С нетърпение очаквам изборите за Европейски парламент - не защото вярвам, че ще поднесат нещо съдбовно, а заради едно по-особено и, признавам си, нездраво любопитство. Очаквам скоро след 25 май да се окаже, че Бареков не съществува. Не го е имало. Бил е измислен и композиран като политически орнамент от пътуващото хореографско и музикално шоу на Нешка Робева и певицата Деси Добрева. Бил е просто реквизит, който след края на турнето ще бъде сгънат и прибран някъде. Може и в Европарламента.
Този нов политически типаж е
едновременно много важен и съвършено безсмислен
Бареков е като захарния памук по панаирите - не е храна, но се яде и създава атмосфера на сеирджийско очакване. Или по-скоро е като плана "Ран - Ът" от началото на 90-те. Тогава онзи фамозен документ беше съставен, за да може едни хора да свършат едни работи, за които нито Ричард Ран, нито Роналд Ът са знаели каквото и да било. Същото може да се окаже и Бареков - художествена измислица в политически формат. Предстои да видим развитието на този нов сюжет.
Ако се проследи внимателно явлението "България без цензура" и по-специално поведението, жестовете и репликите на неговия основен персонаж, прави впечатление, че проектът прилича на някаква групова халюцинация, нещо като дъга в небето след пролетен дъжд. Вижда се ясно, може да се снима, но никой не е минал под нея и няма как да го направи. Образованият човек знае, че дъгата е оптическа измама, светлина, разложена в капчици дъжд, и само с възхитено любопитство гледа към това небесно чудо. По-простодушните наблюдатели обаче вярват, че това може да е знак свише, някаква небесна врата към други светове и ако човек се провре през нея, ще промени съдбата си.
Преди няколко години моя позната ми сподели нещо любопитно. Каза ми, че всеки път, когато видела Яне Янев по телевизията, й се струвало, че такъв човек не съществува, че това е някакво актьорско превъплъщение на Мариус Куркински. Някакъв екстравагантен театрален експеримент, който всеки момент може да завърши, да се спусне завеса и след кратка пауза участниците ще излязат на авансцената за поклони.
Подозирам, че нещо такова ще поднесе и проектът на Бареков и точно това прави изборите интересни, особено ако наистина успее да вкара депутат в Европарламента. Той все някога ще трябва да излезе от ролята, в която задкулисни политически инженери и инвеститори са го вкарали. Тази роля не може да се играе прекалено дълго, както показа и опитът на Бойко Борисов, пък и Бареков е много по-слаб актьор. Той дори не е актьор, а по-скоро манекен. Часът на истината обещава гротескно зрелище. Ще бъде едновременно вълнуващо и потискащо.
От година насам Бареков се върти на високи обороти като пумпал в бяла риза,
но след изборите импулсът на въртеливото движение логично ще отслабне. И като всеки истински пумпал новият политик ще се килне на една страна. Политическата му програма, ако изобщо неговите приказки могат да се нарекат програма, ще увисне във въздуха като усмивката на Чеширския котарак от "Алиса". Има природни закони, които за разлика от гражданските няма как да бъдат нарушавани дори в България, колкото и влиятелни да изглеждат менторите на ББЦ. В политиката, както и във физиката, има неумолими гравитации. Все пак на продуцентите на това политическо представление трябва да се признае, че умеят да преценяват публиката (която впрочем от 25 години моделират) и знаят какво да й предложат. За публиката на бразилските и турските сериали - един модерен сапунен политик. Образът му е набързо, но сравнително сръчно съставен от литературни и медийни клишета. В него освен телевизионна конфекция има и нещичко от българската класика. Криейтив екипът изглежда е търсил вдъхновение в романтичните типажи на Йовков и по-специално в Шибил и Индже войвода. Също като тях, след като години наред е бил преуспяващ медиен асистент на едно порочно статукво, Бареков внезапно преживява катарзис (думата май подсказва и някои негови ментори) и се превръща в народен закрилник, говорител и страж на истината и надеждата. Първо разкри аферата с костинбродските бюлетини. Как точно тези бюлетини са щели да влязат в избирателните урни, не стана съвсем ясно, но подвигът си е подвиг. После юнакът си облече бялата риза и тръгна по улици и мегдани да се бори с олигархията и корупцията, да прави шествия и митинги и да чака кърсердаринът Мурад бей да даде знак за неговото отстрелване. "Сам срещу всички", както наскоро обясни и социологът Петър-Емил Митев, без по нещо да личи, че се шегува.
