и губещите от глобализацията.
Изводът, който прави Aндрю Къмбърс от Университета в Глазгоу за Тhe Converstion е, че гласоподавателите зад Brexit и Тръмп всъщност имат много общо с икономически маргинализираните гласоподаватели в стари индустриални райони по света - от Южен Уелс до Нор-Па дьо Кале, от Тайнсайд до Охайо и Мичиган.
А либералният елит, приел като ценности свободната търговия, гъвкавия пазар на труда и дерегулацията, загърбва икономическите страхове именно на тези - не малко на брой - гласоподаватели.
Те се боят основно от затварянето на индустрии и фабрики, от напилива на емигранти и от гъвкавостта на бизнеса, който с глобализацията би могъл да изнесе работата си към държави с по-ниски заплати и да ги остави без прехрана.
Това обяснява и защо тези гласоподаватели се обърнаха към доскоро немислими политици, които само преди няколко години бяха разглеждани като пълни "аутсайдери".
И действително - много от тези политици, на които западните демокрации гласуват нарастващо доверие предлагат опростенчески и изобилстващи от недостатъци политически и икономически тези.
С една дума: новите политически трендове изглеждат неотделимо свързани с това, което понякога се определя като "икономическа демокрация", според анализа на Aндрю Къмбърс.
"Икономическата демокрация" се занимава с това до каква степен е разпределена в рамките на обществото икономическата власт и колко контрол и финансова сигурност имат хората в живота си.
В рамките на изследването на тези тенденции, Университетът в Глазоу предлага индекс на "икономическа демокрация" в 32 държави по света, всичките членки на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР, която се състои от 34 членки, но Турция и Мексико са пропуснати, защото за тях има твърде много липсващи данни).
Но в новия индекс за "икономическа демокрация" са добавени освен традиционно присъстващите показатели за нивата на влияние на профсъюзите и степента на кооперативна собственост в една държава, още три различни показателя: "работно място и права на заетите", "разпределение на икономическата власт" и "прозрачност и демократично ангажиране във вземането на макроикономически решения".
Втората графа - "разпределение на икономическата власт" - включва множество фактори - от силата на финансовия сектор, до степента, в която данъчните власти са централизирани.
Третият фактор "прозрачност и демократично ангажиране във вземането на макроикономически решения" взема предвид корупцията, отчетността на финансите, прозрачността на централната банка в съответната държава, както и различни форми на участие на социалните партньори в оформянето на насоката на политиката.
Онова, което се забелязва първо, е основната разлика между по-"социалния" модел на северноевропейския капитализъм и между пазарните принципи англо-американски модел.
Вероятно заради по-високите нива на социална защита, права на работещите и демократично участие във вземането на икономически решения, скандинавските държави са сред тези с най-добри резултати в този индекс.
Обратното важи за по-дерегулираните, концентрирани и не толкова демократични икономики на англоезичния свят.
САЩ се класират особено ниско по този индекс, като само Словакия е след тях. Великобритания заема чак 25 място от 32 възможни.
Интересно е, че Франция се класира относително високо. Това класиране отразява силните нива на защита на работните места и участието на служителите във вземането на корпоративните решения. А фактът, че крайната десница е силна във Франция от доста години, показва, че популярността й произлиза от расовия въпрос поне толкова, колкото и от икономическите фактори.
И все пак основните кандидати за президентския пост Франсоа Фийон и Еманюел Макрон се ангажират с намаляване на социалните защити на Франция. Точно тези защити често биват обвинявани - без особени реални доказателства - за бавните темпове на създаване на работни места в страната.
Има ясна и недвусмислена опасност и там, и в Холандия, продължаващото ангажиране с подобни неолиберални пазарни политики да тласне гласоподавателите от работническата класа още повече към Льо Пен и Вилдерс.
Една от забележимите разлики в индекса е между резултатите на Австрия и Германия, въпреки относително сходните им методи на икономическо управление.
По-ниското класиране на Германия отразява нарастването на несигурността на трудовия пазар и по-ниските нива на защита на работните места, особено за почасовите работници като част от пазарните реформи на трудовия пазар през 90-те години, наложени след обединението на Германия.
Индексът също така подчертава относително ниските нива на икономическа демокрация в "икономиките в преход" на Източна Европа.
Много интересно изключение е Словения, която заслужава допълнителен анализ, според текста в The Converstaion. Нейните показатели отразяват както относително стабилния й преход от комунизъм и гражданска война в бивша Югославия, така и продължаващото присъствие на елементи на активно гражданско общество в профсъюзното и кооперативното движение.
Южноевропейските икономики също така като цяло се класират след северноевропейските държави, както и след Япония.
Индексът доказва убедително, че ксенофобските политики вероятно са свързани с променящите се нива на икономическо участие и власт - въпреки данните за Франция.
Учените констатират, че колкото по-големи са бедността и неравенството в една държава, толкова по-ниски са нивата на икономическа демокрация.
Тези констатации показват например, че предвожданата от Англия и Америка атака срещу профсъюзите и гъвкавите политики на пазара на труда всъщност увеличава бедността и неравенството, като орязва социални защити и помощи и повишава индивидуалната несигурност на работното място.
Въпреки че самата ОИСР доскоро отстояваше тези политики, страните с високи нива на икономическа демокрация като Норвегия, Дания и Исландия имат много по-ниски нива на бедност от държави като САЩ и Великобритания.
Крайнодесният популизъм бележи възход навсякъде, включително и в Скандинавските държави, но Brexit, Тръмп и по-сериозното изместване на гласоподавателите към крайната десница в Източна Европа са съпътствани от намаляваща икономическа сигурност и права на работното място, от разединени, разпадащи се или практически неработещи профсъюзи и кооперативи, и от концентрацията при вземане на икономическите решения у финансовите, политически и корпоративни елити.
Учените ще продължат да следят тези резултати и в бъдеще, за да установят как те ще се променят с течение на времето.
Или както обобщава Aндрю Къмбърс - ще е интересно да разберем как ще се развие корелацията между икономическа демокрация, бедност и модели на гласуване в предстоящите години.
А онези, които търсят отговор на какво се дължи кризата в либералната демокрация, е много вероятно е да го открият в показателите от индекса.
