Пламъци, високи около 200 метра, се издигаха във въздуха над газопровода "Братство" в Източна Украйна преди седмица. Каква е била причината за експлозията и досега остава неясно. Тя обаче показа с шокираща сила колко уязвими са енергийните доставки на Европа вследствие на военните действия в Украйна.
Ден преди експлозията руският енергиен гигант "Газпром" обяви, че ще продължи с доставките за Украйна само ако страната плаща авансово. Тъй като около половината от руския газ за Западна Европа минава през Украйна, европейските лидери имат много важна тема за обсъждане:
Дали доставките за страни-членки на ЕС ще бъдат засегнати?
Същевременно лидерите на ЕС спорят как да гарантират дългосрочното снабдяване с газ на Европа. Полският премиер Доналд Туск обяви, че очаква по-голяма солидарност от европейските си партньори. Други политици също изразиха подкрепа за предложението му за създаване на така наречен "енергиен съюз", за да се намали зависимостта на Европа от "Газпром".
Но както често се случва в ЕС, когато се стигне до обсъждане на подробности, националните интереси се разминават, а съюзите се разпадат, най-вече когато става въпрос за много пари.
Туск си представя създаването на нещо като "европейски синдикат за покупка на газ", който да преговаря условията с Русия. Полша е бясна, че се налага да плаща много повече за природния си газ, отколкото основните германски купувачи.
Германският икономически министър Зигмар Габриел обаче изглежда скептичен. "Има сериозни причини защо това са решения, които се вземат от частната икономика," коментира по-рано този месец той на среща на енергийните министри на ЕС. Засега германските доставчици като E.on или Wintershall се разбират добре с руснаците. Те имат дългосрочни договори за доставка на газ, някои от тях за около 20 години, които им гарантират ниски цени.
Незаконни договори?
Според запознати източници от бранша, тези стари договори са сериозна пречка пред солидарността в ЕС. Висш мениджър в E.on коментира, че много от тези сделки изрично забраняват на страните по договора да препродават природния газ извън страната. Това означава, че планът на Европейската комисия да призове западноевропейските държави да доставят газ до Източна Европа в критични случаи поне в момента е невъзможен.
Според някои висши еврофункционери, подобни клаузи в договорите противоречат на европейското право. Еврокомисарят Хоакин Алмуния вече стартира разследване срещу "Газпром", донякъде в резултат именно на тези споразумения, а еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер изглежда също толкова скептичен. Според него "би било абсолютно незаконно, ако договорите заявяват, че купеният от Германия газ може да се използва единствено в Германия."
Финансирането на планирания енергиен съюз също е повод за конфликти. Според изчисления на еврокомисията, около €200 млрд. трябва да бъдат инвестирани до 2020 г. за усъвършенстване на газопроводите и електропроводите, така че да бъде създаден единен европейски енергиен пазар. ЕС засега е осигурил само €5.8 млрд.
Страните-членки на ЕС не могат да се споразумеят и по въпроса какви мерки да бъдат предприети преди следващата зима. В последната версия на комюникето от срещата на високо равнище, изтекла до медиите, има само упоменаване на засилване на "съществуващите механизми за солидарност и реакция в критични случаи," от рода на съхранение на резерви от природен газ. Полша, от друга страна, настоява за конкретни детайли, например окй ще осигурява газ на каква цена и в какви количества.
И тонът напоследък става все по-остър. "Невъзможно е," оплаква се полски дипломат, "да не можем да се договорим за нещо сериозно при вида на криза като тази, която се очертава в следващите месеци."
