На всяка крачка ни дебнат „селфита", „чекирания", „браузвания", въвеждаме си чужди думи, както ни падне. Така, когато се тагваш във Facebook, рано или късно стигаш до дилемата - дали се „чекваш ин", или се „чек-инваш".
Затова и група професори от Софийския университет са се заели с тежката задача да изготвят Корективен речник на чужди думи в българския език - така помагат във всекидневното чудене коя дума как е правилно да се изговаря.
Целта на речника е да се пребори с „безгрижието на лингвистите", което води до "натрупването на една безкрайна поредица от необосновани плеоназми като криминално престъпление, потенциални възможности, произведена продукция, движещ мотив, публична общественост, реална действителност и още много други. Те говорят само за едно, а то е неразбиране смисъла на думите, което прави българския език смешен" - така поне пише в представянето на неговата онлайн версия.
За да не бъдат смешни от ДКЕВР например трябва да спрат да говорят за лицензиите на ЕРП-тата, които от месеци заплашват да отнемат. Правилно е да се каже, че искат да им отнемат „лиценциите".
А ако се чудите дали ще светне зелено или червено на „светофора", значи вече знаете, че „побългаряването на този русизъм е трябвало да протече в посока светофòр, както се изписва руската дума, съставена от свет 'светлина' и суфиксоида -фор", или казано по друг начин - направили сте си справка с Корективния речник.
И това е само пример
Ако обичате да си заливате манджите със сос „уорчестър", добре е да знаете, че той не съществува. Това всъщност е сос „ỳстър(шър)".
Всички тези и други примери авторите на Корективния речник изтъкват, за да покажат как филолозите, потънали в безгрижието си, не са обърнали внимание на езика и са позволили не просто в него да навлязат грешно изписвани (и изговаряни) думи, но дори са ги затвърдили в Официалния правописен речник на българския език.
Корективният речник е създаден през 2012 година вследствие на спечелен научноизследователски проект от екип преподаватели - проф. Мария Костова, проф. Борис Парашкевов, проф. Мирена Славова, доц. Недялка Георгиева, доц. Маргарет Димитрова, а онлайн вариантът му се появи през тази година.
Основен аргумент е това, че не може образовани хора, особено учени, да използват думи неправилно, когато участват на международни форуми. Затова и се заемат на създадат Корективния речник, в който да посочат правилната употреба на думите. Целта е да информират читателите и хората, които се вълнуват от езика, за коректната употреба на думите, да обърнат внимание на проблема с употребата на чуждите думи.
Винаги има поне две мнения
Авторите са специалисти по различни езици, но сред тях няма специалист по български, защото българистите не откликнали на призива за създаването на този речник. „Не бива филолозите да не обръщат внимание, да приемат нещата хей така - както се говори на улицата, да се вкарва в речника и да става норма", казва проф. Мария Костова, част от екипа, изготвил речника. Според нея би следвало при въвеждането на дума от чужд език тя да бъде използвана със смисъла, с който се използва в съответния чужд език.
На обратна позиция са специалистите от Института по български език - обикновено те се съобразяват с това как думата изговаря в чуждия език, когато я пренасят в българския. Има обаче една уловка - за да влезе дума в речник, тя трябва често да се използва. А когато навлиза в употребата, не винаги това се случва по начина, по който се изговаря в чуждия език.
Кой както и да разглежда въпроса, нормата е това, което е правилно, а тя е зададена в Официалния правописен речник на българския език, изготвен от специалистите в Института по български език. „Всичко останало е просто индивидуално производство", казва проф. Мурдаров, който е сред съставителите на Официалния речник.
А сега сериозно
Сещате ли се за израза „драсни-пални клечица", който Иван Богоров се опитва да въведе, за да измести „кибрит" и да запази българския чист? На същия принцип едва ли „лиценция" ще измести „лицензия" или масово ще започнем да си купуваме дьонери, вместо дюнери (въпреки очевидната промяна в изговарянето на думата при преминаване от турски в български). Нито по телевизора ще чуем „бенефициèр" вместо „бенефициент", въпреки разликата между значенията на двете думи, идващи от латинския, е сериозна (справка - Корективния речник).
Добрите намерения не винаги водят след себе си резултати. Докато Богоров се е опитвал да запази чистотата на българския, създавайки и думи като вестник и чакалня, то авторите на Корективния речник се стремят да изчистят чуждите думи в българския от побългаряване. Което звучи като „кауза пердута".