Държавите от Арабската пролет са изправени пред различни трудности по отношение на демократичната реконструкция - и в момента изглежда, че Либия е заседнала между революцията и деволюцията*.
Ако бъде поддържано задълго, това положение може да оформи нова форма на държавно устройство в Либия - държава, изправена пред трудни избори на много повече от едно ниво.
На втората годишнина от революцията на 17 февруари Либия има какво да отпразнува, особено що се отнася до отстъпките, направени пред Бенгази и гласовете, приканващи към децентрализация.
Революционно напрежение
Няма революция без напрежение. Потвърджение на това са различните въстания по време или след свалянето на три от най-бруталните режими в Близкия изток.
Налице е обаче наивното очакване, че свалянето им лесно би възвестило демократичен ред, който бързо да доведе до достойнство и свобода и свързаните с тях ценности - справедливост в социалната сфера, преразпределението и прехода.
Това са исканията, които стоят в основата на безредиците, редовно възникващи в Либия. Налице са ясни проблеми, които няма да бъдат отстранени, докато не се възроди справедливост. При все това, справедливостта при липса на стабилно и системно правосъдие в прехода няма как да просъществува в Либия.
Напрежението продължава в западните райони, при това неукротимо, настройвайки Мисрата срещу уарфалите в Бани Уалид. Това не е новост, ала ситуацията се влошава заради атаките, извършени от Мисрата чрез войските, лоялни на либийската армия.
През 2012-а членове на Бани Уалид отвлякоха и изтезаваха младежи и журналисти от Мисрата. Атаката доведе до убийството на Омран Шаабан. В опит да наложи справедливост и да разсее напрежението между племената, Генералният национален конгрес (ГНК) на Либия издаде специален меморандум през октомври 2012.
Между другото, въпросният меморандум ангажира въоръжените и полицейски сили да внесат справедливост сред нарушителите на реда и посмъртно да отпусне на семейството на Шаабан помощи, запазени за роднините на мъченици, както и да го удостои и с "Ордена на мъченика".
На запад етническото напрежение разделя арабите и амазигите в Зувара.
Напрежението между различните племена не изчезва и от Южна Либия, дори се е задълбочило заради групировките от африкански наемници, което от своя страна води до омраза към африканците като цяло.
Най-сериозното напрежение обаче произлиза от силите, допринасящи за "революционни" конфликти. Бенгази създава главоболия на Триполи, докато федералистите продължават да се мобилизират по-систематично и вероятно по-ефективно, отколкото го правеха преди година.
Източна Либия е не по-малко неспокойна
В Източна Либия гласът на федералистите не е стихнал. Може дори да се каже, че е вярно обратното. Последните събития подсказват за непредвидима атмосфера и потенциал за нови бунтове и вълнения в Източна Либия.
През 2012 министърът на петрола Абдулрахман Бен Йеза издаде "Резолюция 61 за 2012 г.", главната идея на която е да се създаде централен клон на Националната петролна корпорация в Бенгази; впоследствие документът е изменен с нова Резолюция 100 от 2012 г., преди да бъде тотално отменен.
Смисълът и същността на новата резолюция бяха да се подсили въпросния клон в Бенгази, което може да бъде тълкувано като форма на децентрализация в полза на Киренайка (Барка). Това изглежда логично предвид факта, че 80% от петролните резерви в Либия са разположени в Барка/Източна Либия.
Много заинтересовани страни обаче, в това число и служителите в петролните компании и по-специално тези в Триполи, останаха недоволни от решението. Те протестираха срещу този ход, който възприеха като стъпка в стремежа към деволюция на източна Либия. Някои го сметнаха за открито отцепване на Барка и приравниха решението с "измяна".
Напрежението и протестите бяха толкова големи, че министърът на петрола се наложи да анулира решението си в началото на октомври 2012 г. Естествено, петролните работници в Барка пък протестираха, за да изразят недоволството си от прекратените планове за създаване на клона в Бенгази.
Либийската федерална партия
Понастоящем една от основните функции на либийската демократична реконструкция е плурализацията на държавното управление и гражданското общество: било то "законопослушно" или "бунтовно". Диалектиката федерализъм-децентрализация е основна характеристика на този модел.
Триполи може би е по-отворен към децентрализация, докато гласовете на федерализма се разрастват в различните региони на държавата, особено в Барка. Това по никакъв начин не заплашва държавата, дори и тя да продължи да поддържа силите на несъгласие и протест в обозримо бъдеще.
