Аз си знаех, че почивката няма да ми се отрази добре...
Дойде август и моя милост, както всички нормални хора, реши да си вземе отпуск.
„Жестоко", рекох си, „салатки, ракийки, мързел, екскурзийки"...
Хубаво, ама тъкмо да се впусна в проучване на офертите за морето... дойде изравнителната сметка за парното и устрема ми към летните плажове, студената цаца, топлата бира и такситата за 7.50 на минута престой бе убит в зародиш.
„Какво пък", помислих си, „нямам нищо против да си седя у дома, да си кисна краката в леген със солена вода и да зяпам телевизора на чаша студена биричка от пластмасова бутилка".
И започна отпуската...
Прибрах се от последният работен ден, отворих си бутилка, пуснах си някаква релаксираща музика, отворих един вестник и бам! - разтърси ме ток.
„Силиконов бюст гръмна в самолета за Врана", прочетох с невярващ поглед.
„Е тия се оляха!" - помислих си аз. „То не гърмя РЗС, СДС...сега и на най-милото посегнаха - силиконовите гърди".
Разстроих се. Викам си: ето защо е прав Бойко Борисов... В случая със силиконовите цици колко мъдро звучи неговото: „Ние ги хващаме, те ги пускат".
Или... „Ние ги хващаме, а те гърмят". Трагедия!!!
Отпих глътка бира, замезих, затворих вестника и се вглъбих в музиката, която бях пуснал.
А именно - любимата ми радиостанция „БГ радио".
Послушах половин час песни на Галка от Каризма, група „Те", Графа...
Странно защо отпускарското настроение съвсем ме напусна. То отстъпи място на неясно и парещо - тревожно усещане че нещо не е наред.
Тогава аз реших да се обадя на един приятел, за да споделя с него своите терзания.
„Гоше", рекох аз, „ а бе от поливин час слушам радио и се чувствам леко разстроен, ама ей така - безпричинно".
„Не е безпричинно", отвърна Гошето, „усещаш една липса от ефира и това те води до депресия. Просто Миро е изпратил писмо, с което забранява на радиостанциите да въртят песента му „Губя контрол" и ти си го усетил подсъзнателно".
„Ужас... Егати и отпуската без хитовете на Миро", недоволно промърморих аз.
Спрях радиото и реших, че е време да си лягам.
Пъхнах се в леглото, протегнах се 2 пъти и заспах като пън. Явно в бирата е имало някаква тайна съставка, която ме отнесе на секундата в царството на Морфей.
И тогава се случи страшното.
Започнах да сънувам.
Седях на предната седалка на голяма кола без покрив и пътувах нанякъде. По пътя имаше големи транспаранти, на които доктор Енчев бе изобразен като арабски терорист, държащ детонатор в ръка. До него красавица с голям силиконов бюст произнасяше репликата: „Гръмнах дъртия си богат съпруг и сега съм милионерка. Благодаря ви, доктор Енчев".
И от бюста и се разнасяше дим.
Стигнах до някакво летище... Явно щях да пътувам със самолет. На летището мъжете минаваха през метален детектор, а дамите... през мамолог.
Явно истерията с избухващия силикон бе поставила в особена бдителност органите на реда, защото двама униформени арестуваха черната Златка без да и обяснят защо.
Качих се в самолета и полетях към морето. Или поне така си мислех. Не знам в каква класа се возех, но седалките се въртяха като в предаването „Гласът на България", а в самолета звучаха песни на „Napalm Death", изпълнени в дует от Кирил Маричков и Ивана.
Кацнахме във Варна, където на летището имаше група демонстранти.
Оказа се, че не са такива. Беше голяма група варненци, които носеха цветя, усмихваха се и издигаха голям плакат.
Приближих и видях, че на плаката пишеше: „Вече няма да слушаме „Губя контрол" по радиото. Благодарим ти, Миро!".
По пътя минаха група кришнари. Направи ми впечатление, че бяха облечени в пъстрите си дрехи, но кой знае защо, не пееха кришнарски песни, а хитове на Анелия.
Спрях един от тях и попитах защо го правят. А той ми каза, че били от някакво ново кришнарско течение, което наравно с индийските божества почитало и футболиста на „Левски" Христо Йовов.
„Най-миролюбивият футболист", каза ми със сияеща усмивка един от поклонниците на сектата. „Никога не е огорчавал противниковите вратари. Заради неговия голов пацифизъм ние го наричаме Махатма Ганди на футбола".
Неусетно стигнах до плажа. Опънах кърпа, платих 32.40 с ДДС за чадър и бръкнах в чантата за плажно масло и някой брой на вестник „Телеграф"...
И тогава дойдоха двама полицаи и един съдия-изпълнител.
„Дължите 1400 лева изравнителна сметка на „Топлофикация". И понеже в момента сте в неплатен отпуск и нямате приходи... сте осъден по бързата процедура. Съдът присъди в полза на „Топлофикация" единия ви бъбрек или част от черния дроб. Но понеже пиете бира в пластмасови бутилки, черният дроб отпада."
И съдия-изпълнителят започна да вади скалпели, спринцовки...
А двамата полицаи домъкнаха отнякъде кофа с лед...
В този момент се събудих, плувнал в пот. Часът беше 4.30 сутринта.
Станах и влязох в банята. Взех един студен душ.
И едва дочаках 8 часа сутринта.
„Шефе", промърморих аз в слушалката, „ а бе такова... не може ли да се върна на работа, че тая отпуска не ми понася? Аз съм работохолик, май не мога да си почивам."
В 9 бях на работното си място - щастлив, малоумен, с празна глава и необезпокояван от нищо наоколо.
Аз си знаех, че почивката няма да ми се отрази добре...
За това съм измислил концепция за следващият път, когато ме обземе подобен копнеж.
Смятам да извърша някое дребно престъпление, за да ме осъдят по бързата процедура на 40 дни за дребно хулиганство.
Така хем няма да работя, хем няма да чета вестници и да гледам телевизия. Хем няма опасност някой силиконов бюст да гръмне до мен и да ме осакати завинаги.
А на вас, скъпи читатели - приятна ваканция!
И внимавайте с големите цици...
Не всичко е такова, каквото изглежда...
Бум!!!