Постепенно с човешкото си обаяние, политическо мъжество и физическа сила (вдига 10 пъти по 100 кг от лежанка във "Фейсбук") Бареков прелъсти и други народни закрилници и юнаци - войводите от ВМРО и "Гергьовден", евромайки и отделни поборници от други партийни орди. Разузнавачът Петров даже му пристана в ефир. А наоколо - самодиви в бяла премяна с главен художествен ръководител Нешка Робева. Политическата драматургия наистина е оригинална, макар и не колкото е балетът на МВР, когато Веселин Маринов изпя "Моята полиция ме пази".
Какво друго направи Бареков за една година?
С какви фигури уплътни своя нов образ? През май миналата година каза, че ще възражда дясното. Заявката му беше посрещната с весело недоумение. През март т.г. каза, че по-рано е бил десен, но вече е ляв. До изборите има време за още един оборот.
Обеща таблети за всички деца и безплатни лекарства, България отново да стане народна република и да се върнат ТКЗС-тата. 70-80% от заплатите на неговите евродепутати ще отиват в бюджета. Ще им остави пари само за най-необходимото. Същото ще направи и с българските си депутати. Обеща да сложи евромайка за финансов министър, когато стане премиер, защото само жена, и то евромайка, знаела как се управлява бюджет. После каза, че ще бъде опозиция в следващия парламент. Междувременно обяви, че ще има предсрочни избори, когато той реши, т.е. през октомври. От време на време загадъчно обяснява как още някой депутат ще се присъедини към него. Каза също, че щял да отиде в Европарламента само за един месец. После стана половин година. Каза още, че основната цел на неговата партия е да свали ДПС от власт. В Търговище на сцената покрай песните и танците извадил от джоба си връзка ключове и обещал на всеки българин жилище, кола и вила.
Ето още една от силните му политически реплики. "Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа: "И ние плачем, когато виждаме бедните." Тук заемката явно е от сериала "Богатите също плачат". Беше много актуален в средата на 90-те.
Тогава имаше и виц. Какво значело БСП? Богатите също плачат
За да е напълно достоверен един народен герой, той трябва не само да побеждава, но и да страда, да губи отделни маловажни битки и после да възкръсва с нови сили от поражението си като същински граф Монте Кристо. От криейтив екипа на Бареков явно са се погрижили и за това. През април в обслужващата го телевизия, интервюиран от разузнавача Петров, той съвсем сериозно разказа как някакви жени го извадили от джипа му и го набили. Вероятно са били амазонки, изпратени от Бойко Борисов. Няма значение колко е вярно. Важно е внушението, а то е прозрачно: "И аз съм човек и мен ме боли, но търпя. Заради вас."
Някои злонамерени журналисти се опитаха да разберат как Бареков си финансира партията и кампанията. Нахалството им беше отминато с разбираемо презрение и полумълчание. Впрочем той се опита нещо да обясни - спестявания, заплата, това-онова... но обясненията прозвучаха фантастично като разказ на Тил Ойленшпигел, макар и не толкова остроумно.
По-миналата година той показваше в ефир как се обръщат палачинки и се заканваше да реже гумите на тракторите пред Народното събрание. Тогава имаше протести на земеделски производители срещу кабинета на Борисов. Сега Бареков обръща кебапчета пред камерите и черпи с тях бъдещи избиратели. Според политическите психолози този предизборен ритуал означава - вече аз ще раздавам порциите, наредете се на опашката.
Каква е публиката на Бареков?
В кои социални групи е разпределен неговият електорат? Изглежда кампанията е прицелена основно към две категории. За по-прагматичните и малограмотните избиратели вече е станало ясно, че промяна в начина си на живот не могат да очакват. Те вероятно не го и искат. За тях изборите са нещо като допълнителен байрам. В индийска нишка ще гласуват, ще хапнат кебапчета и ще вземат по нещо в добавка. По-интересна е втората категория. Това са хората, които ще гласуват с някакви очаквания. При тях явно гражданските и избирателните права силно надвишават интелектуалните възможности за разумен избор. И този електорален сегмент, ако се вярва на социолозите, не е малък. Те ще получат точно това, за което са гласували - сладко нищо. Захарен памук.
"Барека кърти мивки", възторгват се неговите почитатели. Истината е, че чупи граници, включително и границите на смисъла от политиката. Ако неговото поведение наистина се окаже печелившо, не е изключено за следващите избори и Спортният тотализатор да се регистрира като партия и да вкара представители в парламента. А после и Мики Маус.
След време, когато балонът "Бареков" се пукне - а това е съдбата на всеки бързо и силно надут балон, вероятно ще възникне въпросът дали хората, които са гласували за него, не трябва да бъдат поставени под попечителство. Отсега трябва да кажем, че няма да може. Едно от големите неудобства на демокрацията е, че хората са свободни да бъдат глупави. Глупостта е естествено и неотменимо човешко право. А покрай това тя е и неизчерпаем политически капитал.
