Бедният бунтовен грузински регион Южна Осетия проведе тази неделя оспорвани избори за нов лидер, обявени за незаконни от Запада, но следени под лупа от Русия.
Първият тур на изборите на 13 ноември не успя да обяви категоричен победител, след като министърът на извънредните ситуации Анатолий Бибилов - открито подкрепян от Кремъл - и бившият министър на образованието Ала Джиоева, събраха приблизително по 25% от народния вот.
Съдът забрани огласяване на резултатите, не е ясно кой е победителят
Според екзит пол на московския Висш икономически институт и Института по социален маркетинг, най-вероятно Бибилов е спечелил балотажа с незначителна преднина, получавайки 53% от гласовете.
Бибилов е местният министър на извънредните ситуации. Той е бивш военен, възпитаник на руския институт за въздушно-десантни войски в Рязан и има откритата подкрепа на Русия и на досегашния президент Едуард Койкота, който няма право на трети мандат. Ала Джиоева е бивш министър на образованието.
Първите официални резултати се очакваха днес в 9:00 местно време, след стабилна избирателна активност от над 70%, но бяха отложени по решение на Върховния съд на страната. Дотогава прогнозите от Централната избирателна комисия на Южна Осетия твърдяха, че Джиоева води по брой гласове.
Неспособността на Бибилов да претендира за какъвто и да е близък до абсолютно мнозинство резултат е сериозна изненада, след като кандидатурата му бе подкрепена и от пристигналия наскоро на посещение в страната президент на Русия Дмитрий Медведев, и от оттеглилия се от поста лидер на Южна Осетия Едуард Койкота.
Бибилов е приеман в международната общност като марионетка на Москва
Според анализатори кандидатурата на Бибилов е пострадала основно от бавното възстановяване на региона от разрушителната война през 2008 г. между грузинските и руските сили, превърнала Южна Осетия на практика в протекторат на Москва.
Бибилов игнорира подобни критики, като той и семейството му гласуваха само на метри от плакат от кампанията, на който той стиска ръката на Медведев. Агитационни материали с това изображение са разлепени навсякъде из малката столица Цхинвали.
"Бъдещето на републиката трябва да бъде толкова ярко, колкото е сега," цитира Бабилов местната официална новинарска агенция.
От своя страна основният лидер на опозицията в Южна Осетия, Ала Джиоева, свързва Бибилов с настоящия подкрепян от Москва режим и обяви, че "ще изкачи тази планина... и ще поведе хората към по-добро бъдеще".
Изборите са първите за лидер в държавицата, откакто Русия призна независимостта й заедно с тази на съседния отцепнически регион Абхазия след петдневната война с Грузия през август 2008 г., която прекрати отношенията между двете държави. Те не са възобновени и до този момент.
Изборите надали ще бъдат международно признати от някой друг, освен от Русия
И Европейският съзю, и САЩ отхвърлиха първия тур на изборите като незаконен, докато Грузия ги денонсира като "циничен акт на псевдо-демокрация".
Електоратът в Южна Осетия също така е и малоброен: според бунтовническите власти населението на региона е само 70 000 души - малка цифра, която според Грузия е допълнително завишена заради експулсирането на етнически грузинци и масираната емиграция. Според по-обективни статистики реалният брой гласоподаватели е около 40 000.
Кандидатурата на Бибилов спечели от личното посещение на руския президент в навечерието на първия тур на вота, както и от стабилната подкрепа, декларирана от освобождаващия поста лидер Койкота - бивш шампион по борба, който никога не е крил враждебното си отношение към Джиоева.
Пред в. "Комсомолская правда" той заяви, че е "изключено" жена да спечели президентския пост в неговата република. "Имаме добри отношения с жените в нашето общество. Но Кавказ си е Кавказ," каза той.
При победа на Бибилов не е изключено Осетия да се стреми към обединение с Русия
Бибилов неведнъж е споменавал по време на кампанията си, че би предпочел Южна Осетия да стане част от Русия и да се обедини със съседния регион Северна Осетия - перспектива, която отново би разпалила напрежение между Русия и Грузия.
Осетинците са в основната си част православни християни, говорещи език, имащ далечна връзка с персийския. Южна Осетия стана част от Грузия след разпада на Съветския съюз през 1991 г.
