Парижкото метро е едно от най-високотехнологичните в света, но никакви хай-тек решения не могат да се справят с изобретателността на пътниците без билет, които побеждават технологиите чрез трик от XVII век. Организираните "фрийрайдъри", както предпочитат да се наричат гратисчиите, плащат ниски вноски в псевдозастрахователни фондове, които реимбурсират глобите им, ако бъдат хванати да пътуват без билет.
Гратисчиите се възползват от метод, изобретен от Лоренцо де Тонти - банкер от Неапол, който дава съвет на крал Луи XIV как да набира средства за военните си кампании. Замисълът е всички да внасят свой дял в обща каса - и членовете й да се редуват да теглят от наличностите.
Самозваните взаимоспомагателни каси на фрийрайдърите, обикновено съставени от групи от приятели, колеги или студенти, остават скромни по размер, но парижкият публичен транспортен регулатор RATP губи приблизително 80 милиона евро на година от хора, които прескачат "въртележките" на входа на метрото.
Взаимоспомагателните каси, за които се твърди, че са повече от една дузина, се представят като обединения на хора, радикално леви по убеждения или либертарианци, които се борят за безплатен обществен транспорт.
"Всички ние плащаме по 7 евро на месец в общ фонд, който се използва за компенсиране на членовете, които са глобявани, споделя 22-годишният студен Фредерик пред в. "Le Parisien". "В края на годината във фонда са останали само около 3 евро."
Друг студент - Мишел, обяснява в интервю в Интернет, че взаимоспомагателните каси са част от цялостната борба за социална справедливост. "Не е честно хората, които живеят в предградията, да се налага да плащат повече за транспорт от парижаните в центъра, които са по-богати."
Друг член на подобна организация - момиче на име Делфин, казва: "Транспортът трябва да бъде безплатна обществена услуга - като здравеопазването и образованието."
Организираните групи с подривни имена като PiRATP (шега с името на RATP), дават съвети от типа как да се избягват любимите места, посещавани от контрольорите - и как да се набират средства. Основният смисъл е групите да се запазват сравнително малки - с около дузина членове, защото тяхното съществуване зависи от доверието и запазването им в тайна. До момента нито една такава група не е имала неприятности с полицията.
Измамниците успяват, защото парижкото метро има сравнително малоброен персонал, в сравнение с други метрополитени - например лондонското метро. Гратисчиите биват заловени единствено ако попаднат на един от обикалящите екипи от контрольори.
В цялата система на метрото, трамваите и автобусите в Париж има само...968 контрольори (близо пет пъти повече отт софийските - бел.р.). Въпреки че те често са в цивилно облекло и се крият до последния момент, разкривайки, че са контрольори едва в самото превозно средство, това не е достатъчно, за да спре измамниците. Пътниците в метрото през деня биват проверявани само веднъж на всеки шест седмици. А опитните гратисчии казват, че обикновено могат да избегнат контрольорите.
Стандартната глоба за пътуване без билет в парижкия градски транспорт е 50 евро, като става 72 евро, ако не бъде платена незабавно - на място. Стандартните билети за Париж и вътрешната зона от предградия струват 1.16 евро, а месечните универсални абонаментни карти "NaviGo" са с цена 53 евро.
Повечето от прескачащите въртележките на входа на метрото не са осигурени във "взаимоспомагателни каси", коментират от RATP. "Гратисчийството в метрото все още е твърде голямо, но без съмнение е неизбежно," казва Себастиен Мабий, говорител на официалната транспортна агенция за района на Париж - STIF.
"Твърденията им, че се борят за безплатен транспорт, са глупости. Не може да се използват антисоциални средства за борба за социални каузи," заключава той.
