Преди 2 седмици, говорейки за икономиката на апокалипсиса, взех, че ви казах в аванс няколко от водещите новини за тази седмица.
Да, имаме новина! Птичия грип се завърна! Откриха предсказание на Ванга за края на света през 2015. Арктически студ заля Северна Америка, а какаото застрашително намалява. Това означава, че скоро няма да има шоколад.
И ако във вестниците може да си пише каквото и да е, защото не всеки чете вестници, то по телевизията трябва да се внимава много. Да не би да се каже нещо ясно и разбрано. Затова новините в наши дни сякаш са излезли от скеч на френски комик от края на 80-те.
Появяват се един или двама водещи с физиономия на училищен знаменосец. И започват със сериозен тон:
Пристигналият на официална визита сръбски министър-председател бе посрещнат сърдечно от премиера, който слезе две стъпала, за да се ръкува с него в знак на добросъседските отношения между двете държави.
Разбрахте ли сега? Две стъпала означават добросъседски отношения. Защото има анализатори, които седят и броят стъпалата. Ако имаме противоречия, премиерът стои и го чака горе на площадката, а ако сме в лют спор, праща външния министър.
"Държавните ръководители отказаха всякакъв коментар...". Тук става ясно. Новинарите не знаят нищо, защото нищо не са им казали. "...но в определени среди се смята, че...". Това определените среди е нещо странно и неопределено, но накратко в превод вас ви няма там. "...тайно споразумение...".
Можете ли да дадете дефиниция за тайно споразумение? Според мен е споразумение, за което не се говори, още по-малко в централната емисия новини. "...може да бъде сключено." Дори не е сигурно. Ако някой има по-малко информация по случая, да заповяда в сутрешния блок.
Вчера си причиних новинарските емисии на четирите национални телевизии. Най-често споменаваните думи бяха "вероятност", "предполага се, че..." и "наши източници твърдят, че...'. Сакън някой да не си помисли, че тази новина е потвърдена, проверена от няколко източника, официална, окончателна и не подлежи на промяна. И като добавите плурализма и всички гледни точки и настава една какафония, че и тези, за които е новината се объркват какво точно се е случило.
Друга характерна черта на новинарския поток е нещо, което можем да наречем "най-далечния източник". Думите на Обама за американската икономика достигат до вас благодарение на РИА Новости, реакцията на Путин за падането на цените на петрола е предадена от Франс прес, а думите на Франсоа Оланд за военните доставки на Франция са предадени от Ройтерс. Тук важен нюанс е, че при превода от един език на друг неизбежно се нюансира смисълът, при прескачането от източник на източник с всяка редакция се появяват допълнителни промени и така само след седмица имаме нова новина, нямаща нищо общо с предишната. И това съвсем несъзнателно и ненарочно, а представете си като добавим злонамереност и пропаганда.
И за да е пълен хаосът, модерните политици държат да са постоянно присъствие в новините. Ако Маргарет Тачър обсъждаше политиката и решенията си само в краен случай, то Дейвид Камерън прави по минимум три изказвания на ден по всички въпроси.
Докато Франсоа Митеран успя да запази в тайна до последно второто си семейство, семейният живот на Никола Саркози и Франсоа Оланд е като телевизионно риалити. Какво да кажем за всекидневното екранно присъствие на Бойко Борисов. Той е навсякъде и по всеки повод. Но тъй като това не стига всички политици прескачат от студио в студио, а решенията и позициите се сменят за секунди между две интервюта. Всяка заповед е предпоследна.
След което следва прогнозата за времето. Тук имате избор или да слушате Емо Чолаков и да не разберете, че това е прогноза за времето, или да ви залеят с антициклони и депресии и да не разберете нищо. Запазваме надежда, че добрия стар спорт ще е светлина в тунела, която угасва в момента, в който Алекси Сокачев покани в студиото Димитър Пенев, Вили Вуцов и Тити Папазов едновременно. Дори Мариана Георгиева не би разбрала нищо от тази доза синкретичност.
И за финал изпращат стажант репортерка на Цариградско или на Владая да отрази заминаващите за морето, Гърция, Банско столичани. Поради шума на автомобили не се чува какво казва, но го казва с такъв патос, с такова чувство, с такъв ентусиазъм, че в главите ни зазвучава песен на Роси Кирилова или Орлин Горанов от ранния им естраден период, в краен случай нещо от късния хип-хоп период на Графа. А колкото по-безсмислен е репортажът, толкова по-дълъг е той и по-централно място заема. Останалото е ШОК! Ужас! (Видео). Последният да загаси телевизора.