Този въпрос е политически проблем, който няма да бъде разрешен единствено с политически мерки. Дори временните либийски институции може би все още не са способни да решат смятания за "структурен" проблем, докато не настъпи момент, в който новите структури на демократичната държава си дойдат по местата.
Наблюдава се засилена тенденция на политическите и обществени настроения за федерализация на държавата след ерата на Кадафи. В никоя друга област силите, обединени срещу централизираната политика, не оказаха по-голямо влияние, отколкото при протестите. В това отношение Бенгази и в дори в по-голяма степен Фезан са водещи.
Тази тенденция се институционализира, а Партията на националния съюз - първата федерална партия от 1951 г., вече е сформирана в Бенгази. На първо място тя призовава за политическа децентрализация и поделяне на властите.
Идеята накратко е за възприемане на старата федерална система с три автономно управлявани региона - Триполитания, Киренайка и Фезан, обединени под едно федерално правителство.
Тази формула за споделяне на властите предполага и завръщането на старата федералистична структура с две столици - Триполи и Бенгази, съгласно член 188 от Конституцията от 1951 г.
Това предпочитание е отразено и във възгледите за нов блок, наречен "Бенгази - икономическа столица". Той защитава и популяризира идеята Бенгази да бъде издигната до втора икономическа столица - дневен ред, който се прокарва въз основата на приноса на Източна Либия за националната икономика чрез богатството си на петрол и значимите си пристанища.
Подготовка на конституцията
Ключово решение, взето през юли 2012 в Националния съвет по прехода (НСП) малко преди неговото разпадане, подкрепяше избирането на 60-членен комитет, който да бъде натоварен с подготовката на новата Конституция на държавата.
Тази криза започна, когато НСП реши да измени членове във временната конституционна декларация, за да бъде разрешен тлеещият конфликт между поддръжниците на федерализма и техните опоненти. Така бе изменен текст, според който изработването на новата Конституция трябва да следва процедури, подобни на тези от 1951 г. В известна степен, решението бе директен отговор на ексалиралото напрежение, провокирано от федералното движение в Бенгази през юни 2012.
Временното правителство, особено Генералният национален конгрес (ГНК), е затънало в проблемите си и изглежда по-склонно да предпочете селекция, отколкото избори. Това е в основата на напрежението не само между политическите течения в Бенгази и Триполи, но също така и между централистите и федералистите в новата Либия.
Колебанието се поддържа и от страховете, че изборът на конституционния комитет ще остави временния парламент без глас и с много по-малко власт при определянето на новата държавна конституция.
Изграждане на консенсус
Протестът в Барка чрез публични или организирани политически действия ясно демонстрира, че би могъл да гарантира отстъпки от временното управление.
Например като сериозна стъпка след масовите призиви за революция в източна Либия (Барка) на 15 февруари, Националният конгрес на Либия реши да подкрепи избора на 60-членния комитет за подготовка на проектоконституцията. Уменията за посредничество в конфликти на председателя на Конгреса - Мохамед ал Макриф, са спомогнали да се гарантира тази отстъпка за Барка, след първоначални колебания и дори противопоставяне от много страни.
Докато либийската революция навлиза във втората си година, Ал Макриф осъзнава до каква степен насоката на новата конституция е тема на ожесточен дебат и в Египет и Тунис. Основните напрежения в този аспект засягат необходимостта от базиран на консенсус - а не на партийна или идеологическа хегемония - процес на подготовката на основния закон.
Напреженията в Египет и Тунис показват за много либийци, включително за членовете на Генералния национален конгрес, населението на Източна Либия и самия Макриф, клопките на изпълнените с конфликти конституции.
Все повече демократичното възстановяване на Либия бавно, но сигурно се насочва към максимален консенсус. Този стандарт може да се окаже единственият начин за разграничение между федерализма и децентрализацията, но с ударение на децентрализацията - като единствен възможен начин Либия да остане концентрирана върху единството и демокрацията.
*Деволюция (англ. devolution) - в конституционно-правната практика на Великобритания и някои други държави този термин означава прехвърляне (делегиране) на права от централната власт на органи на власта на административно-териториалните единици. При това правителството си запазва отговорността за основните направления на политиката и законодателството във всички области. Различават се законодателна деволюция (прехвърляне на права да се издават закони по определени въпроси) и административна деволюция (делегиране на права да се провеждат политиката и да се налагат законите, установени от Центъра).
