Има нещо противоречиво в нас. Гледаме на запад, а все към Ориента ни тегли. Причината е твърде дълбока, а този текст си джапа по плиткото. Да кажем, че сме си стари духове и сложни мешавици са се напластили в кармата ни.
Като почнеш: Тибет, Уругвай, Индокитай, Любляна, Кьолн, Пном Пен... Вътре в българина я има цялата човешка история. Хармоничен хаос от неблагоразумие. Абе, плюем го това безредие, ама като отидем някъде на подредено, издивяваме като избягал тигър от зоопарк. Така че.. да не се отплесваме!
Всичко това нямаше да ни интересува, ако ти, драги читателю, не се намираше в района на Халите. Сега, като така и така си там, бих те посъветвал да се впуснеш в едно изживяване. Знаеш, че в този, така, квадрант, има църкви, джамии и синагоги... изобщо домове на различни религии. Е, малко по- надолу има една универсална врата към "оня свят"- Женският пазар!
Прав си, звучи нелепо и все пак вярвам, че точно днес любопитството ти ще надделее. Наистина е много отпускащо да се поразходиш в тази част на града, а в наши дни да се отпуснеш не е за изпускане. Използваш малко въображение и за секунди си там - в хиляда и първата нощ.
Отначало е малко страшно, все едно си се събудил след отвличане. Стоиш и наблюдаваш как река от етноси изтича пред очите ти. Но, както при всичко, което ти се случва и тук страшно няма. То е като плуването, веднъж успееш ли, го можеш завинаги...
Оставяш се да те бутнат няколко пъти. Опитваш да проследиш кой на кого вика. Всеки вика на всички... Виждаш добре изглеждаща леля вдясно. Какво ли прави тук? Както и да е, дишай равномерно, за да попиеш миризмата на недопечено кебапче.
Наоколо танцуват синьо-червени, карирани найлонови чанти. Вече си вътре. Не ти се вярва. Истина е! Обувки и зеленчуци, бръснарници и месарници, наргилета и закъсали закусвални. Искаш да го снимаш и... изведнъж се усещаш притеснен! Докато са те бутали може да са ти взели телефона! Трескаво се попипваш. Ето го, тук е... Спокойно.
Тайно го вадиш, за да снимаш, надявайки се, че хората там не знаят какво е телефон с камера. Те веднага те разкриват. Зяпат! Златните им зъби просветват като 100 фотоапарата срещу теб. Сега ти си звезда. Мислиш си: "Мамка му, защо чалга, а не рок звезда"? Абе, айде бе, голяма работа!
Тук гъмжи от цигани и араби, които си изкарват прехраната с честен труд. Не е за вярване! Само не ги снимай, мислят, че ще ги обадиш на властите... А и който иска да разбере какво е, да си дойде сам. Скриваш телефона. Така е по-добре. Ето, че вече си един от тях. Дори осъществяваш контакт.
Твоят "Давидоф", (който пушиш откакто вдигнаха "Виктори-то") тук е с 60 стотинки по-евтин, пък и ти го вадят направо от пазвата. Ликуваш. Дръпваш си от цигарата и изпускаш дим, който, като метафора на духа ти, се слива с кебапчения. Отвориш ли се към този свят и той се отваря към теб.
Отдавна не си виждал най-обикновен бързовар. Та ти настъпваш изгнило зеле! Боси дечица се боричкат, човек с колело се опитва да си проправи път. Почти ти се приисква да си вземеш десет чифта термо-чорапи за 3 лева. Абе, майната му, сега ти е паднало, взимай. Добре, ако се съмняваш, че е измама, недей. Всичко е позволено, тук няма правила...
Затваряш наситените си очи, за да се насладиш на шоуто - звук и миризма. И такаа, дишаш дълбоко и се чувстваш жив. Добре! Готово! Извинявай, ако те прекъсвам, но мисля, че времето ти изтече. Сега трябва да се върнеш към своята работа (ако за съжаление имаш такава). Вече не ти се иска да се разделиш с това прекрасно място, знам.
Но не забравяй! То вече е погалило сърцето ти и каквото и да правиш, ще е винаги с теб. До скоро.
