Впечатленията от проектобюджет 2012 г. са, че той с почти нищо не се отличава от този за 2011 г. Което автоматично означава, че нужните промени няма да се осъществят и ще я караме по старо му - раздут бюджет на МВР + ниска ефективност, сакато здравеопазване и липса на актуализация на доходите спрямо инфлацията.
За учените от Българска академия на науките новината за държавната им субсидия бе като парен чук. При ясно изразената позиция, че 59 млн. лева са крайно недостатъчни и институтите вече се чудят как да вържат годината, бюджетът им за догодина е допълнително орязан с 5 млн. лева.
Финансовият министър е категоричен и неговото праволинейно твърдоглавие вече взе да идва в повече. Ако фразата му "феодални старци" навремето бе приета като смесица от политически гаф и проста дезинформираност, то настоящите му действия и декларирани реформи за aкадемията (включително евентуалното и закриване) открито насочват вниманието към целенасочено подкопаване и саботиране целостта на БАН.
Етикетът "Реформа"
Симеон Дянков е добре оформен продукт на Световната банка. Извличането на печалба от всяка дейност и закриване на губещите звена са в основата на житейската финансова философия. И логично реформите на правителството следват този модел. Като на моменти дори в името на гонения резултат се потъпква морал и традиции.
Случаят с Българска академия на науките не прави изключение. На БАН се гледа като на БДЖ - на губещо търговско звено, в което ежегодно се наливат невъзвращаеми средства и в което досегашните реформи не са донесли нищо удовлетворяващо.
Аналогично с БДЖ, и за Българска академия на науките присъства една генерална Майка на реформите, чакаща реализация. А именно идеята на просветният министър Сергей Игнатов (който сам се издаде, че не знае колко души работят в БАН) науката да се "подели" между Академията и университетите, от което в крайна сметка да произлезе едно хибридно начинание, което да е много икономично на бюджета.
Проблемът с БАН обаче е фундаментален. Науката не се строи или сглобява, нито е доходна от днес за утре. Академията не може просто да се превърне в едно "печелившо предприятие, произвеждащо наука". Нито да си кооперира с университетите, защото работата на университетски катедри и научен институт има различен характер, а и материалната база във вузовете е или много стара, или направо липсваща.
Атака срещу науката
С просто око се забелязва, че в твърденията на учените за атака срещу академията и липсата на диалог с управляващите не са неоснователни.
Финансовият гърч с постепенно орязване на бюджета става все по-брутален със всяка следваща година. Натискът включва намаляване на работните заплати на трудещите се в БАН (средната заплата в Академията е по-ниска от възнаграждението на шофьор от градския транспорт).
И спиране на парно, ток или вода, принуждавайки изследователи и сътрудници да работят при мизерни условия. И всичко на фона, че през 2010г. в БАН бе осъществена реформа, от която 1400 души бяха уволнени, а 27 институти бяха закрити и/или приобщени към други.
Пълен абсурд (и неприкрито лицемерие) е и фактът, че в бюджет 2012 отделените средства за бездомните кучета са колкото за наука - 50 млн. лева.
Протест след протест
Козовете обаче не са на страната на БАН. Медиите отдавна са създали впечатлението, че в академията само правят прогноза за времето и мерят земетресенията. В тон с всеобщата заблуда Симеон Дянков заяви, че ще взимаме метеорологична прогноза от CNN, ако БАН не функционира (CNN от своя страна взима прогноза от международните институти, включително и БАН).
Обществото не се трогва от протестиращите учени и медиите следват обществения интерес, слабо отразявайки научните достижения на БАН. Някак между другото тази седмица се появи новината, че уред на академията е част от руска междупланетна програма. И за справка, за последните години в БАН има спечелени над 600 проекта с европейско финансиране.
Не на последно място има роля и министър-председателят Бойко Борисов. С оглед на дълбокия конфликт между ръководения от него кабинет и учените, той "отговорно" рита футбол и търси спонсор на "закъсалия" ФК Левски, защото го "боли" от случващото се в отбора.
Как се прави наука?
Науката е като остров. Инвестира се нужната сума, осигурява се спокойствие и сигурност на хората, отдали се на интелектуалната дейност и се чака. Прогресът в науката се оценява от независими световни структури и на базата доклада им се определя финансиране по приоритети.
Науката се отплаща в дългосрочен период и е показател за еманацията на съответната нация. И преди всичко, науката се твори.
