... или честито на всички, които гласуваха за БСП, за да падне ГЕРБ.
State Capture (завземане на Държавата) е политологичен термин. Той описва феномени, които в България отдавна са факт. Днес не се състои State capture. Днес ни обявяват успешния край на операцията, започнала някъде в средата на 2000-та година. Или ... в началото на 80-те...
Оглавяването на ДАНС от Делян Пеевски не е същината. То е демонстрацията. Не се обединихме в политически блок срещу операцията, когато беше в ход. Не я спряхме. Не излязохме на протест, когато вече се виждаше, че е успешна (например, когато групата на Пеевски смени позиции за една нощ и започна да подкрепя ГЕРБ - това беше ясен знак, че олигархията вече има пълната власт и се гаври с нас).
Не разбрахме навреме, че интересът ни е общ, че срещу нас стои политическо-икономическа шайка с напълно безскрупулни намерения и без ограничение в стремежа си да заграбва - пари, бизнес, институции - цялата Държава. Да контролира цялото общество по начин, по който го контролираше диктатурата. Но по-вулгарно.
Поддадохме се на ситуационни игри. Направихме се на шахматисти, когато спортът беше MMA.
Сигурно всички носим вина. Днес чувствам това - вина, че за 6-7 години в политиката съм си чесал езика, докато Пеевски е тътрил туловището си, заедно с всичко, което то олицетворява, към ДАНС.
Сигурно е късно. Времето не се връща назад.
Но по-сигурно е, че ако и днес спим или се правим на шахматисти, никой няма да ни прости и няма да ни забрави. Всички, които твърдим, че представляваме честните, почтените, непредставените граждани... Днес няма леви, няма десни, либерали, зелени, консерватори.
Има последен опит за съпротива срещу превземането на Държавата ни от мафията. Или поне срещу безнаказната демонстрация на успеха му.
Днес 18.30 часа пред МС някой организира протестен митинг.
Не ми пука кой го организира, аз съм там.
